Има хора, които се чудят как да определят категорията „модерен” и „модерност” по отношение на избора на външност и стил на обличане. Някои дори са категорични, че в наше време човек задължително трябва да бъде модерен. Те говорят и за правото да си модерен, но и за задължението да си в крак с модата… Но какво означава „задължително” и „право” в този смисъл? Заговорим ли за права и задължения, неизбежно ще стигнем до отговорности, контрол, дисциплина и пр. административни термини, които влизат в разрез с либералната, с демократичната природа на модата като възможност на всеки да избере своята външна идентичност. Да си модерен означава преди всичко да си оригинален и различен, да отговаряш на духа на времето. Но съвсем не е едно и също да притежаваш собствен стил и да бъдеш модерен. Още Коко Шанел правеше разлика между стила и модата, като твърдеше, че модата е нещо, което отминава, а стилът е това, което остава. Всъщност стилът е рафинираната концепция за красота и елегантност, докато модерността е въпрос на актуалност, на синхронни или изпреварващи времето си външност и поведение.
Възможна ли е универсалната дреха? Реалистични ли са универсалните и вечни аксесоари? Саката и панталоните (при това не само при мъжете), перлените огърлици на Жаклин Кенеди Онасис като знак за непресъхваща елегантност или пък малката черна рокля на Одри Хепбърн от „Закуска в Тифани” като ценен символ на дамския шик се отричат от някои. Аргументите им са, че това са прекалено познати и банализирали се облекла и допълнения, които вече са извън модата. Но перлите и малката черна рокля са по-скоро емблеми на непреходната елегантност. Те са по-скоро символи на модни икони, знаци на универсалния вкус, надживял ограниченията на времето и пространството. .
Кои тогава са емблематичните, непреходните или още универсалните дрехи и допълнения? Някои дизайнери предпочитат да говорят за официални и спортни жанрове, за пуловера, например, или пък за панталоните, носени от жените. Трудно е да се прави категорично обобщение, но ако търсим колористичния момент, черният цвят е универсален за тържествени и официални случаи (макар че и тук може да има изключения – при това основателни, културно мотивирани). Условността и ситуативността на облеклото отдавна вълнуват екстети и културолози, журналисти и модни творци. Вратовръзката, например, все повече отживява функциите и времето си, което обаче не означава, че тя не бива повече да се носи като знак за ритуалност, тържественост, деловитост и пр. В самото бизнес облекло, дори, където открай време господства консервативният шик, също има голямо разкрепостяване напоследък…
Универсалната дреха и универсалната елегантност са две различни неща. Универсалната дреха е не-модната дреха, тя е по-близо до униформеното облекло и е подходяща за различни случаи. Универсалната елегантност пък е условно понятие, зад което се крие по-скоро познаването и прилагането на трайните символи на женствеността и мъжествеността, красотата, хармонията и изискаността в облеклото.
Погледната в идеален план, универсалната дреха неизменно включва или би трябвало да включва някои от най-гениалните хрумвания на модни икони като Коко Шанел и Марлене Дитрих, Грейс Кели и Одри Хепбърн, Жаклин Кенеди Онасис и лейди Даяна, Мадона и Виктория Бекъм и редица още други. Заедно с това, не трябва да забравяме, че модата и новото са като сиамските близнаци и, че символите на елегантността, познати ни от близкото или по-далечното минало, не могат да се прилагат механично, а трябва да се комбинират и рекомбинират, миксират и ремиксират съобразно духа на новото време, съобразно индивидуалността на хората, съобразно динамиката и промените в тяхното мислене и поведение.
