НАЧО КАМЕНОВ: КУБЕТО ПОД ПРЕЧУПЕН ЪГЪЛ

Начо Каменов е роден в бедно работническо семейство през есента на 50-та година. Появявайки се на бял свят, плачът му дава сигнала за първия учебен час на 15-ти септември.

За първи път се докосва до фотоапарат на крехката възраст от 3 години. Баща му проявява неблагоразумието да остави апарата в ръцете на сина си, което в последствие се оказва фатално за камерата.

Как започнахте да се занимавате с фотография?
– Истински интерес към фотографията се събуди в мен през лятото на 1972 година. Тогава получих първия си личен фотоапарат – подарък от баща ми. Пазя го и до днес, защото той е причината да се занимавам с фотография.

Какви бяха първите снимки, които направихте?
– Като всички и аз съм започнал да снимама цветенца и буболечки. Общо взето всичко, което ме е заинтригувало в заобикалящия ме свят.

Кога започнахте да снимате акт- арт?
– Същото лято на прословутата 1972 година на Варвара, която по това време беше малко селце, заредено със страшна енергия и много магия. Бях с дългогодишно гадже и като заклет нудист, взех фотоапарата с мен и започнах да я снимама гола по скалите и дюните.

Чуват се изказвания, че Начо Каменов може да снима само черно бяло голо тяло?
– Това не е мой проблем, а на тези, които си го мислят. Реално аз изкарвам прехраната си с рекламна фотография, а актовата фотография е моето хоби. Чрез нея реализирам фантазиите си.

От кога започнахте да се знаимавате професионално с фотография?
– След 1978 година. Тогава работех като оператор в Киноцентъра. В един момент ми възложиха една диапозитивна тема. След доброто й представяне реших, че бих могъл да изкарвам пари от фотография. Това продължи през следващите 30 години. Така лека по лека, тя измести киното в моя живот. Напуснах Киноцентъра и реших да се занимавам само с фотография. С Боби Карпузов, Никола Акрабов и Гроздан Грозев основахме първото частно студио в България „Рефлекс”, което още съществува. Събрахме всичката техника – кой каквото имаше, и започнахме…
След не повече от две години работа заедно се разделихме и всеки пое по своя път.

В началото на 90-те, след успешно осъществена рекламна брошура на Японския хотел, нашият екип получи предложение за създаване на рекламен отдел към хотела. Работих като фотограф за него в продължение на шест години.

Кога се се роди личното Ви студио?
– След тези 6 години си взех студио – открих „Ареа”.

Кое влияе на избора на моделите Ви?
– За мен жената е висше божествено творение. Обожавам всички жени на света като създания. Няма грозна жена. Няма жена, която сама по себе си да не е съвършена. Няма и нефотогенични хора, има слаби фотографи. Във всяка една жена е заложено красивото по природа. Работа на фотографа е да отключи тази природа. За да се получи, човек трябва да има правилното отношение към модела.

Как ви приемат Вашите модели?
– Едно от най-важните неща за актовата фотография е пълното доверие на модела към фотографа. Това е вид отдаване, което трябва да го има, за да се получи добрата снимката.Това са добри енергии, които се „въртят” в една орбита.

Трудно ли се става професионален фотограф?
– Снимането на лента ме научи. Тогава нямаше компютри и фотошоп. Започваш да преценяваш всичко в момента. Научих се да проявявам филмите си сам, да копирам снимките си, което няма аналог с цифровата фотография.