ПИЕР КАРДЕН: „ВСИЧКО Е МОДА!”

Пиер Карден е роден през 1922 година във Венеция. Съвсем млад се заселва в Париж и става сътрудник на такива корифеи като Пакен, Скиапарели и Диор и сам открива модна къща, която днес предлага работа на близо 200 хиляди души в над 120 страни. От 1947 до 1950 година работи при Кристиан Диор. Открива своя собствена фирма и започва да прави дизайн на маски и костюми за театъра (1950). През 1953 година пред­ставя първата си колекция дамска мода. През след­ващите години открива бутици, а през 1959 година представя първата си колекция готово облекло за жени. На следващата година дебютира и като дизай­нер на мъжко облекло. Започва да произвежда и дрехи за деца. През 1970 година открива „Еспас карден“. В края на 70-те открива галерията „Еволю-Всион" и ресторанта „Максимс“.

През 1980 година показва своя колекция в София в рамките на „Лада – Десислава“. Лансира парфюма „Шок“ за жени (1981). През декември 1982 годи­на открива изложба на „Бел Епок“ в Метрополитън мюзиъм – Ню Йорк, а през 1983 – в Москва. Във времето между 1983 и 1987 година открива ресторанти „Максимс“ в Лондон, Пекин, Ню Йорк, Палм Спринг и др. Пуска в продажба нов парфюм – „Роз Карден“ (1990 г.). Номиниран за посланик на ЮНЕСКО (1991).

През 1992 година лансира мъжкия си парфюм „Енигма“. Същата година е приет за член на Академията за изящ­ни изкуства. През януари 1993 ланси­ра нова линия грим и козметика. Носител е на наградата „Командир на ордена за заслуги“ на Република Италия (1975). Офицер на Почетния легион (1991). Носител е и на три награди „Златен напръстник“ за висша мода – през 1977, 1979 и 1982 година. (1)

Екстравагатни и шикозни модели представя великият дизайнер през последните години. Колекция пролет-лято 2008 Карден представя в пустинята Гоби, в Китай, а модното шоу 2009 организира в Palais Bulles, в Théoule-sur-Mer. През 2009 година Пиер Карден е обявен за посланик на добра воля от Организацията на САЩ за храна и агрардно земеделие – FAO. През 2010 година в Москва той получава награда за екология „Еколо свят” за проекта му „Светлият дворец” (The Light Palace). Същата година показва колекция пролет-лято 2011 в Париж и Италия. През 2012 година модното му шоу се пренася в от Бларселона в Пекин и Белград.

През 2001 година Пиер Карден закупува развалите на замъка Lacoste, Vaucluse, за който се говори, че някога е бил обитаван от Маркиз Дьо Сад. Той го реставрира частично и го използва за музикални или или танцови фестивали. Карден е и собственик на двореца Ca’ Bragadin във Венеция. Въпреки че в няколко интервюта, той твърди, че къщата някога е била собственост на Джакомо Казанова, в действителност той е бил домът на Джовани Брагадин ди Сан Касиан, епископ на Верона и патриарх на Венеция.
Към момента великият дизайнер е на 90 години и с все същата сила продължава да твори и да създава не само мода, но и да рестврира кули, замъци и други паметници на изкуството. През 2012 година той разкри плановете си да изгради 255 метрова стъклена кула в лагуната на Венеция, за което отнесе както остри критики от венецианците, така и положителни мнения от широката публика. По думите му, тя ще бъде довършена до 2015 година и ще подслони ресторанти, хотели и апартаменти.

Интервю на проф. Любомир Стойков с Пиер Карден през 1980 година, когато дизайнерът гостува в София по повод инициативата „Лада – Десислава”.

Господин Карден, чел съм на много места, че сте пристигнали в Па­риж на велосипед и по съвета на врачка сте отишли в модна къща „Пакен“. Вярно ли е това?
Да, напълно. Това беше една врачка, която ми предсказа бъдещето на карти. Е, да, разбира се, тогава бях само на 20 години, но все пак всичко, което ми предрече, се сбъд­на, а дори и надмина това, което тя каза.

Как стана така, че свързахте живота си с мода­та?
Още от детска възраст обичах платовете, материите, кройките и обичах да разглеждам модните списания. Вероятно модата е била нещо, което ме е привличало, а сега смятам, че тя е била моята съдба.

Как започнахте работа при Кристиан Диор?
Работех при него още преди да бъде създадена модна къща „Диор“. През 1946 година модната къща на Кристиан Диор още не съществуваше и аз бях първият му служител, кой­то всяка сутрин в 8.00 часа беше пред вратата. Ние бяхме шестима заедно с Диор. Три години по-късно напуснах, за да създам моята собствена модна къща, и така продължих да правя мода.

През 1959 година започвате да работите за кон­фекцията. Кое ви накара да вземете това реше­ние?
Много бързо постигнах успех и започнах да правя и костю­ми за театър и за кино, познавах най-добрите експерти в областта на модата, известни личности и богати хора. В крайна сметка като млад човек, какъвто бях тогава, реших, че висшата мода е в застой, което означаваше, че не вяр­вах повече във висшата мода – тази, която исках да правя в началото. И от ден на ден все повече се убеждавах, че тряб­ва да се прави нещо за световния пазар, да се задоволяват масите на улицата. Затова естествено бе да забравя за изоб­ретателността и създаването на висша мода и да реша да се занимавам с конфекция.

Каква е връзката между висшата мода и кон­фекцията днес?
Конфекцията предполага умножаване на продукта, докато висшата мода е прототипът, което значи, че това са дрехи, които не са предназначени за масова продажба, а се изра­ботват за особена категория жени. Още пове­че – тези дрехи са много скъпи.

Какво е вашето определение за авангардна мода?
Аванградната мода е всичко онова, което озадачава, изумява, притеснява. Това не  е мода, която се прави с цел да се харесва, а с цел да шокира. Дори да бъдат отвратени, хората трябва да я приемат, защото името й е авангардна мода. Но за да я приемат, е нужно време; трябва да се свикне с новия стил; той да бъде добре опознат и след всичко това нещата ще се наредят по местата им.

Носител сте на три „Златни напръстника". Кой ви е най-скъп и защо?
Най-важен за мен беше първият, защото най-напред аз бях този, който получи напръстник в Париж, и това бе едно признание за моя талант (стилистът допуска неточност: първият „Златен напръстник“ е връчен на мадам Гре през 1976, а Пиер Карден получава за пръв път това отличие през 1977 – б. а.), и е добре известно какво съм аз за мода­та. Знам, че съм признат, но естествено е един млад човек в началото на своята кариера да оцени много повече една такава награда на момента, отколкото по-кьсно. Затова за мен „Златният напръстник“, който получих най-напред, е най-ценен.

Може ли модната критика да влияе върху ди­зайна и какво е вашето мнение за журналисти­те, които пишат за мода?
Когато журналистите критикуват стилистите, става интересно и всички четат негативното мнение. Но щом си дизайнер, първата ти работа е да създадеш и да представиш колекцията си най-напред на журналистите. Те могат да нап­равят най-добре сравнението, защото следят всичко, което става по света. Критиката може да бъде както отрицателна, така и положителна и аз трябва да си призная, че съм много чувствителен на тази тема. През всичките четиридесет години на моята творческа дейност журналистите бяха мно­го добре настроени към мен – в това отношение спокойно мога да кажа, че съм имал късмет.

Кой е най-големият успех, постигнат от вас?
Мога да кажа, че най-успешното нещо беше това – да стана известен в целия свят творец и да си остана такъв – т. е. да бъда уважаван и от другите дизайнери. Академията ме прие, което означава, че имам талант и, второ, това, което ме интересуваше повече, беше, че моята мода не е привиле­гирована и не е единствено продукт за богатите – т. е. аз създавам марка и за публиката. Значи, мога да кажа, че това, което успях – беше трудно – да бъдеш и дизайнер, и бизнесмен, и известен. Вярвам в това мое постижение.

Членството в Академията на изящни­те изкуства промени ли с нещо живо­та ви?
Не. Съвсем не. Вярно е, че като член имам нови ангажименти и всеки понеделник и сряда съм в Института, но това за мен е приятен момент, много приятна и полезна дейност  в артистичния, литературния, художествения, музикалния и архитектурния живот. Но иначе това не промени изобщо живота ми, защото аз съм ценен и уважаван и продължавам да работя. Може би това ще ми създава малко повече работа, защото трябва да се потопя в науката, но като изключим тази подробност, ми е приятно.

Как стилистът Карден се съвместява с предприемача Карден? Понякога едното не пречи ли на другото?
Не, това изобщо не пречи, защото аз така съм започнал. Още от началото бях собственик на своята модна кьща, съм я оборудвал и винаги – от тогава до днес, съм носел отговорността за нея. Като много млад минах през един ранен период, бях близо до генерали и на 18 – 19-годишна възраст вече работех в администрацията, което от своя страна значи, че съм човек на цифрите, а още повече мога да кажа, че това ми е интересно. Смятам, че е много трудно да бъдеш предприемач, да успееш, защото дори да притежаваш талант, ако не си предприемчив, умен, блестящ, никога няма да успееш. И затова смятам, че имам късмет и притежавам и двете неща наведнъж. Мога да творя, да ръководя, добър бизнесмен съм, енергичен човек съм… Не ми е трудно да съчетавам и двете неща. Това ми харесва, доставя ми удоволствие и в крайна сметка това е моята същност.

От какво се вдъхновявате, когато създавате своите модели?
Аз се вдъхновявам от моя вътрешен свят, от науката, от модерната действителност. Не трябва да ходя на театър, за да гледам костюмите, или пък на изложби, за да се запознавам с картини, защото това са неща, които са ми известни. Един теат­рален костюм не е мода, а ми­нало и аз, който съм се занима­вал много дълго в кариерата си със създаването на театрални костюми, не мога да се вдъхно­вя от гледането им. Тук вече ще говорим не за създаване, а за вкус. Но има огромна разлика между творчеството и вкуса. За мен вкусът е способността да можеш да решиш дали нещо е хубаво или не. Докато създава­нето е да наложиш това, което се обича, и това, което не се обича – две много различ­ни неща. Творецът е човек, кой­то трябва да смущава околните, да бъде различен и да бъде новатор. Ако не е различен, тогава той не е и творец. Затова той трябва винаги да търси по-доб­рото, да критикува, да не харес­ва – това е формулата за истинския творец.

Били сте в България няколко пъти. Как се раз­виха деловите ви отношения с нашата страна?
Идвал съм четири пъти в България и съм имал много солид­ни контакти с министри, но в крайна сметка нищо не изле­зе. Представял съм колекции четири пъти у вас – бил съм и на Пловдивския панаир (два пъти) и там ме уверяваха, че ще сключим договори. Изпратих колекции, модели. Както сами разбирате, четири пъти е много и затова реших, че правителството няма намерение да се занимава с това. Похарчих много пари, за да дойда в България (досещате се за неизбежните разходи – за манекени, изобщо за целия тураж), положих толкова усилия и… впоследствие нищо не стана. Казах си, че очевидно всичко ще пропадне. В другите страни – да речем – Русия и Унгария, всичко мина доста добре. Единствената социалистическа държава (в момента на взимането на интервюто), в която не ми провървя, беше България.

Вие сте едновременно и създател, и свидетел на колосалната модна динамика. Как се разви ди­зайнът на облеклото през всичките тези години?
В света на модата съм повече от 40 години и затова мога да твърдя, че започнах този занаят по времето на голе­мите дължини – всички носеха дълги и тежки дрехи. Голотата на женските гърди можеше едва-едва да се загатва, докато сега ги виждаме разголени изцяло, защото прозрачните тъкани допускат това. Сега си позволяваме късото в облеклото и това вече не е признак на вулгарност, защото преди една елегантна дама не можеше да излага на показ краката си, докато сега това не само е секси, но е и в крак с модата. После се появи и така нареченият период „космос“, който оказа и огромно влияние върху мен и който се свързваше с научната фантастика, с космонавтите, сателитите, с откриването на бъдещия свят, и това беше периодът на моето вдъхновение, на моята сила – един много важен период за развитието ми тогава.

Какво е мнението ви за следващото поколение дизайнери – от Мюглер и Монтана до Галиано и Маккуин?
Мюглер и подобни са по на 40 – 50 години и не са млади. Ако аз бях на 20 или на 30 години, щях да бъда различен от това, което съм днес. Имах шанса да науча професията при големи майстори като Кокто, Кристиан Диор, Скиапарели – все хора, които ви научават на тънкостите в професията… Пре­ди не се влизаше в една модна къ­ща и да си дизайнер като днес. Не се излизаше от един колеж (английски, американски или друг) и да те бом­бардират с пари. Ако нямаше пари, тези хо­ра нямаше да същест­вуват. Докато аз съм се инвестирал чрез работата и чрез та­ланта и с моите пари. Това е твърде различно поведение. Те са слу­жители за пари, за имената, които ве­че съ­ществу­ват „Диор“ и други вече съществу­ват. Другите, като например Тиери Мюшер, за които говорите, нямат още свои къщи и все пак те са на 40 – 50 години. Докато аз на 26 години имах своя къща и бях вече известен в целия свят. На 26 години! Това е твърде различно!

Продължение на интервюто в брой 67 на Fashion Lifestyle Magazine. . .

Бележки:
(1). О’Хара, Джорджина. Енциклопедия на модата. Превод от английски Кр. Матева „Библиотека 48”. С., 1995 ; De grote Mode-Encyclopedie. Editions Nathan. Paris-France, 1989; Martin, R. The St. James Fashion Encyclopedia: A Survey ot Style from 1945 to the Present. Visible lnk Press. Detroit, 1997; Stegemeyer, A., Who’s Who in Fashion. Third Edition. “Fairchild Publications”. New York, 1996; пресматериали на модна къща „Пиер Карден”, както и сведения, предоставени на автора лично от мосю Карден.

Снимки: 

1. Пиер Карден
2. Любомир Стойков интервюира Пиер Карден на 4 септември 1998 година в хотел „Мажестик”в Кан.

Фото: © Личен архив на Любомир Стойков

3. Модел от ретроспективна представителна колекция на Пиер Карден.

Фото: © Модна къща „Пиер Карден”

4. Модел от ретроспективна представителна колекция на Пиер Карден.

Фото: © Серджо Алтиери и © Модна къща „Пиер Карден”

5. Модел на „Пиер Карден” – колекция „Еволюсион”, пролет-лято 1998 г.

Фото: © Olivier Bouche

6. Пиер Карден с трите „Златни напръстника”

Фото: © Модна къща „Пиер Карден”

7. – 8. Модели от колекция пролет-лято и есен-зима 2009 ready to wear на Пиер Карден

Фото: http://www.chinadaily.com.cn

9. – 10. Модели на Пиер Карден от колекция пролет-лято 2011 г.

Фото: http://www.whatsontianjin.com

11. Пиер Карден във Венеция.

Фото: http://disegnodaily.com

12. – 19. Модели на Пиер Карден от колекция есен/зима 2012 г.

Фото: http://beforeyoukillusall.blogspot.com
20. – 21. Модели на Пиер Карден от кампания пролет-лято 2012 г.
Фото: © Тим Петерсен (Tim Petersen) / http://www.ohlalamag.com

Източници: http://www.pierrecardin.com