Когато си купувате скъпа маркова дреха, мислите ли кой я е създал? А замисляли ли сте се защо известните марки, които средностатистическият потребител преди възприемаше като лукс, вече не са толкова скъпи и недостъпни? Отговорът може да ви ужаси…
Оказва се, че Бангладеш е най-евтиното място за производство на дрехи и световните марки се възползват в пълна степен от този факт. В азиатската държава има над 2.5 млн. работници, ангажирани в текстилната промишленост. Те работят от 7 часа сутринта до 10 часа вечерта, седем дни в седмицата и получават около 12 британски паунда на месец. С този доход те са обречени да живеят далеч под прага на жизнения минимум и просто оцеляват. Проблемът за ниското заплащане е обуславен от факта, че работниците са бедни и се страхуват от своите работодатели. Запазването на работното място е основната причина да няма подадени жалби за нарушения на трудовия кодекс като например липса на здравни осигуровки, на профсъюзно представителство или сексуален тормоз (между 80 и 85% от работната сила е съставена от жени).
През месец октомври 2007 г. стана ясно, че 10-годишни деца работят във фабрика на “Gap” в Делхи. Компанията, която акцентира върху своята етническа толерантност излезе със становище, че не е приемливо малки деца да работят, а марката предоставя безвъзмездно $200,000 за подобряване на условията на труд в заводите си в Индия. Тук обаче остава въпроса възможно ли е бранд от ранга на “Gap” да не знае и да нехае за случващото се, пък било то и в далечна Индия?
Само два месеца по-рано вестник ”Сънди таймс” публикува на първа страница материал за “Топшоп”, които използват “робски труд”. Статията акцентира върху факта, че “Аркадиа груп”, която е собственик на “Топшоп” е една от малкото британски компании, която не е подписала т.нар. Ethical Trade Initiative (ETI). Това е саморегулиращ се орган, който следи за подобряване на условията на труд на работниците от развиващите се страни. Извинението на тези организации е, че те само наемат фабриките, които използват нископлатен или детски труд и не могат да са отговорни за нарушенията на правата на работниците.
Логично, когато разходите за производство са малки, крайната цена на продукта също е по-ниска. Така световните марки успяха да навлязат трайно в гардероба на всеки средностатистически потребител. От една страна това е добре – марковите дрехи вече не са непревземаема крепост и всеки може да си ги позволи. Но колко от нас се замислят, че зад поредния марков етикет стоят ужаса, сълзите и изтощението до смърт на едно човешко същество…
Снимки:
cbae.nmsu.edu, www.ethicalshopping.com
