Съвместна рубрика на сп. “ПИК” и Fashion Lifestle Magazine
Искра Радева пита:
Особено ми е приятно днес да се срещна с професор Цекомир Воденичаров, декан на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София и ръководител на „Здравноосигурителен фонд Медико-21”. Професор Воденичаров, на европейско ниво ли е нашето здравеопазване и ако е така, защо сме най-болната нация?
Абсолютно пресилено е да се твърди, че здравеопазването ни е на европейско ниво. Има показатели за измерване степента на развитие на здравната система. Такъв е показателят на перинаталната детска смъртност, т. е. смъртността до седмия ден на бебето. Ние държим два пъти по-висока смъртност, отколкото Западна Европа. Средната продължителност на живота на българина пък е 10 години под тази на европееца от развитите държави. Като ниво на заболеваемост също държим първо място с най-висока заболеваемост в сравнение с всички европейски държави.
Колко тъжно! Повечето българи не познават доброволното здравно осигуряване. Защо услугите, които предлагат частните фондове, не са популярни и какво представляват различните пакети за медицинска помощ, какво включват те като покритие и на какви цени най-често се купуват?
Нашата нагласа е да се интересуваме само от това, което е задължително. Преди време с един французин обсъждахме какво би направил, ако има увеличение на заплатата си с 10 на сто. Отговорът беше категоричен: „Ще ги дам за доброволно здравно осигуряване.” През 1999 г. аз публикувах първата книга у нас със заглавие „Доброволното здравно осигуряване – стратегия на избора”. Тя мина незабелязано дори за научната общност.
Пакетите за болнична и извънболнична помощ представляват подробно описание на всяка медицинска дейност. Ако ги включим в комбиниран пакет заедно с профилактиката и рехабилитацията, цената за един осигурен българин няма да надхвърли 25 лв. на месец, или около 300 лв. за година. Би трябвало журналистиката да популяризира тази дейност, за да се формира нов тип култура у хората.
Има ли разлика в качеството от това, което предлага здравната каса?
Разликата е съществена и тя е в персонифицираната отговорност. Нашият координатор насочва пациента според профила на заболяването му към точно определен лекар или към професор, с когото да направи консултация, в отделение в болнично заведение, където това ще стане най-добре. През цялото време се извършва мониторинг на хода на заболяването. Така осигуреният при нас пациент получава не само най-добрите медицински грижи, но и здравна сигурност, защото има кой да го преведе през „лабиринта” на медицинските услуги. Частните фондове се стремят да задържат своите осигурени, като им предлагат най-доброто качество на медицинско обслужване. В нашия фонд имаме пациенти, които се осигуряват вече цели десет години.
С какви медицински заведения договорират частните здравни фондове и предлагат ли те по-високо ниво на обслужване?
Частните здравни фондове договарят и с частни, и с държавни медицински заведения. Те предлагат по-високо ниво на обслужване, ако това е залегнало в съответния договор и е подплатено със съответна цена. Така дори в държавните болници може да се предлагат други „екстри”.
Смятате ли, че ако бюджетът на една болница зависи от това, което ще получава от здравните фондове, няма да се понижат и цените на здравните услуги поради увеличената конкуренция?
Бюджетът на една болница следва да се формира от няколко източника на финансиране: НЗОК, частните здравни фондове, общината и Министерството на здравеопазването /чрез съответни проекти/. Здравните фондове са тези, които ще създадат реална конкуренция между болниците и ще направят приемливи цените на здравните услуги.
Наскоро прочетох, че от 1 септември до края на декември 2008 г. всички здравноосигурени българи ще са длъжни да изберат частен здравен фонд, който да оперира с част от вноската им. Означава ли това, че аз сама ще избирам лично за себе си в кой фонд да се осигурявам? Как да преценя кой е по-добър?
Скептично съм настроен, че това може да се случи от 1 септември т. г. Просто няма технологично време. Но ако някога това стане факт, вие трябва да изберете сами в кой фонд да се осигурявате. Преценката кой е по-добър трябва да направите по пътя на информацията и на внимателно пълно проучване.
В момента има 17 здравноосигурителни фонда, като основните пари са концентрирани в 6-7 от тях. Общият приход на всички фондове е едва около 25 млн. лв. А в системата на здравеопазването /НЗОК и Министерство на здравеозпазването/ бюджетът е 2.5 млрд. лв.
Моля ви, обяснете ми на достъпен език идеята на днешните управляващи за промените, които ще настъпят догодина за здравното осигуряване, как те ще засягат нас, пациентите? Какво ще се случи след 2010 г., когато вече няма да има монопол на здравната каса и хората ще познават фондовете?
В идеята за промени има много неясни моменти. Тя не е минала през публичен дебат, няма експертни оценки, не са сезирани някои заинтересовани страни. Не знам до каква степен тя ще бъде възприета с консенсус.
Основното според мен е възможността да се тръгне по пътя на демонополизацията и децентрализацията. Ключов механизъм за това е развитието на реален пазар на здравни услуги. Основни фактори при това са приватизацията и развитието на доброволното здравно осигуряване. Ние имаме приватизирани само 2% от болничните легла, а в страните от Западна Европа те са 20-30%, доброволното здравно осигуряване е под 1%, а в тези страни – 20-30%. Мисля, че е крайно време да формираме здравна политика, базирана на доказателства.
Ако след 2010 г. няма да има монопол на здравната каса и хората ще познават фондовете, това означава, че от феодалната зависимост от една структура вие сте отишли в ерата на модерното общество, при което водещи са информацията и знанието, а ваше основно право е правото на избор.
А какви ще са вноските за здравното осигуряване при това положение – за НЗОК, за задължителното допълнително осигуряване и за хората с по-високи доходи , които могат да ползват т. нар. VIP обслужване?
Тенденцията е за увеличаване на вноските за здравно осигуряване. След 5 години е възможно да имаме следното разпределение: 6% за НЗОК, 6% за задължителното допълнително осигуряване и без ограничения за т. нар. VIP обслужване. Това в най-пълна степен може да отговаря на един тристълбов модел на здравно осигуряване.
Според вас как въвеждането на задължителното допълнително здравно осигуряване ще подобри положението на пациентите, как ще се постигне по-добро качество, след като бюджетът за здравеопазването е недостатъчен?
Бюджетът за здравеопазване винаги ще бъде недостатъчен. Същността на въпроса е как да го управляваме. Какъв мениджмънт на финансовия ресурс реализираме? Как се справяме със здравните проблеми при икономически ограничения? Отговорът е еднозначен: в последните 10 години резултатите се влошават. През 2000 г. общият бюджет за здравеопазване беше 980 млн. лв., а сега е 2.5 млрд. лв. и въпреки това системата не работи ефективно и здравеопазването не се подобрява, а се влошава.
Интересуват ли се държавните мъже според вас как се променя здравният статус на хората в края на всяка година?
За съжаление българинът наистина е прекалено болен и обезверен. Очевидно показателите на общественото здраве трябва да застанат в центъра на общественото внимание. Необходими са ни здравни политици и мениджъри с ясна визия за приоритетите и последиците от управленските решения, които в областта на здравеопазването в крайна сметка са етични, защото засягат интимни механизми от нашето здраве и живот.
Вие сте един от пионерите при въвеждането на самостоятелна дисциплина „Медицинска етика". Защо, както е в напредналите държави, и у нас няма публична информация за всеки лекар, местоработата му и евентуално ако има санкции, налагани за искани подкупи и за нарушение на медицинската етика ?
Проблемът с информацията е въпрос на зрелост на едно общество. Гражданското общество изисква пълна информираност и активна позиция. Нещо повече: взаимоотношенията лекар – пациент трябва да се базират на т. нар. информиран пациент. Ние все повече трябва да загърбваме патернализма в медицината и да развиваме партньорство, при което пациентът е ключова част от здравния екип.
Прочетох ваш авторски материал, в който пишете, че „опора по пътя към реализация на целта е вярата” . До каква степен според вас тя може да излекува прекалено болния и обезверен българин?
Става въпрос освен за вяра в собствените сили, за вяра в добронамерена външна сила. Това може да мобилизира и да доведе до успех усилията на мениджъра. Възможно е също така да мобилизира силите на болния за справяне с болестта, може да отключи тайната мъдрост на човешкия организъм за справяне с проблема.
А какво проф. Цекомир Воденичаров попита Искра Радева…
Госпожо Радева, от години познавам вашето драматично изкуство и присъствие на сцената в театъра, в телевизионните филми и в телевизионния театър, в игралното кино, та дори в шоубизнеса и естрадата като актриса и като певица. Вярвате ли в Шекспировата максима, че „този свят е сцена”?
Наистина смятам, че всички ние живеем в един голям театър, ето защо и мотото ни е това: „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори”.
А къде превъплъщенията са по-трудни – в спектакъл или в живота?
Понякога в живота са много по-трудни и трябва да бъдеш блестящ артист. Има невероятни ситуации, при които трябва голям артистичен талант, много по-голям, отколкото е необходим на сцената. В последните години Народното събрание е много по-интересен спектакъл, отколкото театралните, а и артистите в парламента понякога са по-големи актьори от нас.
Кои са ролите, които обичате, след като имате не едно превъплъщение?
Само в телевизионния театър имам над 70 роли, като едни от първите ми превъплъщения са в „Мотопедът” на Недялко Йорданов и във „Варшавска мелодия” на Леонид Зорин, „Стъклената менажерия” на Тенеси Уйлямс, а в Младежкия театър първата ми роля беше на Мария в „Хубавата Мария” на Дончо Цончев, след това Джулия в „Двамата веронци” на Шекспир, една от любимите ми роли е г-жа Уорън в „Професията на г-жа Уорън” на Бърнард Шоу и много други. А в киното първата ми роля още като студентка в 1 курс беше във филма „Оцеола”, където играх жената на Оцеола заедно с Гойко Митич. Дължа много на двама души , които са играли важна роля в живота ми – моят учител Апостол Карамитев и Асен Траянов, с когото снимах прекрасни роли.
От 1997 г. вие имате собствена продуцентска къща и частен театър „Искри и сезони”, който организира едни от най-шумните шоуспектакли у нас. Защо избрахте да работите по този начин, не е ли по-трудно и във финансово, и всяко друго отношение?
Това са едни от най-щастливите и градивни години в живота ми, защото разбрах колко е добре да си свободен и независим при избора на партньори, режисьори и пиеси. Мениджмънта в театъра обаче е безкрайно трудна професия, която се учи с години и винаги има какво да научиш. Театърът ми се самофинансира изцяло вече единадесета година.
Наистина преминах през много трудни моменти, защото през последните 20 години културата е в задния джоб на всяко поредно правителство у нас. Духовното обедняване на нацията ни е много страшно и се връща като бумеранг. Израстна поколение, което няма отношение към театъра, операта и изобщо към културата ни, което познава само компютъра. Европейският опит показва съвсем друга картина. Русия например, е държава, в която изкуството поддържа духа на хората в трудните години на прехода. В Англия билетите за много представления са продадени за месеци напред, защото хората имат необходимост да се докоснат до изкуството, да почерпят сили от него, да му се насладят.
Според мен трябва да има значително по-богат бюджет, за да може Министерството на културата у нас да подкрепи културните институции. Неизвестно защо се отлага с години и уреждането на данъчните облекчения за фирмите, които могат да подкрепят изкуството. Има толкова хора с отношение и фирми, които биха направили много от все сърце.
Каква е тематичната нагласа, как правите подбора на пиесите си?
Стремим се да възкресим някои от шедьоврите на българската класика – „Женско царство” на Ст. Л. Костов и „Михал мишкоед” на Сава Доброплодни. Поставяме и пиеси на едни от най-добрите съвременни драматурзи – Дарио Фо, Марсел Митоа, Мортимър и Кук, Никола Русев. На един великолепен драматург Нил Саймън играем две от най-хубавите му пиеси – „Луд съм по теб” и „Лоши момичета”. Това е автор, който засяга множество теми от ежедневието ни – за любовта, за приятелството, за илюзиите, неща, през които всеки човек е преминал в живота си. Пиеси, в които едновременно се смееш с глас и в следващия миг ти иде да заплачеш.
За съжаление ние, българите, сме обезверени хора. Нямаме нито опора, нито надежда, че ще ни сполети нещо хубаво. Защото нашето поколение е поколение на вечния преход. И все пак трябва да вярваме, че за децата ни всичко ще бъде по-добре, нужно ни е да имаме позитивен поглед напред. Трябва да имаме вяра и надежда, и дух – те ни дават сили, те ни стимулират, те ни изпълват с неподозирана енергия….
Снимки: © Архив списание “ПИК”
