* Младата дизайнерка Таня Иванова за новата си страст – моторите
Често ми задават въпроса от къде се зароди новата ми страст. Самата аз не знам точния отговор, но най-вярното обяснение е, че моторите и високите скорости са ми в кръвта. Повечето хора мислят, че да караш мотор е лудост, че това дори не е спорт, но според мен те не могат да вникнат в същността и красотата на мотоциклетизма.
Правилното каране на мотор изисква както добра физическа подготовка, така и невероятна концентрация. С двете ръце държиш кормилото и управляваш мотора, като същевременно с лявата ръка натискаш съединителя, с дясната подаваш газ и натискаш предна спирачка, с левия крак сменяваш предавките, а с десния натискаш задна спирачка. Всяка позиция на тялото съдейства както за намаляванеto или ускоряванеto на скороста, така и за вземането на завои.
Трябва да си „в едно с мотора” както казва механика ми. Целта е да се получи едно цяло, защото всяко погрешно движение или лакатушене може да доведе до лоши последствия. Факт е, че рискът и опасноста от инциденти е голям, но човек не може да избяга от съдбата си, каквото е писано – ще се случи.
Аз самата съм падала с кросов мотор и си счупих крака. Всички очакваха, че това ще ме откаже от моторите, но се оказа, че не познават истинската Таня. Не само че се качих отново на кросов, но започнах да карам и пистов мотор – Aprilia RS 125, най – красивият мотор от този клас. Тогава разбрах, че мотоциклетизмът е моят спорт./p>
Тук е мястото да благодаря на всички от „Българска Федерация по Мотоциклетизъм”, и в частност на г-н Богдан Николов, който е невероятен човек.
Хората казват, че оценяваш важните неща едва когато ги загубиш, но в случая, аз съжалявам единствено, че не реализирах тази моя страст по-рано.
Пистовият мотоциклетизъм за мен е унисон от агресия и елегантност – такава съм и аз самата. Не понасям еднообразието и меланхолията. Ако за повечето хора „почивка” означава спокойствие и бездействие на някое тихо място, то за мен не е така, това би ме подлудило.
Динамиката, скоростта дори и рискът в известна степен ме карат да се чувствам добре. Когато карам, без значение дали съм на улицата,на тренировка или на състезание, аз се чувствам най-щастлива. Изпитвам абсурдно спокойствие, което определено липсва преди старта на някой мотокрос. Тогава съм кълбо от нерви и напрежение, но това усещане изчезва в мига, в който пусна съединителя.
Наскоро в Турция, на пистата в град Измит, беше моят дебют в мотоциклетните състезания. Всичко мина добре, доволна съм от своето представяне, но най-вече се радвам, че всички се върнахме живи и здрави, защото това е писта, на която инцидентите с трагичен край не са рядкост.
Много хора не вярват, че карам мотори. Визуалната им представа за жена-моторист е доста по–различна от мен. Това много ме забавлява.
Ако се питате кое е общото между модата и моторите – АЗ! И за двете начинания се изисква много упоритост, труд и талант. Важно е да имаш точно око и ясна представа какво можеш да направиш и какво – не.
Не искам да правя избор между двете „М” – мода и мотори, за момента успявам да балансирам. Модата за мен е професия, но от типа, за който казват – „Намери си работа, която да обичаш и няма да ти се наложи да работиш нито един ден през живота ти”.
Спортът е до време, а кариера се гради цял живот. Гледам на модата и на мотоциклетния спорт като на две успоредни начинания, но не забравям кое е приоритетно.
Снимки:
1.-3. Младата дизайнерка Таня Иванова със свои модни творения
Фото: © Таня Иванова
4.-13. Таня Иванова в новото си амплоа
Фото: © Иво Цветанов
