Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало честването му при евреи и християни съвпадало по време. През 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май. Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос.
Подготовката за честването започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Това е денят, в който всеки може да се пречисти от греховете си и да си даде равносметка за добрите и лоши дела, които е направил. Според поверието “божият” пламък трябва да се занесе в дома на всеки, за да огрее семейното ложе и да пази къщата от злини. Ако човек е бил грешен, свещта му загасва, ако пък душата му е чиста, той успява да запази свещения пламък до дома си и да внесе божията надежда и закрила в него.
Великденското яйце – символ на възкресението Божие
Боядисването на яйца за Великден датира от дълбока древност. Обредният характер на обичая е свързан с народната представа за яйцето като оплодителен символ, цикличността и възраждането на природата. През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. – Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува.
Традиционната представа за великденските яйца винаги се свързва както с обредното им предназначение, така и с тяхната украса. Приготвяните яйца са два вида: боядисани в един тон, най-често в червено, и яйца с някакъв рисунък върху тях. В традиционната великденска обредност червените яйца имат две основни функции: предпазна и стимулираща. Представата за червения цвят като защита срещу всякакви злини се пренася и върху яйцето. Затова то се използва като предпазно средство против градушка, злини и болести.
Повсеместно позната е практиката да се натриват бузите на децата с първото червено яйце за здраве. Червените яйца се слагат и върху обредните хлябове, предназначени за кума. Типични великденски практики са захранване на животните с черупките от великденските яйца, заравяне на червено яйце в нивите или под прага на къщата. С това се цели предпазване на нивите и домашните от злини и болести и продуциране на здраве и плодородие. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината.
Великденският хляб – символ на плътта Христова
Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.
Великденски заек – символ на плодородие и изобилие
Този символ също е сравнително стар в християнската религия, но и днес той е запазил символиката и стойността си. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Великденска трапеза – семеен уют и сплотеност
Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Великден е един от най-големите семейни празници, който събират всички членове от семейството на празничната трапеза.
Източник: www.wikipedia.org
Снимки:
1. Червените яйца са символ на здраве, плодородие и успех.
2. – 3. Божиите мъки преди Възкресението.
4. – 5. Възкресението на Исус Христос.
6. – 9. Великденските яйца са много пъстри и боядисването им доставя удоволствие и радост във всеки дом.
10. – 11. Великденският хляб е символ на Божията плът, а виното – на кръвта на Христос.
12. Традиционнен великденски заек.
Фото: www.wikipedia.org , www.entermission.com , www.martinfrost.ws , www.bonapeti.tv
