* Дизайнерът използва своята творческа сила, за да укроти вътрешните си демони и собствената си критика
Той работи в света на модата вече 25 години, 20 от които като асистент на Нино Черути, Джорджо Армани и Миуча Прада. До 38-мата си година Стефано Пилати винаги е играл поддържаща роля (сега е на 43г. ). „Отне ми доста дълго време, за да се възприема такъв какъвто съм”. Той е сложна личност, обзета от мании, които често го тласкат към саморазрушение. Преди около десет години се научава как да управлява своята тъмна страна и през 2004г. е под светлината на прожекторите за Ив Сен Лоран, като преди това е бил асистент на Том Форд в продължение на четири години. „Разбира се, че се страхувах. Но повече се страхувах от системата, отколкото от себе си”, казва Пилати. „Мога да бъда най-амбициозния човек на света, но това не е което искам. Не постъпвам така, за да постигна някаква абстрактна цел, правя го, защото чувствам, че нямам друг избор.”
„Моята първа колекция си остава моята любима колекция”, казва той. Сегашните ми колекции са по- съдържателни и зрели, но има някаква наивна свежест в първата колекция, която не мога да копирам”.
Тази колекция все още е много критикувана, често пъти от същите хора, които сега хвалят „Италианския принц”. Разбира се, да поемеш огромна модна къща като „Ив Сен Лоран” (ISL) е и огромно предизвикателство. Днес ISL е мит, и никой не помни студените реакции по повод последните му колекции. „Казват, че той бил измъчен. Но кой творец не е? Истинското мъчение е да бъдеш съден. Ако зачитам Сен Лоран казват: „Къде е креативността на Пилати?”. Въпреки всичко, аз имам 25 години опит зад гърба си, докато мойте клеветници понякога имат едва 3. Не съм злопаметен, но понякога си мисля, че трябва да бъда…”
Истински ветеран сега той управлява една от най-стилните модни къщи. Пилати премина теста. „Това е като да си атлет, който тренира. И за това тази зима погледнах нещата от един по-спортен ъгъл, създавайки дрехи без подплата, дрехи, а които може да се тренира. Трансформирах меките платове като ги съединих с плътни материи, създавайки нов силует. Харесвам неочакваните резултати, защото трябва да продължавам без колебание”. Случайно или не, неговият начин е печеливш: модната къща бележи успех.
Със своите усмихнати очи и ясна дикция Стефано Пилати е едновременно чувствителен и уверен в себе си и именно това го прави неустоим. Той не се опитва да се прави на добър, и без това татуировките му отчасти се виждат под тениската… Това е скритата част от живота му, но има и други тайни, който той е склонен да сподели. Дизайнерът говори за детството си, прекарано в Милано. „ Майка ми си сменяше дрехите, когато отиваше до супермаркета, така правех и аз”, спомня си той. „Прекарвах следобедите си в преобличане и рисуване, мразех училището”. Малкото момче отчита влиянието на дрехите върху него. „Виждах реакциите на родителите ми към късите поли на сестрите ми. Беше ми много интересно защо семейството ми не ги разбираше. Дори майка ми прояви интерес към работата ми едва, когато станах на 35 години и се преместих в Париж”. Докато работи като асистент за големите имена, майка му се оплаква: „ Не те ли притеснява, че други хора използват твоите идеи?”. Но както обяснява Пилати, „ Напротив, това ми вдъхваше увереност. Ако някой, когото уважаваш се вслушва в теб, това е много важно. А моята работа беше да остана в сянка”.
Едва шестнайсет годишен е, когато става асистент на специалист по платовете, който работи с известни модни къщи. Стефано Пилати събира информация, посещавайки фабрики, старателно си води записки и когато среща Черути и Армани, те са впечатлени от неговото енциклопедично знание относно платовете.
Едва навършил деветнайсет години, той заминава за САЩ, където е чирак във „Вог” и при Нейман Маркус. Там той открива и другата страна на модата: жестокостта, завистта и надменността. Той става обект на завист, заради таланта си. За него следва мрачен период. „Биография на Франсиз Бейкън бе откритие за мен”, казва той, „най- вече заради това, че неговите мании са били основата на неговите картини. Дотогава моите налудничави мисли ме унищожаваха, тогава реших да ги прогоня с нещо друго, освен с мода”. Той се оттегля от света и започва да рисува картини и да прави снимки, които могат да видят само шепа негови приятели. „Повечето хора се опитват да прикрият своите демони, но да покажа моите се оказа полезно”, обяснява той. „Сега ги използвам в своята работа, но никой не може да ги види”. Неговото артистично чувство естествено се съчетава с модата. Със дизайна на мъжки дрехи той не среща никакви проблеми, но що се отнася до дамската мода – това е една друга история. „Можеш да пътуваш, да изучаваш вкаменелости, ботаника…но жени? Никога!”, обяснява той. Така че той твори, като увековечава наследството на модната къща, без да заличава себе си. Както той сам твърди: „Дишам въздух, различен от този, който е дишал господин Сен Лоран”. Нов въздух в нова ера. Неговата ера.
* * *
Източник: Werba, Séverine. Out of the shadows. In: “Madame. Air France”. № 126, Octobre – Novembre 2008, pp.214 – 217 (Оригиналното заглавие е „Извън сенките”)
Снимки:
