На около 20 км. от София, в източните предели на Софийското поле е разположен град Елин Пелин. До 1950 г. името му е Новоселци (в някои регистри Нувосел). След 1950 г. обаче градът носи името на великия български писател Елин Пелин, който е израснал в близкото село Байлово. На практика, градът е едновременно близо до столицата ни и паралелно с това далечен от обществото ни (като изключим негативните новини, свързани с престъпност, корупция и т.н.). Общината не рядко е синоним на убийства, политически натиск, трагедии… Но силата и красотата на елинпелинксия дух, бит и култура рядко стават достъпни за широката аудитория. Шопската етнокултурна общност, която е характерна за този край, е със силно съхранени традиции и обичаи. Тази тенденция намира отражение в ежегодно провеждания „Шопски празник“. За него определението събор е неточно. Той е нещо повече – празник на духовното наследство, на традиции и обичаи, които шопите пренасят във времето.
Тази година от 1 до 7 юни се проведе 46-то издания на „Шопски празник“. По стара традиция той започва от християнски празник „Свети дух“ – 40 дни след Великден. Именно заради това датата, на която се състои всякa година е различна. Мотото на „Шопския празник“ гласи: „Що е европско – оно е от шопско!“. В седмицата на „Шопския празник“ има отделни мероприятия, които да радват жителите и гостите на община Елин Пелин.
Началото винаги се поставя в местността „Църквето“, където се провежда традиционен курбан. Последните няколко години той е огласен от песните на народни певци. Тази година изпълнител беше Румяна Попова. Част от откриването на празника беше и вечерното светлинно-музикално шоу. Зрелищните фойерверки се пръскаха в небето над Елин Пелин повече от час и радваха дори жителите на близките села.
В следващите няколко дни акцент беше поставен върху културни и творчески дейности на местни творци. Част от програмата беше изложба на местни художници, а специални гости на града бяха актьорите от театър „Искри и сезони“, които представиха комедията „Втори меден месец“.
Максим Генчев представи филма, който предизвика вълна от противоположни емоции и мнения – „Дякон Левски“. На прожекцията в местното читалище наред с режисьора – Максим Генчев, присъстваха още: актьорът Веселин Плачков (в ролята на Левски); изпълнителният продуцент на филма: Десислава Ковачева; продуцентът: Златина Филипова и др. Пред публиката в Елин Пелин беше представена съкратената версия на филма, която е взела отличие на фестивал в Кан. Наред с всякакви негативни мнения, които се изляха върху филма и екипа, имаше доста голям зрителски интерес. В тази версия на филма аудиторията не видя всички онези моменти, които предизвикаха неодобрение през месец февруари, когато беше премиерата на „Дякон Левски“. Нямаше пренасищане от псувни, кървави сцени, нито пък боеве в стил „Матрицата“. Елинпелинската публика видя една творческа интерпретация на исторически събития, която на моменти се отдалечава от това, което сме чели в големите книги. Но нима „Титаник“ е създаден едно към едно с реалните събития? Или пък в „Троя“ няма разминаване с истината? Основна негативна ниша, която остави съкратената версия на филма в аудиторията беше леката обърканост по отношение на сюжетната линия. Но да се върнем на „шопската“ програма…
Най-голям интерес сред хората предизвикват миниспектаклите в петък, събота и неделя, когато е и кулминацията в честването на „Шопския празник“. Провеждането им е на градския площад, където има временно изградена сцена. Тази година в петък беше открита нова детска площадка, а вечерта в празничния концерт участие взеха: Крисия; НФА „Българе“; мажоретен състав „Светла“. Също така бяха връчени награди за принос в развитието и обогатяването на културния и спортния живот в Община Елин Пелин.
Съботният ден започна с тенис турнир. Продължи с „качамак и баница у Шопско“. В кулинарната изложба участие взеха редица местни майстори на шопската трапеза. В обедните часове калориите бяха изгорени на стадиона, където се проведе футболна среща между ОФК „Елин Пелин“ и английския „Whiteheaven”. А вечерта завърши с празничен концерт с участието на: Михаела Филева; СК „Теа денс“; Трупата на Нешка Робева; Ивана и др.
В последният ден от „Шопския празник“ – неделя – в градския парк се проведе изложба на домашни любимци. За любителите на спорта имаше финална среща на тенис турнира. А вечерта площада на града беше „разтресен“ от местни танцови клубове. Има една шопска поговорка, която най-точно успява да опише бързите стъпки и ловките движения в шопските народни танци: „Дръж се земьо, шоп те гази!“. Берковската духова музика, наред с гост-изпълнителя Йордан Йончев-Гъмзата поведоха Шопския празник към своя край. А Нелина и нейният нежен глас, в комбинация с народни песни сложиха край на тазгодишното 46-то издание на „Шопския празник“. И за финал отново заря…
Досущ като в разказа на Елин Пелин „ По жътва“, това издание на „Шопския празник“ е затворено в образно наречена композиционна рамка…Началото и краят е зарята… Към разпръскващите се в небето фойерверки обаче гледат както щастливи, така и нещастни очи; както добри, така и лоши; както доволни, така и неодобряващи програмата на „Шопския празник“… От какво и защо?
Както се казваше в една стара реклама: „И аз бях там и аз приказвах“. Сега ще ви разкажа за недоволните, за това, което те не харесаха, може би и аз… В последните няколко години сергиите за всевъзможни джунджурии, лакомства, палачинки, понички, дюнери, часовници завзеха площада и централните улици. Наред с тях има и всякакви увеселителни съоръжения със съмнителна изправност – гондоли, блъскащи колички и др. По неписано правило от тях се лее музика с ориенталски ритми, която успешно озвучава доста голяма периметър от центъра на града. В социалните мрежи се появи неодобрение и за гост-изпълнителните и за проведените мероприятия, които не съответстват на шоклъка. Според някои все повече представянето на шопския бит и култура е заменено от предизборни помисли. И макар всяка година да има недоволни, че общината пръска средства по този традиционен празник, то те се появяват след като изгледат най-старателно цялата програма и хапнат някоя палачинка. Факт е, че не винаги всичко е перфектно! Факт е, че загубени в сивото си ежедневие забравяме да се усмихваме! И когато усмивката си отиде, когато станем мрачни, когато винаги сме недоволни, тогава идва мрънкането за всичко. Синдромът на мрънкането е неизбежна част от програмата на „Шопския празник“. Колкото и хубав да е спектакълът винаги ще има недоволни. И както шопа сам е казал „И caм дa cъм у тpaмвaйo, пaк чe ce бутaм.“
„Шопският празник“ е единствен по рода си. Част е от елинпелинската култура и традиции. Разбира се, през годините неизбежно начинът на провеждане е съвсем променен. Но добрите практики не липсват. И ако имате желание да научите нещо повече за шопските традиции, то заобиколете сергиите и се пренесете в красотата и ритъма на шопския танц…
През 2016г. „Свети дух“ е на 20 юни… Началото на „Шопския празник“ – празник на духовното наследство, на традиции и обичаи, които шопите пренасят във времето…
Снимки:
1. – 2. Шопски празник.
3. – 4. Част от зарята.
5. Представяне на филма „Дякон Левски“.
6. Публиката на спектакъла.
7. – 8. Народни танцови съсътави от общината.
9. Финалната заря.
Фото: Личен архив
