ХИПСТЪР СУБКУЛТУРАТА – АЛТЕРНАТИВНИТЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ БУНТАРИ

За пореден път се убеждавам колко много и интересни субкултури съществуват и в същото време колко десетилетия наред търпят развитие, променяйки се с оглед различните реалности. През годините младежките субкултури толкова бързо се раждат и израстват, че човек трудно може да проследи коя след коя следва и коя как се модифицира. Този път ви представям едни много нестандартни младежи, наречени „хипстъри”.

В началото…
Появата на хипстърите датира още от 40-те години на миналия век. След 90-те терминът „хипстър” се използва, за да опише младото градско население от средната класа, което не признава общоприетите модни и културни образци, а има интереси в сферата на алтернативната музика, нестандартното кино и изкуство – изобщо това е една субкултура, доближаваща се до характеристиките на контракултурата.

Думата „хипстър” произлиза от разговорните „хип” и „хеп”. През 40-те, джаз музикантите са използвали думата „хип”, за да опишат хората, които са наясно с развиващата се по това време предимно афро-американска субкултура, която се е въртяла главно около джаза. Сподвижниците на тази субкултура са били наричани „хепкетс”, а терминът постепенно преминава в „хипстър”. В периода на 40-те и 50-те години на миналия век освен с джаз културата, терминът намира и съвсем различно тълкувание. През 40-те години Джак Кероуак използва понятието „хипстър” заедно с Алън Гинсбърг, за да опише младежите, „бродещи Америка,… скитащи се и пътуващи на стоп навсякъде”.

През 90-те години терминът „хипстър” се използва, за да дефинира младото поколение от средната класа, което се отъждествява с алтернативната култура като цяло. По онова време това е едно общество, което би могло да се опише като водещо бунтарски начин на живот, консумиращо еко храна, често вегетарианска, пиещо местна бира и слушащо общественото радио. В книгата си „Наръчник на хипстъра” Робърт Ланхам сатирично ги описва като млади хора с „разрошени коси, подмятащи стари джобни книжки, говорещи по мобилните си телефони, пушещи европейски цигари, ходещи важно на обувки с високи платформи и с подаваща се от чантата биография на Че Гевара”. Като цяло хипстърите са апатични, претенциозни и често биват окачествявани като маргиналните герои на града, които в същото време са бохеми с нетрадиционен начин на мислене.

Хипстър философия…
Хипстърите са последователи на течението за свободната воля и споделят либералната идеология. Това може да се свърже с възприемане на дадена социалистическа философия или пък просто с подкрепяне на дадена партия. В социален план, това означава подкрепяне правата на жените и гейовете, особено след като хипстърите се считат за бисексуални. Те са агностици или атеисти, въпреки че някои са последователи на Уика или Будизма. Хипстърите избягват да пазаруват дрехи, произведени от големи корпорации, което означава, че те не желаят да се комерсиализират посредством стоките, които купуват.

За хипстърите работата е необходимо зло, характерно за масите, от които тези младежи със сигурност не са част. Работата като цяло трябва да се избягва, защото по природа хипстърът е бохем, който си седи вкъщи и създава изкуство. Всъщност целта на всеки истински хипстър е изобщо да не работи. Работата е старомодно понятие, асоциирано със старото поколение. Тъй като хипстърите като цяло са млади, те се издържат от своите родители.

Хипстър мода…
Както всяка субкултура, така и при хипстърите модата е много разнообразна и интересен обект за изследване. Би могло да се каже, че целият им лайфстайл е базиран върху модата. Хипстър модата е отражение на каунтър културата, която се свързва с либерални политически виждания и преклонение пред литературата и лайфстайла на бийт поколението. Всеки елемент от облеклото на хипстъра като че ли заявява личността, която го носи. В същото време външният вид изглежда както много лесен за направа, така и много актуален. Протрити тесни дънки, симпатични тесни блузки с качулки, удобни раирани пуловери – всички тези, а много други дрехи и аксесоари формират външността на всеки уважаващ себе си хипстър. Краката задължително са обути в удобни кецове Converse, а размъкнатите фланели напомнят на времената на Кърт Кобейн. Особено силен „хипстъров” вид придобива младият човек ако е облякъл блузка с черепи, странни човечета или коли.

Наръчник на хипстъра…
В книгата си „Наръчник на хипстъра” авторът Робърт Ланхам дава много ясни съвети и правила на поведение на желаещите да се включат в хипстър общността. Както повечето субкултури, така и тази има специфичен начин на комуникация. Съществуват определени думи за дадени предмети или за да се дефинира специфично състояние или мнение по даден проблем. Познанието за последните тенденции в сленга е основно за хипстър субкултурата.

Ето и някои от знаците, по които може да бъде разпознат един хипстър:

Косата му изглежда най-добре, когато не е измита и вечер той поставя по такъв начин главата си на възглавницата, така че на сутринта косата изглежда по желания от него начин.
На 28 години е и все още се срамува ако го видят да вечеря с родителите си.
Носи чантата си през рамо и никога не се разделя със слънчевите си очила тип Елвис Костело.
Мята се от сцената по време на караоке. Той така или иначе мрази песента.
Говори против града, когато е в провинцията и против провинцията, когато е в града.
Дава дънките си на химическо чистене или пък въобще не ги пере.
Често употребява израза „постмодерен” (или „ПоМо”) като съществително, прилагателно или глагол.
Платил е повече от 150 лв. за обувки втора ръка.
Рамахва метълския жест когато го снимат, дори и на сватби.
Знак по който да разберете, че човека срещу вас не е хипстър – не разбира защо някой би направил което и да е от горепосочените.

В заключение…
Хипстърите са много интересни за изследване, тъй като тяхната философия е изключително противоречаща си. Обществото не ги харесва, защото те не харесват всичко, което е общоприето. В същото време дори хипстърите не се харесват един друг и не обичат да бъдат наричани с понятието „хипстъри”. В крайна сметка това е една субкултура, чиято философия би могла да затрудни дори и членовете й. Така или иначе може би в това се състои чарът им – да остане неразбрана тяхната нестандартна същност и по този начин да бъде задържан интересът на хората към тях. А какво по-заинтригуващо от общество с мистериозна самоличност…