Толкова много се говори в последно време за сафари, че хората лекомислено и повърхностно го приемат твърде често без дори да се опитат да вникнат по-дълбоко в неговите корени. Те самите са повлияни от нещо необикновено, дало своя отпечатък трайно и завинаги…
Крайно недостатъчно е да се заблуждаваме, че след като знаем значението на думата, ние всъщност имаме и бегла представа какво се крие зад това обяснение. Сафарито е нещо повече от „военна експедиция в Африка”. Поднесено по този начин, това обяснение би означавало, че единствените хора, проявяващи интерес, са бракониерите и хората с ловни пристрастия. Ето тук обаче повечето от нас грешат. На сафари може да отиде и всеки мирен и любопитен турист с желание да разглежда и опознава. Каквото и да си мисли човек преди да се изправи пред подобно предизвикателство, няма да бъде и наполовина достатъчно вълнуващо. Освен това кой би могъл да предвиди какво точно го очаква на такова място, каквото повечето хора са виждали само по телевизията?
Африка – земя на необятната, дива и силна природа. Повечето от животинските видове, които могат да се видят тук, няма да откриете никъде другаде по света. Всяка страна е благословена с уникална само за своите граници природа, а липсата на едно е компенсирана от друго. Най-посещавани в Южноафриканската Република са столицата Претория и Йоханесбург. Особено развит е туризмът. Посетители от всички краища на света идват, за да се докоснат до един напълно различен свят, на дивата и девствена красота, несравнима с опитомената и култивирана от човека, излагана по всевъзможни начини.
Изберете Йоханесбург! Парк Лион е мястото, на което ще видите събрани заедно едни от най-редките и уникални сами по себе си животни. Дори събрани на ограничено пространство, те не престават да проявяват силата на своя характер, да демонстрират превъзходство, дори надмощие. Първоначално посетителите остават без дъх от внушителните им размери, но след това са завладяни от по-дребни детайли – техния поглед.
Неописуемо е – повикът на дивата пустош, страхът от тези колкото красиви, толкова и безмилостно жестоки животни. Срещата с тях те кара да потръпваш от някакво странно чувство на гордост, но и от страх. Дори огражденията не те карат да се чувстваш защитен. Усещаш се слаб и дори малък пред огромния по размери лъв, пред леопардите.
И те подобно на хората имат лични предпочитания към посетителите. Отношението си показват по различни начини, но така че човекът отсреща да ги разбере. Ако едно животно не те хареса, никога няма да даде да бъде погалено или снимано. В това отношение най-дружелюбни са малките лъвчета и изобщо малките бебета. Но нека не забравяме, че дори и бебе, то си остава лъвче. Без лоши намерения в повечето случаи то не може да различи играта на точене на зъби от лекото ухапване… И все пак, ако искате да се сприятелите, купете им от специалната храна, която се продава на самия вход на парка и се опитайте да привлечете вниманието им. Те могат да бъдат много любопитни – нещо, което би било от полза да знаем като подготовка, ако ни предстои подобна среща.
Посещението на откритите сафари паркове и специалните резервати в Африка (и навсякъде другаде) отключват неподозирани и необясними усещания. Парещият въздух, играта на доверие, съприкосновението с великолепни, редки екземпляри са най-общо казано нещата, които ви очакват. Кои са вашите, открийте сами…
Снимки: © Личен архив на Галина Наскова
