ЖАН ЛУИ ШЕРЕР: „ВСЕКИ СЛЕДВА ПЪТЯ НА СВОЯТА СЪДБА”

IN MEMORIAM

През 2013 година светът се прости с един от най-великите дизайнери на нашето време – Жан-Луи Шерер. Имах честта лично да го познавам от срещата ни в Париж преди двадесетина години, когато той бе любезен да ми даде интервюто, което ще прочетете по-долу. В съзнанието ми Шерер е оставил отпечатък за изключително фина и ерудирана личност, посветила се в създаването на красота и изящни дизайнерски творения. Той е мечтата на всеки един журналист – спокоен, разговорчив и активен в диалога.Гостоприемен, мил и отзивчив е в спомените ми този емблематичен творец. Плюс, разбира се, огромната му култура и способност да говори за модата и изкуството с вещина, страст и вълнение.

Но кой е Жан-Луи Шерер? Роден е през 1935 година в Ли­он. През 1955 -1957 го­дина заедно с Ив Сен Лоран работи в ателието на Кристиан Диор. Следващите две години (след смърт­та на Диор) продължава да работи в модната къща – за Ив Сен Лоран. От 1959 до 1961 година изработ­ва модния дизайн на Луи Феро, а през 1962 година открива своя собствена модна къща. Продава я през 1992 година. В продължение на десетилетия е създател на изящни суперлуксозни дамски облекла. През 1971 година лансира за пръв път своя колекция прет-а-порте. Под негово име излизат няколко марки пар­фюми, респ. през 1979, 1981 и 1986 година.

В анализите за творчеството му се твърди, че той не толкова въвежда нови тенденции в модата, колко­то прецизира и разработва фино детайлите на новия стил в облеклото, пречупени през призмата на лукса. Черпи вдъхновение от екзотичните култури на Китай и Монголия – като цяло от Далечния изток. Привилегирован жанр в неговото творчество са тежките и богато бродирани с перли бални рокли. Предпочитани материи – органза и шифон, тафта и коприна.

Сред най-прочутите му клиентки са Жаклин Кенеди и съпругата на Жискар д’Естен, Франсоаз  Саган и Мишел Морган, София Лорен и Ракел Уелч. Носител е на най-престижната френска награда за мода – „Златен напръстник”, която получава през 1980 г. (1).

Дамски и мъжки облекла и аксесоари с марката „Жан-Луи Шерер“ се продават в над 100 бутика в повече от 25 страни по света. През 1990 година модната къща става собственост на японската компания Seibu и е оглавена от Жан Клод Каталан, а Жан-Луи Шерер е освободен от поста си 2 години по-късно. Така тя става първата модна къща, която губи своя оригинален създетел, последвана в годините от марките „Ги Ларош”, „Живанши” и др.

През 1994 г. , първата колекция без Жан-Луи Шерер е представена от Ерик Мортенсен и получава „Златен напръстник” за висша мода в Париж. От 1997 до 2007 година Стефан Ролан е дизайнер и художествен директор на модна къща „Жан-Луи Шерер”.

През 2002 година марката е купена от бизнесмена Ален Дюменил, но 6 години по-късно дейността й е прекратена и най-големият й и известен бутик в Париж е затворен. В интервюта за пресата Жан-Луи Шерер заявява, че е шокиран от случилото се. През 2011 година марката е купена от френската компания JSB International.

На 20 юни 2013 година Жан-Луи Шерер умира на 78 годишна възраст, след дълго боледуване. (2)

Моля ви в началото на нашия разговор да разкажете за себе си, за вашето детство, за живота и творчеството си?
Много съм пътувал, а в момента пътувам още повече, защото разполагам с много време. Вече не съм в къщата на висшата мода и това ми позволява да виждам всичко отвън, като зрител, а не като непосредствен участник и дизайнер. В момента имам интереси като журналист и дори си позволявам да критикувам представяните колекции. Даже ме канят  по ревюта от различни модни къщи – като например „Живанши”. Това ми позволява да виждам нещата от другата страна на рампата.

Какво си спомняте от вашето детство?
Моето детство имаше фантастично начало. Баща ми е лекар и въобще роден съм в семейство на лекари. В началото на моята младост аз  продължих обучението си и въпреки че си губех времето – заслужаваше си. Имах желание да танцувам и като танцьор влязох в консерваторията в Париж. Представете си как­во би могло да представлява това за едно семейство на лекари – малко е трудно за възприемане! Когато бях на осемнадесет години, дали за­щото се намеси съдбата, или пък това бе просто малшанс, претърпях автомобилна катастрофа, гърбът ми пострада и повече не можех да танцувам. В болницата започнах да ри­сувам. Исках навярно по този начин да изразявам себе си. Това се случи в Париж – столицата на модата.

Тогава ли се запознахте с Кристиан Диор?
Да, тогава. Имах големия шанс да срещна Кристиан Диор. Мисля, че всеки следва пътя на своята съдба. Не съм желал да бъда голям дизайнер.Исках просто да изуча тази професия и да настъпи моментът на самостоятелното ми творчес­тво. Ателието на Диор навремето можеше да се сравни с училище по политехника. Беше нещо наистина грандиозно – като школа, като университет. Това, което бих искал да посъветвам младите, е да научат работата си, про­фесията си от основата. Много е важно да се рисува. Но не по-малко важно е и да съумееш да реализираш своите идеи.

Кои уроци на Кристиан Диор няма да забрави­те никога? Какво си спомняте от правилата му за създаване на мода?
В живота трябва да се види всичко, което се случва, и фак­тът, че съм работил в такава голяма къща като „Кристиан Диор“, наистина е определящ. Работата ми за този велик стилист ми помогна да науча техниката на висшата мода, да разбера как се правят колекциите, как става всичко… Най-важното за всеки дизайнер е от самото начало да попадне в добра школа. Говоря за висшата мода, но в конфекцията е същото: има училища, специали­зирани в тази професия.

Кое може да се нарече произведение на висшата мода?
Това е изключително изкуство, все още възможно за нашата епоха. Но докога – не знам! Това е желанието на дизайнера да използва по-добри материи; да си служи с най-изключителната техника за работа; да прави понякога и невъзможното. Докато при прет-а-порте (конфекцията) човек все пак е ограничен…

Смятате ли, че един ден висшата мода ще от­мре, и кои ще бъдат причините за нейната кончина?
Мисля, че да. Мисля, че и Ив Сен Лоран един ден ще спре да създава. Защо ли? Може би здравето му или може би нежела­нието му да прави повече висша мода. Това ще бъде голяма травма за Франция. Питаме се в момента дали висшата мода няма да бъде замене­на от едно луксозно прет-а-порте. Много луксозно! С броде­рии и т. н. Едно качество с допустими цени. Едва ли… Не­ка да не забравяме, че висшата мода е една голяма мечта. И нищо не е в състояние да замени желанието на хората да мечтаят.

Напоследък се въвежда понятие­то „висша конфекция“. Смятате, че тя ще смени висшата мода?
Висшата мода ще бъде както при американ­ците – лукзозна конфекция. Нещо като това, което прави например Оскар де ла Рента. Висшата мода сега съществува само във Франция и в Италия. Може би тези модели ще се създават само за музеи­те, но на тях трябва да се гледа като на обобщен резултат на майсторството на французите от много епохи. Например френските бродерии нямат нищо общо с хонконгските бродерии. Въобще и дума не може да става за сравнение. Висшата мода трябва да бъде подпомагана от държавата, защото тя е част от престижа на Франция. Сега е трудно, но може би един ден това ще се промени и държавата ще бъде в състояние да помага. По-важното е, че винаги ще има висши модисти!

А кои ваши колекции и модели няма да забравите никога? Кои са ви най-скъпи на сърцето?
Ще ви кажа честно. Преди три-четири години пътувах до Индия. Беше през ноември. Посетих Раджестан. Толкова ме впечатли елегантността на жените. Какви прекрасни цветове видях тогава. Красотата на всичко наоколо бе толкова въздействаща и властна, че когато се завърнах и трябваше веднага да започна колекцията за висшата мода през януари, включих всички цветове, които видях там. Затова най-много ме вдъхновяват пътуванията.

Известно ми е, че когато сте бил в Япония, много силно сте бил впечатлен от екзотиката на произведенията на изкуството. Какво си спомняте от това пътуване?
Япония е много хубава страна и преди всичко – Киото. Донесох сувенири оттам. Винаги нося сувенири от страните, които посещавам. Всъщност освен кимоното, там модата не е толкова вдъхновяваща и впечатляваща. Сигурен съм, че ако живеех в Япония, нямаше да мога да творя. Може би що се отнася до електрониката или техниката – това е друг въпрос. Що се отнася до Мароко или Индия – да, бих творил там. В Русия – също. Тя ми навява мисълта за миналото. В Африка също е много хубаво. Не познавам Южна Америка, но съм сигурен, че в Перу например ще ми бъде интересно. Вероятно и вашите български костюми са вдъхновяващи, но аз не ги познавам. В отделната страна човек открива традициите й и ако те са силни – се вдъхновява от това. Това е както една изложба в Париж. Например Веласкес. Фантастичен е. Спомням си за един художник, който също е бил вдъхновен от Мароко, за да рисува. Почти като Диор. Дори и художниците са вдъхновени от една страна. Не мисля обаче, че Швеция или Холандия биха ме вдьхновили.

Господин Шерер, какво друго освен пътуванията до далечни страни ви вдъхновява?
Една театрална пиеса с фантастичните си костюми може да ме вдъхнови. Вдъхновението идва от всичко. Когато имате желание да рисувате, вие търсите вдъхновение и го намирате в нещо. Преди всяка колекция има ужасни моменти. Един бял лист – празен, и се чудиш какво да направиш. Отиваш на театър в Париж или пътуваш из чужбина. Защото белият лист съществува за всички. Не сме като писателите или като художниците. Имаме дати, когато трябва да представят колекциите, и трябва да се направи нещо, за да може духът да бъде отворен за всичко. Това са трудните моменти – началните. Когато вече началото е факт, става лесно. Но самото начало, когато те измъчва въпросът: „Какво да направя през този сезон?“… Всеки път, когато се прави колекцията, е нещо като чудо.

С какво се занимавате сега? Продължавате да рисувате, натрупвате впечатления или само пи­шете?
В момента не правя нищо. Оттеглих се вече. Опитвам се да гледам на нещата отдалече. Отегчавам се да рисувам за нищо. За да не се измъчвам, рисувам много малко, защото, като нарисуваш нещо, след това имаш желанието да го ре­ализираш. Но чакам с нетърпение момента, в който ще за­почна отново – по един или по друг начин (3)
.
Моля ви съвсем накратко да ми разкажете за вашите духовни интереси.
Професията на дизайнера отнема цялото ми време. Поня­кога живееш в свят, който е изключен от реалността. Оби­чам да пазарувам, да ходя по улицата, да посещавам кафе­нетата. Слушам музика, защото това е необходимо за твор­чеството. Обичам политиката, но пък човек няма време, за да има мнение, да си изработва винаги точно мнение. За да се покажеш, трябва да излезеш сред хората, да пътуваш.
Ако, казано образно, се озовете на самотен ос­тров, коя е книгата, която бихте взели със се­бе си?
Много обичам Франсоаз Саган. Когато бях на двадесет, че­тох „Добър ден, тъга“. Изпраща ми всичките си книги – добри приятели сме, но нямам време да чета…

Споменахте за френски интелектуалци. Кои са други ваши приятели освен Франсоаз Саган? С кои общувате?
Различно е. Франсоаз Саган ми е приятелка отдавна. В ед­на къща за висша мода човек има привилегията да познава хора от целия свят, от всички професии. Например скулп­тора Жан Кло – обичам неговите произведения, обожавам го. Преди притежавах само неговите произведения, а сега – възможността лично да го опозная. Това е предимството да имаш време. Сега, на моята възраст, мога да чета, да слу­шам музика. Мисля, че висшата мода е нещо, което носиш в себе си, и заради нея трябва да се откажеш от много удоволствия.

Много известни жени са били ваши клиентки. Какво ще ни разкажете за тях?
Да, наистина, мои клиентки бяха прочути жени от целия свят. Семейство Кенеди, които са приятели. Жаклин Онасис, а също и останалите членове на семейството са ми приятели. Актриси от „Комеди Франсез“ – също, съпругата на Жискар д’Естен. Когато животът ти минава в една къща за висша мода, остават чудесни спомени. Ракел Уелч също бе сред постоянните ми клиентки. Преди малко стана дума за вдъхновението. Спомням си как веднъж я бяхме облекли за един филм, който се снимаше във Франция и в продължение на три месеца работехме за нея. През цялото време тя идваше на пробите. Уелч е чудесния символ на една прекрасна жена. Ето – тогава творяхме върху нея, върху тялото й. В продължение на три месеца бяхме много впечатлени от нея. Пренебрегнахме дори колекцията за висшата мода, която трябваше да приготвим до месец юни, само и само да успеем с Ракел Уелч. Ето това е един класически случай на вдъхновение, когато една прекрасна и чувствена жена е в състояние да те настрои към работа, да развихри въображението ти. Или пък да вземем английската принцеса Даяна. Нейната сватба. Всички модисти биха желали да я обличат, защото е хубава, интелигентна. С една дума – тя е звезда!

Обличали сте и принцеса Даяна?
За нещастие – не, защото тя се облича само от английски дизайнери. Бихме й посветили една колекция. Тя вдъхновява. Вдъхновението също идва от персонажа. От една личност.

Разкажете нещо за манекените, с които сте работили? Известно е, че от манекенката зависи в много голяма степен успехът на една идея, на една колекция. Какво си спомняте за вашите манекенки?
За висшата мода е задължително наличието на перфектен фотомодел. Ще спомена моята дъщеря – Летисия. Тя ми харесва най-много. Не защото е моя дъщеря, а защото е млада (на 23 години),  елегантна, хубава и изключителна във всяко едно отношение. Сега се е отдала на висшата мода. Когато преди време завърши училището по дизайн в Англия аз я помолих да представи моята колекция. Тя разбра перфектността на висшата мода и след 5-6 години съвместна работа откри собствен бутик – вече бе овладяла детайлите, тънкостите на този занаят. Та това бе моята предпочитана манекенка, защото Летисия – това е нашият дом. Всичко у нея приличаше на нашата модна къща. Тя обожава модата и продължава да твори прекрасни модели. Намирам че и Клаудия Шифър, и другите топмодели са ве­ликолепни. Сега много се говори за манекените, за детството, за живота им, както навремето се говореше за кинозвездите (през 60-те години за Бриджит Бардо, например).

Във връзка с последните ви думи бих желал да попи­там как се промени идеа­лът за женска красота през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години?
Жената еволюира, идеалът за женска красота – също. Преди например на мода бяха плоските жени. Сега пък на мода са по-сексапилните. Познавам же­ни с много малки бюсто­ве, които след един ме­сец в Щатите вече са про­менили гърдите си до неузнаваемост – направили са ги огромни. Защо? За­щото такава е работата им – това го налага професи­оналната им дейност. Модата го изисква и те са задължени да го направят. Модата се променя, физиката също, начинът на гримиране се проме­ня, прическите се променят, начинът на живот – също. Или пък самото предста­вяне на модата. Представете си в днешно време една колекция без музика. Не е възможно! А преди колекциите се представяха от мане­кените без музика, без публичен ефект. Сега всяка модна къ­ща иска да шокира пресата, да я накара да заговори за мане­кените, а покрай тях и за съответния ди­зайнер. Сега те дефи­лират почти голи, за да могат да се видят телата им. Понякога на журналистите това им се струра странно. Но когато жената е хубава, и гола изглежда прек­расно…

Какво мислите за България и с какво я свърз­вате?
Трудно ми е да кажа нещо определено. За мен това е една източна страна; сравнявам я малко с Унгария, с всички страни, които са наоколо – нямам преки асоциации. Поня-кога като за Русия мисля, че е трудно да стигнете стандартите, които имаме тук. За нас също беше като освобождение, че един ден тези източни страни ще намерят своята самоличност. С облекчение си помислихме, че е много хубаво това, че комунизмът вече падна; че в нашия век вече го няма. Бил съм два пъти до Русия, сега възнамерявам да пътувам до Полша, иска ми се да посетя и вашата страна – мисля че ще ми бъде интересно.

Какво бихте пожелали на българските дизайнери?
Да научат основата на дизайнерската школа и един ден, ако имат късмет, да дойдат в Париж да учат тук към Камарата на шивашките синдикати или да влязат в една голяма индустрия, или в Италия, или при един голям дизайнер на висша мода, а след това да летят със собствени криле на модата, ако съдбата позволи.

Господин Шерер, какво е вашето мото?
Да имаш доверие в съдбата, в правосъдието и винаги да гледаш напред. Да забравиш миналото и да гледаш в бъдещето.

Снимки:
1. Жан-Луи Шерер
2. Любомир Стойков и Жан-Луи Шерер – Париж, 1994 г.
Фото: © Личен архив на Любомир Стойков
3. Жан-Луи Шерер и Ив Сен Лоран в модната къща „Кристиан Диор” – 1957 г.
Фото: © Личен архив на Жан-Луи Шерер
4. Жан-Луи Шерер и Жаклин Кенеди- Онасис – на входа на бутика на г-н Шерер – края на 60-те – началото на 70-те
Фото: © Личен архив на Жан-Луи Шерер
5. Легендите на френската висша мода – Пиер Карден, Ив Сен Лоран, Жан-Луи Шерер, Ги Ларош, Пиер Балмен и Йожени Шепьор – модна критичка от „Ню Йорк трибюн” в ресторант „Максимс” – Париж, 1980 г.
Фото: Brigotte Muus и © Личен архив на Жан-Луи Шерер
6. Съпругата на френския президент Валери Жискар д’Естен в рокля на Жан-Луи Шерер на приема в чест на Иран в двореца Версай, Париж – 19 септември 1974 г.
Фото: © Личен архив на Жан-Луи Шерер
7. Жан-Луи Шерер с дъщеря си Летисия, представяща мода пролет-лято 1989 г. в Индия.
Фото: © Личен архив на Жан-Луи Шерер
8. Модел висша мода на Стефан Ролан за „Жан-Луи Шерер”, есен-зима 1998-1999 г.
Фото: © Christian Riviere
9. Модел на висша мода на Стефан Ролан за „Жан-Луи Шерер”, пролет-лято 1999 г.
Фото: © Bruno Pellerin
10. Модел на „Жан-Луи Шерер”, колекция лято 2001 г.
11. Модел на „Жан-Луи Шерер”, колекция лято 2003 г.
12. Модел на „Жан-Луи Шерер”, колекция зима 2003 г.
13. – 14. Модели на „Жан-Луи Шерер”, колекция зима 2004 г.
15. Модел на „Жан-Луи Шерер”, колекция лято 2004 г.
16. – 17. Модели принт, цветове и материи на „Жан-Луи Шерер”, колекция Byzance, есен-зима 2013-2014 г.
18. – 19. Модели принт, цветове и материи на „Жан-Луи Шерер”, колекция Le Black illusion, есен-зима 2013-2014 г.
20. – 21. Модели принт, цветове и материи на „Жан-Луи Шерер”, колекция L’Uniforme, есен-зима 2013-2014 г.
22. – 23. Модели принт, цветове и материи на „Жан-Луи Шерер”, колекция La couleur, есен-зима 2013-2014 г.
24. Дамски модели принт, цветове и материи на „Жан-Луи Шерер”, колекция лято 2014 г.
25. Мъжки модели принт, цветове и материи на „Жан-Луи Шерер”, колекция лято 2014 г.
Фото: http://www.jean-louis-scherrer.com

Източници:
(1) 0 ‘Хара, Джорджина. Енциклопедия на модата. Превод от английски Кр. Матева. ш опедия на модата. „Библиотека 48“. С., 1995; De grote mode – Encyclopedie. Editions Nathan. Paris-France, 1989; Martin, R. The St. James Fashion Encyclopedia: a. Survey of from 1945 to the Present. Visible lnk Press. Detroit, 1997.
(2) http://www.vogue.co.uk
(3) Първата ми среща и разговорът с Жан-Луи Шерер бяха през февруари 1994 година в дома му в Париж.
(4) През 1994 – 1995 година Жан-Луи Шерер води тежка съдебна битка за своето собствено име със „Сейбу” (японските собственици на бившата му модна къща). Потиснат от ембаргото да се подписва под бъдещи свои колекции, той е разколебан между перспективите да стане моден критик или да се отдаде на голямата си страст – пътешествията по света – б.а.