Едва 25-годишна българската арфистка Деница Димитрова печели две от най-престижните позиции в страната ни – арфист в Софийската Опера и Балет и асистент-професор в Национална Музикална Академия-София. Тя е лауреат на редица национални и международни конкурси по арфа и е една от 30-те млади арфисти от цял свят, одобрени чрез предварителен конкурс за участие в цикъла концерти”Фокус върху младежта” на 8-мия Световен Арфов Конгрес в Женева. Концертирала е като солист в редица фестивали в България, Гърция, Ливан, Франция, Монте-Карло, Италия и мнoого други.
През септември, 2009 г. арфистката печели прослушване за Симфоничния Оркестър в Солун, Гърция и отскоро концертира с този състав в цяла Европа. През 2010 г. е назначена за солист-арфист в състава на Ливанския Филхармоничен Оркестър, като същевременно заема позиция на преподавател по арфа в Ливанската Висша Консерватория по Музика. От скоро е също така и гост-оркестрант-солист в Кипърския Симфоничен Оркестър.
Деница Димитрова е изключително посветена на преподавателската си дейност и на работата си като артист-оркестрант. Същевременно, като солист-арфист тя продължава своето развитие под вещото ръководство на световно признати арфисти като Елизабет Фонтан-Бинош (Франция), Иън Джоунс (Обединено Кралство) и Мария Билдеа (Румъния).
Деница Димитрова даде интервю специално за читателите на Fashion Lifestyle Magazine.
Как започнахте да свирите на арфа и защо избрахте именно нея сред музикалните инструменти?
Смятам, че самата съдба ме насочи към арфата. Започнах да свиря на пиано за обща култура, когато бях на 8 години, а обучението си по арфа започнах на 12.
Не си спомням силно желание у себе си да се развивам като арфист в самото начало, когато мечтата ми бе да стана професионална пианистка и певица. Заради липсата на достатъчно информация по това време – ограничения брой записи на арфисти, които достигаха до нас, твърде малкото концерти в България – арфата дълго време ми се струваше инструмент, ограничен от широк диапазон технически изразни средства. Избрах арфата, заради системата ни на обучение в България, която изискваше приемен изпит от високо инструментално и теоритично ниво за прием като ученик в Музикалното училище след 7-ми клас. Започнах да свиря на арфа на 12 години, когато беше твърде късно да започна професионално обучение по друг инструмент. Въпросният избор се наложи поради липсата на малки, келтски арфи в България, на които в развитите страни деца на много ранна възраст започват да свирят.
Разкажете ни нещо повече за този древен и красив инструмент.
Арфата е един от най-древните инструменти. Съществува от близо 3000 години преди Христа. Антични арфи са открити от Чарлс Ленърд през 1928 г. при разкопките на царските гробници в библейския град Ур,близо до Персийския залив.Т е имат триъгълна форма. Изображения на арфа, датиращи от 26 века пр.н.е. са открити в гробници и обелиски в Египет. Те обаче, за разлика от шумерските, са с дъговидна форма, която напомня ловен лък.Тя била употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III в. пр.н.е. В Европа арфата става популярна първо в Ирландия и Шотландия, където се възприема триъгълната й форма и е позната с наименованието келтска арфа. През Средновековието арфата е била любим инструмент на странстващите музиканти и е имала от 7 до 9 струни. Била е включена като изучаем инструмент в аристократичното образование. Основен проблем, възпрепятстващ широкото разпространение на арфата е бил фактът,че в първоначалния си вид, инструментът е бил диатоничен (полутонове не са били възможни за изпълнение). През 1660 г. тиролски лютиери изработват на арфата механизъм с куки, който чрез действие на ръцете на изпълнителя скъсява струните и повишава височината им с половин тон. Съществен принос за усъвършенстване на арфата прави и немския лютиер Хохбрюкер през 1720 г. Той стига до идеята да привежда в действие куките чрез педали, като прилага за тази цел специална система от трансмисии, които преминават през колоната на арфата. От Бавария и Австрия тази арфа се разпространява и до Франция, където постепенно процъфтява блестяща арфова школа. През 1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със седем педала за двойно престрояване.Това на практика освобождава арфата от ограничения до този момент брой тоналности и прави възможно изпълнението на всички видове музика. През 1830 година арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър.
Музиката на кои композитори е най-подходяща за звученето на арфата?
На този въпрос винаги се опитвам да бъда обективна и да не смесвам впечатленията си със своите лични предпочитания. Най-добре звучат на арфа произведенията, композирани за този инструмент от изпълнители арфисти.Те познават добре техническата страна на инструмента и допринасят значително за развитието на репертоара за арфа.Такива са изтъкнатите френски арфисти и композитори Хенриет Рение, Алфонс Хаселманс, Марсел Турние,Марсел Гранжани, Жан-Мишел Дамаз и много други.Заради сравнително кратката история на арфата в нейния съвременен вид, репертоарът й е ограничен в сравнение с този на другите инструменти от оркестъра. Преработки на музикални произведения за различни инструменти, направени майсторски от арфисти-композитори правят звученето на музика от Бах, Хендел, Дебюси, Шопен, Лист, в оригинал написана за пиано, орган, цигулка, интригуващо за слушателя, чуващ познатите любими произведения в нови тембри. По отношение на тембъра, арфата е инструмент, който не може да бъде сбъркан. Звукът й напомня ромон на вода. С подходящите технически умения и добър, концертен инструмент за партньор в музицирането, изпълнителя може да предаде огромно количество от звукови багри, които покоряват слушателя с красота, финес и безспорна уникалност.
А вие лично какво предпочитате да свирите и защо?
Аз обичам френската музика, която е най-близо до моя натюрел и естетически вкус. Нейната интерпретация е трудна, но покорена от богатството на хармонични, темброви и технически изразни средства, се боря с трудностите с огромно удоволствие и желание да се докосна до съкровената мисъл на композитора. А последната, поне във френската музика, е винаги някъде отвъд нотния текст, там където се преплитат идеята на автора с концепцията, личната харизма и чувството за мярка на изпълнителя.
Свирите ли и на други музикални инструменти, освен на арфа?
Пианото остава моя голяма любов. В годините продължих активно заниманията си с него и никога не съм го считала за задължителен предмет в училище, макар такъв да бе по програма за всички, които свирим на различен от него инструмент. За съжаление в последните години, откакто започнах все по-активната си дейност като арфист до него стигам рядко поради липса на достатъчно време.
На кои по-известни арфисти се възхищавате и защо?
Имената, от които се възхищавам са твърде много. Но ще започна с любимите си арфисти и ще спомена също така тези от тях, които имат отношение към моя професионален път и развитие.
Руската арфистка Варвара Иванова, която на 16 години спечели заслужено най-големия конкурс за солисти в света в Израел е моята безспорна фаворитка. Френската прима в арфовото изкуство Изабел Морети нареждам веднага след любимката си, заради заразяващата си музикалност и емоционалност на сцената, наред с технически умения от величина, която трудно намира аналог. Великолепните и световно признати арфисти Елизабет Фонтан-Бинош(Франция) и Иън Джоунс (Обединено Кралство), Мария Билдеа (Румъния) са мои кумири, с които имам уникалната привилегия да работя. Мадам Бинош е безспорната звезда на моя живот – човек, който дълбоко обичам и почитам заради безвъзмездния си труд в името на моето развитие като арфист и огромното влияние, което двугодишното ми обучение при нея осъществи в моя професионален път.
Къде в България почитателите на арфата могат да се насладят на нейното звучене?
Заповядайте в Софийската Опера и Балет! Моят дом в продължение на 6 години. Най-красивите солови партии за арфа от оркестровия репертоар са именно там. За мен бе чест да бъда част от тази магия толкова години.Овациите на няколкохилядната публика са мечта за всеки, който обича сценичното изкуство и красивата музика.
Къде по свта е меката на арфистите?
Страни и велики сили като Франция, САЩ и Русия продължават да бъдат фаворити в арфовото изкуство по света.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Пожелавам им здраве. Вдъхновение и дръзновение да следват мечтите си, дори и най-необикновените.Упоритост, за да видят плодовете от труда си. И смирение, за да ги приемат с достойнство и да продължават развитието си напред и нагоре.
Призове:
1996 г.,Национален конкурс "Млади музикални дарования"-3-та награда
1998 г.,Национален конкурс "Млади музикални дарования"-1-ва награда
1998 г..Международен фестивал "Бряг на надеждата"(Добрич)-3-та награда и медал
1999 г.,Академичен Конкурс за камерни изпълнители "Проф.Н.Стефанов"-2-ра награда,специалната награда на Националната Музикална Академия и наградата на "Classic FM Radio"
2000 г.,Международен Арфов Конкурс на името на Вера Дулова (Москва)-лауреатско звание
2000 г.,Първи Междуароден Арфов Конкурс (София) -3-та награда във възрастова група под 20 години
2002 г.,Академичен Конкурс за камерни изпълнители "Проф.Н.Стефанов"-наградата на Съюза на Българските Композитори за най-добра интерпретация на българска музика
2002 г.,Осми Световен Арфов Конгрес (Женева)-една от 30-те млади арфисти,избрани чрез предварително прослушване между кандидати от цял свят за участие в цикъла концерти "Фокус върху младежта"
2004 г.,Международен Конкурс "Музиканти на следващото хилядолетие"(Скопие)-2-ра награда
2005 г.,Международен Конкурс"UFAM"(Париж)-1-ва награда
2005 г.,Конкурс за солисти "Revelation Muses 2005",организиран от операта в Ница-2-ра награда след заключителен 3-ти тур като солист на сцената на операта
2005 г.,спечелено прослушване за арфист-оркестрант-солист в Софийската опера и Балет
2005 г.,спечелен конкурс за асистент-професор в Националната Музикална Академия
2009 г.,спечелено прослушване за арфист в Солунски Държавен Симфоничен Оркестър
2010 г.,назначение за арфист-оркестрант-солист в Ливанската Филхармония
2010 г.,назначение за преподавател по арфа в Ливанската Висша Консерватория по Музика
Интервюто взе Силвия Тодорова
Снимки:
1. – 3. За Деница Димитрова докосването до арфата е съдба
4. Подарък-изненада по случай сватбата на най-добрата й приятелка-
Ливан,септември, 2008
5. Бейрут, февруари, 2009
6. Подарък-изненада по случай сватбата на най-добрата й приятелка
Ливан, 2009
7. Репетиция за концерт с перкусиониста Жорж Барбар, влязъл в рекордите на
Гинес-септември, 2005, Библос
8. След изпълнение на концерт за оркестър от Бела Барток в Концертната зала
в Атина със Солунския Симфоничен Оркестър – март,2010
9. Деница Димитрова с Пласидо Доминго на репетиция за концерт с Ливанската
Филхармония.
10. Деница Димитрова с Мадам Бинош в Италия-юли, 2009
11. Сърдечна среща със световно известната арфистка Летиция
Белмондо, с която често я припознават, Белград-април, 2009
12 – 13. Деница Димитрова
Фото: Личен архив