Илиана Илиева е съвременен български артист – наблюдател, визионер, разказвач на истории, документалист и провокатор. Тя владее класическата техника на маслената живопис с ювелирна прецизност, но я поставя в изцяло съвременен контекст. Подчинява се педантично на боята с фин, но категоричен стил. Нейните дръзки и провокативни образи канят зрителя в диалог – със себе си, със света, със статуквото. През сложността на всекидневното и символиката на обикновеното, Илиана отключва интензивни емоции и задава въпроси за идентичността и смисъла на съществуването. За себе си казва: „Природният ми елемент е огън, но изкуството ме научи да бъда вода, да изглаждам ръбовете на скалите в себе си.“
От дебютната ѝ самостоятелна изложба през 2021 г. до днес, творческият ѝ път минава през 16 самостоятелни и групови изложби у нас и в чужбина. През 2022 г. участва в престижния арт форум The Other Art Fair в Лос Анджелис, а нейна инсталация е селектирана за официалния каталог Best of Fair и публикувана многократно в сайта на Saatchi Art. През 2023 г. е един от участниците в мащабната арт акция „Тухлата“, обединила над 140 български художници, както и в 34-тото издание на международния фестивал „Процес-Пространство“. Същата година попада в селекцията на списание „Форбс“ – „Жени на върха 2023“.
През 2024 г. Илиана представя изкуството си в Лугано, Швейцария. С новия си цикъл от картини, тя прави следваща смела крачка в артистичното си развитие през 2025 г. – усложнявайки визуалния наратив, композицията, палитрата и посланията като превръща зрителя в активен сътворител на нейния свят и участник в диалога.
Кога разбрахте, че изкуството е Вашето призвание? Имаше ли конкретен момент, когато се насочихте в тази посока?
Като дете спечелих конкурс за създаване на корица за детска юбилейна книжка. Участвала съм в различни школи, с които съм печелила и други състезания. Бях част от творческа група, създаваща декорите за училищни постановки. Впоследствие за дълго професионалното ми поприще беше свързано с бизнес, но през годините никога не съм спирала да рисувам и да вярвам, че в някакъв етап пътищата ни с изкуството отново ще се пресекат.
Пандемията ни изправи пред вътрешни битки и трудни въпроси, свързани със смисъла. За мен този период беше катализатор и тласък – момент, след който удобството на установения живот вече просто не беше достатъчно. И съвсем естествено направих първата и най-важна крачка. Прегърнах изкуството така, както се прегръща човек, когото никога повече не искаш да изгубиш. Обичам да казвам, че с изкуството имаме дълга история.
Кои са най-големите Ви вдъхновения – хора, места или събития, които са стимулирали творчеството Ви?
Вдъхновение черпя най-вече от вътрешния си свят, а тогава изкуството е много по-автентично. Аз съм човек, който непрекъснато си задава въпроси, свързани със смисъла – човек, който търси, който е неспокоен в най-хубавия смисъл на думата. Точно затова и изкуството ми непрекъснато се променя, еволюира, следвайки моя ритъм на лична трансформация. По-скоро ме вдъхновява мистичното, метафизичното, финото ниво на съществуване – принадлежността ни към нещо много по-голямо от физичния свят.
Как бихте описали художествения си стил? Променя ли се с времето или винаги сте знаели, че имате своя разпознаваема линия?
Съвременният реализъм и фотореализъм са моят разпознаваем стил. Въпреки това, като артист, който непрекъснато еволюира, с удоволствие прегръщам и други изразни форми – предизвиквам се.
За мен беше вълнуващ опит да създам концептуална инсталация, която представих през 2022 година в Лос Анджелис. Участвала съм в арт колаборация с колега, който твори подчертано експресивно.
През годините съм експериментирала и с материали и вярвам, че тепърва ще го правя още по-убедително, но любовта ми към маслото – с неговата сложност, гъвкавост и категоричност – си остава непроменена и днес. Новата посока в изкуството ми отново е свързана с реализма, но поднесен по нетрадиционен начин. Въпреки че фотореализмът предполага категоричност, днес по-скоро изследвам фрагментирането, размиването на границите, анализирам неизказаното, нееволюиралото, скритото, архетипните начала.
Разкажете ни повече за процеса на създаване на една картина – от първия импулс до последните щрихи. Има ли моменти на творческа криза?
Аз създавам картините си в серии, подчинени на определени теми, защото по този начин по-пълнокръвно мога да предам смисъл и да разкажа определена история. Понякога и едно платно е достатъчно, за да зададе определен „парещ“ въпрос, но разгръщането на концепцията в цяла серия допринася за завършеност и изчерпателност на темата.
Преди всяка нова серия има известен период на вглъбяване, на търсене, на изследване, докато се потопя напълно в сюжета. За мен често именно това е моментът на творческа криза. Тогава съм изправена пред неизвестното, пред пространства, които още не съм изследвала, пред неудобството на новите начала. Въпреки всичко, това е неповторимо и много облагородяващо чувство, защото предполага безусловно отдаване на процеса без очаквания. Когато вече имам установена посока е много по-лесно. Тогава съм вглъбена единствено в създаването. Има един момент на „прихващане“, на пълно обсебване, когато рядко изпадам в криза и единственият ми враг е времето.
Кои са основните теми и сюжети, присъщи на Вашето изкуство? Кой е любимият Ви мотив?
Сюжетите в картините ми следват емоциите ми. Любим е всеки мотив, роден от дълбоко трансформиращи усещания – непримиримост, търсене, вглъбяване, осъзнатост, разтърсване, екстаз, които впоследствие синтезирам в сюжет за картина. Дали чрез изкуството си ще изследвам някои от любимите си теми – стихийността, обузданата сила, статичността, вътрешната недовършеност, дуализма, аз се потапям напълно в емоциите, тласнали ме в тази посока. Това прави изкуството пълнокръвно и безкомпромисно честно.
Как подбирате имената на своите произведения и изложби? Идват интуитивно или стоят дълго време в мислите Ви?
Както споменах, всяка серия е подчинена на определена тема, която носи своите послания и следва своя вътрешна структура и логика. Имената, които избирам както за картините, така и за изложбите си, се подчиняват именно на тази логика и допринасят за оформянето на цялостно послание. Обичам да избирам кратки, но категорични имена на минималистичния принцип „по-малкото е повече“. Има случаи, в които е достатъчна една символно силна дума, за да завихри цялата концепция около себе си – „Екстатично“, „Генезис“, “Alter Ego”, “Status Quo”, “Disconnect”.
Как виждате влиянието на дигиталните технологии върху съвременното изкуство? Смятате ли, че традиционното и дигиталното могат да вървят ръка за ръка?
Дигиталните технологии могат да бъдат чудесен сътворец по отношение на изкуството във всичките му форми, както и да служат във всяка една сфера на живота. Изкуственият интелект става все по-креативен в концептуализирането и реализирането на много смели и грандиозни идеи в изобразителното изкуство, киното и фотографията. Все още съм скептична дали той ще успее да създаде дълбоко емоционално изкуство, което е акт на съпреживяване на най-фините човешки емоции – любов, възхита, вяра, надежда, омраза, загуба, болка, страх, носталгия, ревност, непримиримост.
Може би в недалечно бъдеще традиционните и дигитални форми на изкуство ще съжителстват във все по-хармоничен съюз, но си мисля, че емоционалната „закваска“ завинаги ще си остане привилегия на човешкото триединство – дух, душа, тяло. Мисля, че единствено човек може да пресъздаде в изкуство мириса на влажна гора, на току-що изгасена свещ, на грохота от бягащи коне, на тишината на нощното небе, на всички нюанси на залеза или да претвори емоцията на влюбването, на тръпката да гледаш безстрашно в очите мечтите си, волята на Сизиф, смелостта на Икар, жертвоготовността на Авраам, непримиримостта на Орфей, стоицизма на Пенелопа.
Ако можехте да разговаряте с младото си „аз“, което тепърва поема по пътя на изкуството, какъв съвет бихте си дали?
На младото си аз отново бих казала, че изкуството изисква смелост, честност и категоричност. Това са ценности, които изповядвам от самото начало на своя път като артист. Най-важният урок, който получих от изкуството, е да бъда автентична. Фундаментално за мен е да бъда в хармония с вътрешната си естетика и да бъда безкомпромисно честна със себе си в това как изразявам вътрешния си свят.
Има ли момент, в който сте се съмнявали в избора си да бъдете художник? Как се справяте с подобни колебания?
Категорично не. Най-ограбващото усещане както за един артист, така и за всяко универсално човешко същество е страхът – страх от провал, от неприемане, от отхвърляне. На моменти съм била подвластна на всички тези чувства, но това не ме е спирало да бъда в ателието си всеки ден и да се опитвам да бъда по-добра версия. Дори да съм се чувствала несигурна, никога не съм губила от поглед посоката. Вярата в собствените си качества, самодисциплината, постоянството, упоритостта, непримиримостта, жаждата да се развивам, да се самоактуализирам, да се променям, са ме водели дори и в най-тъмните ми дни.
Освен в изобразителното изкуство, имате специално отношение към модата. Каква роля играе тя във Вашия живот и творчество?
Модата за мен е форма на изкуство, защото носи смисъл, символика, послания. Модата ми дава свободата да изразя себе си по още един много категоричен начин. Чрез модата мога да бъда лидер, войн, дипломат, бохем, дива, жена, момиче. Харесвам тези трансформации и си позволявам да се въплъщавам във всички тези роли, като на сцена.
В моя личен стил присъства много еклектика между съвременни и вечни тенденции. Въпреки това, смятам, че модата е само средство. Личността е тази, която дава енергия на дрехата. Харизмата е най-пропорционалното и безупречно тяло, което може да бъде облечено. Така възпитавам и дъщерите си, че стилът е състояние на духа.
Кой е Вашият любим моден дизайнер или бранд и защо?
За мен един от най-вдъхновяващите брандове на нашето време е „Скиапарели“ заради сложните сюрреалистични линии и оптически илюзии, които създава. Марката носи усещане за бягство от реалността, за скок извън времето и пространството, манифестира дързостта. Още повече, че създателката е работила със Салвадор Дали, изграждайки директен мост между модата и изкуството. Възхищавам се и на визионерството и авангардизма на Пако Рабан, и революционната му визия за модa, поставяйки под въпрос всички утвърдени норми и въвличайки ни в свят на архитектурни шедьоври, въплътени в дрехи. Той утвърждава нова идентичност на модата чрез своя смел и радикален подход. Харесвам смелостта му да манипулира неконвенционални материали като метал, пластмаса и хартия.
Според Вас модата и изкуството говорят на един и същи език или са две различни вселени? Имате ли желание да създадете нещо, което да обединява двете сфери?
Обичам да казвам, че изкуството има силата да руши граници, но и да строи мостове. Модата разполага със същите механизми. Пример са гореспоменатите имена. Модата и изкуството говорят на един и същи език тогава, когато са категорични и неподвластни на времето. Винаги ще има масови модни марки и бърза мода. Същото важи и за изкуството. Но тогава, когато има вложени визионерство, дързост, душа, талант, безкомпромисност, концепция, модата и изкуството определено могат да артикулират едни и същи послания. Винаги съм имала отношение към модата и не изключвам вариант, в който след време да съвместя двете сфери.
Виждали сме Ви като специален гост на бляскавите и стойностни събития на Академията за мода. Какво мислите за нейната мисия, за нейните прояви?
Академията за мода има огромен потенциал и социална мисия да открива, награждава и подкрепя иноватори, визионери и хора, променящи цялостната среда и отношение към стила. Както вече казах, за мен стилът е състояние на духа и вярвам, че всеки, ангажиран с Академията за мода, възпитава именно това.
Какво място заема личният стил и визия в творческия процес? Отразява ли се начинът, по който се обличате, върху картините Ви?
Ако ме видите в творческия безпорядък на ателието ми, ще се уверите, че изцапаните ми с боя дрехи се компенсират от един вътрешен блясък, от състоянието ми на пълна отдаденост към това, което създавам. Как изглеждам докато работя не влияе особено на крайния резултат, но как се чувствам, обаче, това неминуемо си личи върху платното. За сметка на това, начинът, по който се обличам, за да отида на изложба или да открия своя, определено дава допълнителен ореол на всичко, което правя и изразявам като артист.
Какво Ви предстои – нови проекти, изложби, а може би и някакви модни експерименти?
В момента работя в съвсем ново направление, което предстои да представя наесен. Процесът е дълъг и бавен, но смятам, че си заслужава резултатът. А модни експерименти – разбира се, промяната в изкуството ми е следствие на лична трансформация, която неминуемо добавя и нови измерения в начина, по който изглеждам, и в излъчването ми като жена.
