Всеки изминал сезон сякаш трансформира елементите на облеклото във все по-непознати досега форми и размери, а понякога дори ги скрива или тe напълно изчезват. Тенденцията прави ръкавите ту по-широки, ту по-тесни, копчетата са големи с чудновати форми или пък малки, или изцяло заместени с ципове. Това не се случва само сега и не всичко отминало едва преди година е вече забравеното старо. Да не говорим за столетията…
Най-малката, но като че ли най- значимата част от облеклото си остава копчето. Декоративно копчета започавт да се пришиват още през 15 -ти век. В началото на 19-ти век започват да се появяват машинно изработени изделия от плат, стъкло и керамика, но те все още не се влияят особено от модата.
От средата на същия век се появяват копчета от седеф, раковина и черно стъкло и едва тогава те вече започват да са в тясна връзка с модните тенденции. Актуално по онова време е на роклите и блузите да се пришиват многобройни и дребни копченца. През 80-те години на 19-ти век се възражда употребата на емайл, а копчетата от стъкло и порцелан се покриват с бродерия. По времето на Първата световна война обаче броят им по дрехите намалява значително.
През 20-те години на 20-ти век движението Ар Деко отново поставя копчетата в центъра на вниманието, като по това време те се правят от корк, дърво и пластмаса. Тогава се изработват и екземрляри в нестандартни форми. След Втората световна война копчетата започват да се използват вече предимно с функционална цел, а декоративният момент е сведен до минимум.
Яката, кат елемент на облеклото, същ има интересна история. Най- старите форми на яката например са от 15-ти век. От тогава е известна яката в стил "Ван Дайк", кръстена на именития по онова реме фламандски художник, в чиито картини присъства. Тя е широка, бяла, украсена с дантела и се разтваря като ветрило върху раменете.
Отново през 15-ти век своята полупярност бележи и яката тип "Медичи", кръстена на жените от семейство Медичи, управлявали Франция по това време. Изработвана е от колосана дантела, издигала се е и е обгръщала раменете, без да докосва шията. В края на 19 век се среща и при балните рокли.
Век по-късно се появява яката тип "Берта". Обикновено тя се изработва от дантела, голяма е, кръгла и пада върху раменете като перелина. Формата й има за цел да подчертае бюста и да намали талията.
Постепенно яката придобива формата на подкова. Използва се още в началото на 50-те години на 20-ти век. Тогава тя присъства в моделите на Диор и Джеймс Гейлънъс, който е сред първите, които я използват. Две десетилетия по-късно се възражда яката със столче и подвити надолу крайчета и тогава тя става неизменна част от облеклото на мъжете и жените по онова време.
Днес все още е известна и широко употребявана във всекидневното облекло яката тип поло. Тя възниква още в периода между 19-ти и 20-ти век, когато обаче е използвана за мъжки ризи. Постепенно така започват да се наричат меки кръгли и високи яки, които се обръщат около врата.
Трансформации търпи и ръкавът. През 19-ти век са характерни така наречените ръкави – балон, които са широки и бухнали от рамото до лакътя. По същото време се появява и ръкавът тип "Бишоп", който наподобява предходния, но залязва от модните подиуми през 70-те години на 20 век.
Все още се срещат обаче ръкавите тип прилеп и кимоно. Ръкавът тип "кимоно" е изключително широк, пришит към дълбока ръкавна извивка, простираща се от рамото до кръста. Ръкавът тип "прилеп" пък няма определена част за рамото, като по този начин извивката става много дълбока и се простира от кръста до китката.
Снимки:
www.britishbuttonsociety.org, www.needlework-tips-and-techniques.com, burdastyle.com
