Появата на банския костюм на модната сцена изригва като атомна бомба и не случайно е наречен „взривоопасен”. Също толкова скандален е бил и животът му. Със сигурност обаче не се е „родил” в древността, тъй като да се говори за бански костюм по това време, както и в средновековието и дори Ренесанса , е неуместно. Въпреки че в Древен Рим баните се превръщат в култ, по това време хората се къпели голи или в дълги домашни ризи. Кратък лъч надежда за появата на банските в миналото са фрески в Помпей, на които могат да се видят изображения на жени в костюми, които наподобяват днешните бикини. Тази традиция обаче е забравена много бързо.
По времето на Луи XIV и жените, и мъжете се къпели по бельо. През XVI и XVII век дори и тенът не е бил актуален, затова и жените се опитвали всячески да предпазят кожата си от потъмняване и да я запазят бяла.
Едва през XVIII век може вече да се говори за първите бански костюми. По това време, особено във Франция, се чувства освобождаване на мисленето, отчасти дължащо се и на идеите на Русо. В тези години жените носели облекло за къпане във водата. То представлявало дълга рокля от плат, който не прозира, когато се намокри и се издига във водата. Мъжкият бански тогава пък представлявал дреха подобна на пижама – с дълги ръкави и крачоли.
През XIX век започват да се появяват отделно женски и мъжки бански костюми. Мъжките бански по това време са обтегнати по тялото и раирани най-често в бяло и синьо. Женските представляват рокли до коляното, носени с панталони буфон.
В края на XIX век банският костюм все още е съставен от туника и панталонки, които почти напълно закриват тялото. Обикновено се правели от шевиот или вълна и били напълно неподходящи за целта, за която се използвали. На границата между двете столетия досадните туника и панталонки били заменени от дреха, състояща се само от една част. Тя се популяризира от плувкинята Анет Келерман, която дори била задържана за непристойно поведение, показвайки чрез банския си ръцете, краката и шията си.
През 1920 г. бил произведен първият ластичен бански костюм от една част от компанията „Янцен”. “Шанел” също популяризира плажното облекло, тъй като лансира модата на "почерняване", като за целта на слънцето се излагат краката, ръцете и раменете.
През следващото десетилетие започват да се налагат банските без гръб. В средата на XX век термините бански костюм и плувен костюм се използват вече за означаването на едно и също нещо.
Двама са френските дизайнери, които се борят за правото да се определят като създатели на съвременния бански костюм – първият от две части. През 1946 г. френският инженер Луис Реар разработил дизайн на женски бански костюм от две части – бюстие от два триъгълника, съединени с връвчица и изрязана долна част. Той взаимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр.
Докато Реар мислел за име на изобретението си, американската армия провеждала ядрени опити на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан, известе н под името Бикини. Хрумнало му, че това, което е създал, може да предизвика експлозия не по-малка от експлозията на една атомна бомба. Така името било намерено – "бикини". На 5 юли 1946 г. новият бански костюм бикини видял бял свят. Реар много пъти твърдял, че костюмът бил наречен на острова, а не на атомния взрив.
Бански-бикините на Реар били толкова откровено разголени, че парижките манекенки не се решили да го демонстрират на подиума. Тази роля обаче изиграла 19-годишната стриптийзьорка Мишелин Бернардини, която съвсем без колебание се съгласила да демонстрира бикините. Бернардини не била красива според класическото разбиране за красота, но след появяването й в бикини нейната популярност в пресата пораснала значително. Тя била затрупана с писмата на своите почитатели, чийто брой надхвърлил 50 000.
Бански от две части бил създаден и от Жак Хейм, моден дизайнер от Кан. Новият модел бил създаден по същото време като този на Реар и бил наречен “The Atom". Хейм представил своето произведение като най-малкия бански костюм в света. Реар обаче реагирал веднага, заявявайки, че неговите бикини са "по-малки от най-малкия в света бански костюм".
Първите модели били украсени с животински мотиви и цветя, с банели и елементи на корсета. Въпреки атрактивния си и разголен вид на банските, те съвсем не били нещо изненадващо. Роля за това изиграло военното време, когато се наложило да се икономисва от всичко. По този повод през 1943 г. в САЩ било предложено да се съкрати с 10% разхода на платовете, изразходвани за ушиването на един женски бански костюм.
Също не съвсем изненадващи били и противниците на новото творение. В католическите страни като Испания, Португалия и Италия, бикините били забранени. Организациите, борещи се за по-висока нравственост, оказвали натиск върху Холивуд с искане да бъдат изрязани от филмите сцените, където актрисите са облечени в бикини.
Едва през 1957 г. Бриджит Бардо се появява с бикините си в "И Бог създаде жената", но извън пределите на Америка, където във връзка с появата на новия бански костюм, разбира се, назрявал скандал. По това време позицията на списание “Modern Girl” за бикините е, че е "абсолютно невъзможно е да си представи човек, че порядъчна девойка е способна да облече такова нещо".
60-те години обаче се оказват повратна точка за Америка, която се намира под влиянието на редица течения. Така банските дори биват възпявани. Появяват се и в киното – филмът, пожънал огромен успех е "Beach Party”. В една от сцените му момичета танцуват именно в бикини. По това време банските започват да се шият и все по- икономично – все по- смело се изрязват около раменете и бедрата. По това време дизайнерът Руди Гернрайх представя още по-скандализиращите монокини – дамски бански костюм… без горна част.
В края на 70-те отново излиза на мода банският костюм от една част, т.нар. цял бански.
В началото на 80-те се появява и бразилският бански тип „танга”, вдъхновен от традиционните одежди на местните племена в Амазонка.
Мъжките бански пък се развиват успоредно с женските. При дизайна им се запазва кройката тип шорти, които обаче покриват прогресивано по- малка част от тялот о.
След възхода на банските, през 80-те и в началото на 90-те години обемът на продажби постепенно се снижава. През 1988 година фирмата на Луис Реар дори спира съществуването си.
Днес обаче като че ли бикините преживяват своето второ раждане. Вече съществуват много големи фирми, които произвеждат облеклото за плажа. Популярността на банския костюм сред съвременните жени и мъже е голяма, а обемите на продажбите и разнообразието на моделите като цветове и кройки постоянно растат… особено през лятото.
Източници:
1.www.malkitaini.com
2. Джорджина О’Хара , „Енциклопедия на модата”, ИК „Библиотека 48”, 1995г
3.bg.wikipedia.org
4.en.wikipedia.org
Снимки:
1. Бански костюми от Викторианската епоха.
Фото: www.eriding.net
2. Анет Келерман в проектирания от нея бански костюм, който провокира доста дебати.
Фото: commons.wikimedia.org
3. Луи Реар заедно със своето творение.
Фото: www.tan-biz.it
4. Бански костюм, създаден от Луи Реар.
Фото: 2.bp.blogspot.com
5. Бриджит Бардо по бански костюм във филма “И Бог създаде жената”.
Фото: 3.bp.blogspot.com
6. Днес банският костюм е по-секси от всякога.
Фото: Triumph
