(Продължение от предишния брой)
Лиляна Боянова
Лора Буш e съпруга на Джордж Буш и понастоящем първа дама на Съединените щати. Носи титлата от 2001 година, когато 43-ият поред американски президент встъпва в длъжност. Направеното от нея до този момент показва, че тя е взела по – малко участие в обществените дела от своите предшественички, но се радва на по – голяма популярност сред хората от своята свекърва и бивша първа дама Барбара Буш. Подобно на Барбара обаче, като първа дама Лора Буш организира национален панаир на книгата, за да популяризира грамотността, насърчава хората да използват библиотеките, слага началото на фондацията за американско просветно дело. Лора Буш посвещава и значителна част от времето и усилията си да успокои aмериканските граждани след терористичните атаки на 11 септември 2001г.
Сегашната първа лейди – Лора Буш, се занимава с обществена дейност и благотворителност. През 1990 година, когато Джордж Буш е губернатор на Тексас, по нейна инициатива е организиран Тексаски книжен фестивал и са основани програмата «Готов да четеш, готов да учиш» за по ранно стимулиране на децата към четенето и образователна програма, помагаща на родителите да подготвят децата за училище.
Като първа дама на Тексас, Лора основава фонд в помощ на книгоиздатели, издаващи литература за семейно образоване. Като първа дама на Съединените щати, тя продължава своите проекти. След терористичните атаки на 11 септември 2001, Лора Буш става патрон на доброволните отряди в САЩ. Като първа дама на САЩ тя участва в политическия дебат по няколко значими световни проекта, което помага за тяхното популяризиране. Това са борбата за глобално ограмотяване, военният режим в Бирма (сега Мианмар) и насилието над жените в Афганистан.
Първата дама на Съединените щати има особено отношение към политическата ситуация и проблемите на Мианмар. От 2006 година насам, тя открито се бори с всички средства за увеличаване на натиска върху военната хунта там. Първата дама организира кръгли маси и конференции по проблема и работи в тясно сътрудничество с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. Неведнъж Лора Буш е декларирала готовност да съдейства за налагане на дипломатически и икономически санкции на управляващите в Мианмар, ако не променят начина си на управление и не започнат да зачитат човешките права.
Като резултат от усърдната си дейност по проблемите на грамотността, Лора Буш е провъзгласена за почетен посланик на САЩ в иницитиавата на ООН – Десетилетие на грамотността. През ноември 2005 година, Лора Буш става първата първа дама на Съединените щати, която произнася реч по радиото вместо своя съпруг. По време на своя мандат, първата лейди приковава фокуса на световното обществено внимание върху проблемите на жените в Афганистан, дори посещава страната, където пропагандира свобода, образование и зачитане човешките и гражданските права на нейните жителки.
Анализ на научните изследвания, посветени на първите дами, ни позволява да направим няколко по – важни извода за поста, заеман от съпругата на американския президент. Въпреки, че няма законово делегирани права, не е избираема позиция, и не получава заплата за своя труд, историята и традициите на американското президентство са отвоювали институционална тежест и обществена значимост на длъжността „първа дама”. Доказателство за това откриваме в мандата на Нанси Рейгън, която започва мащабна кампания за борба с дрогата, успява да пренесе значимостта на проблема и отвъд пределите на страната и съдейства за приемане на закон за борба с наркотиците и тяхното разпространение; в мандата на Хилари Клинтън като първа дама, която активно се включва в реформирането на здравната система (макар и неуспешно); и в годините от мандата на Лора Буш, която се противопоставя на военната диктатура в Бирма и погазване на човешките права в Афганистан.
Постът на първата дама й налага тя да съвместява изпълнението на традиционните й задължения на домакиня, съпруга и майка, с ролята на политически партньор и съветник на своя съпруг, както и негов поддръжник в политическите му кампании. Най – ярко доказателство за това е мандатът на Хилари Клинтън, която независимо от сексскандала, предизвикан от нейния съпруг Бил Клинтън, остава верен негов партньор и продължава да подкрепя идеите и действията му на политическата сцена. От разглежданите четири първи дами, единствено Барбара Буш не изпъква с особена значимост и ярка индивидуалност. Нейната дистанцираност от политиката и твърде консервативното й и опростено разбиране за ролята на жените в обществото – единствено като домакини, съпруги и майки – е в дисонанс с целта на Нанси Рейгън, Хилари Клинтън и Лора Буш да преобърнат схващането, че личната реализация, кариерата и дейностите в публичната сфера са отредени единствено за мъжете.
За разлика от Хилари Клинтън, Лора Буш демонстрира, че принадлежи към съвсем друга категория американки, с коренно различен стил. Госпожа Буш е самото въплъщение на традиционната първа дама в американски стил, а именно, на жена, която показва на света винаги ведро изражение, демонстрира винаги перфектни маниери и говори винаги премерено. Лора Буш се радва на почти 80-процентна подкрепа на американците, двойно повече от тази, на която може да разчита нейният съпруг.
Дизайнерът, на когото Лора Буш e поверила външния си вид е Майкъл Феърклот (Michael Faircloth). Модната формула на мисис Буш е проста, но абсолютно задължителна – сака, които не се отварят, за да показват плът когато тя се здрависва с избирателите, поли, които не се набират нагоре когато се налага първата дама да седне, удобни обувки и пастелни цветове, които стоя добре пред телевизионните камери. Забранени са всякакви шарки, шевици, претрупани орнаменти.
Ако стилът на Лора Буш се отличава по нещо от този на нейните предшественички, то това е цветовата гама, в която тя се облича. Феърклот подчертава, че тя предпочита тъмните и неутрални тонове – бяло, сиво, черно, кафяво и разбира се – бежово. След церемонията по встъпване в длъжност на Джорд Буш, на която Лора е облечена в костюм с блестящи нюанси на червено и синьо (подобно на американския флаг), тя се е върнала към любимата си тъмна и ненатрапчива цветова гама. Тези тонове не се отличават с особена телегеничност, но със сигурност са признак за изчистен стил и добър вкус в сравнение с тревисто зеленото или искрящото жълто.
Най – отличителната черта на личния стил на сегашната първа дама е строгото придържане към архетипа „строго облечена талантлива, умна и опитна жена”. Това е униформено облекло, възприето от повечето дами от висшите елити във Вашингтон. Неговото главно преимущество е това, че то е щатно проверено, тествано от публиката и одобрено от гласоподавателите, гарантиращо винаги добро впечатление.
Казаното дотук ни позволява да заключим, че изискването първата дама да бъде стилна и изискана все пак не предполага, че хората задължително искат тя да изглежда като част от масата, а дори по – скоро искат тя да има специфичен, уникален авторитет, да формира високи стандарти на мислене и поведение. Защото първата дама е техният представител в елита, в политиката. Тя е туристът, тя е любопитният и енергичен гост, интелигентния партньор по време на вечеря, тя е перфектно изглеждащата дама. Какво искат американците от нейния външне вид и присъствие?, пита риторично модния критик Робин Гивън. «Когато тя е посещение в Париж или Южна Корея или където и да е било другаде, тя е това, което хората виждат гледайки Америка.
Първата дама е лицето ни пред света. И затова, искаме тя да бъде модерна, да има стил, да каже нещо запомнящо се и остроумно, а не по етикет и банално.” (http://blog.washingtonpost.com/fashion) . Една от най – известните модни издателки – Една Улмън Чейс, която е главен редактор на списание „Вог” от 1914 до 1952г., казва, че „Модата е нещо, което можеш да си купиш, стилът – нещо, което трябва да притежаваш”. В десетте правила, които трябва да спазва една жена, за да бъде стилна и елегантна, написани от нея, прави впечатление правило номер три – „Грижи се за дрехите си!”. Този съвет на великата модна редакторка е неслучаен и е доказан от опита на мнозина модните стилисти и критици, които твърдят, че дрехите, които избираме и носим внушават смисли и изграждат представи за нас у околните. Потвърждение на тезата, че чрез дрехите, които избираме, ние можем да влияем върху това, което хората мислят за нас, намираме и в книгата на модния критик професор Любомир Стойков и доктор Валерия Пачева „Връзки с обществеността и бизнескомуникация”: «Способността на дрехите да изпращат определени знаци и сигнали и да предават различни идеи, мисли, чувства и като цяло информация е отдавна и добре известна. …Кодът на нашите дрехи – системата от правила за осъществяване на комуникация чрез облеклото, представлява сбор от символи или условни знаци, които съдържат в себе си определени сведения за нашата личност. Това своеобразно шифриране е особено важна част от процеса на комуникация….». «Изборът на облекло обикновено е и избор на послание, макар че предпочитанието към една или друга дреха може да бъде направено съзнателно след внимателно обмисляне или подсъзнателно и автоматично. Дрехата е текст, който се пише и чете, разпространява и приема, коментира и тълкува.» (Стойков, Л., Пачева, В. Връзки с обществеността и бизнескомуникаця, София, 2007., с.380.)
В контекста на цитираните по – горе тези, ще си позволим да заключим, че това което носи съпругата на президента на Съединените щати, трябва да е подбрано по начин, че да изпраща посланията, които тя иска да внуши, дори когато не говори. Но дали това винаги е така?
Лице на страната пред света (като съпруга на американския президент), първата дама на Съединените щати е длъжна да има стил и да се облича добре. Не един и двама американски модни журналисти пишат в своите статии и книги, че освен модна икона, първата дама е национален символ. От една страна – като част от официалния етикет и церемониалност на президентската институция, от нея се очаква да внесе стил, класа и величие в Белия дом. От друга – първата дама трябва да не бъде елитарна, а близо до проблемите на обикновените хората и образът й да не им е чужд. Много от първите дами до този момент са имали сериозни проблеми именно със съчетаването на тези две очаквани и несъвместими, дори взаимоизключващи се роли. Историята познава примери на първи дами които са били критикувани заради твърде демонстративната си елитарност (Нанси Рейгън) или пък прекомерна простота и липса на изтънченост (Барбара Буш).
Личният стил на президентската съпруга е важен, защото в крайна сметка не е част само от нейния собствен имидж. Чрез него тя печели популярност и за своя съпруг и затова е важно хората да харесват начина, по който тя се държи и облича. Модата е средство не само за популяризиране на идеи, но и на американските ценности и култура – някои от президентските съпруги са предпочитали да се обличат изцяло в дрехи на американски дизайнери.
Самите консултанти по имидж и корпоративното поведение признават, че външният вид има значение дори, а може би и особено в политиката. Не само защото по дрехите посрещат, но и защото според дрехите ни слушат, възприемат и запомнят. За един политик е важно да знае, че докато мълчи, външността му трябва да излъчва това, което би казал.
В този смисъл, начинът на обличане на първата дама на Съединените щати, трябва да служи като магнит за симпатиите на избирателите и трябва да се подбира внимателно. Тя трябва да е харесвана, дори обичана, за да осигури висок политически рейтинг на своя съпруг. Буйните коси, лошите прически, евтините кюстюми с шарки са непристойни, дори обидни за модата в политиката.
От пурпурните Адолфо Сардина костюми на Нанси Рейгън, през Chanel-a до Джаки Онасис и нейните маркови дрехи „Олег Касини” – за добро или лошо огромен брой знакови модни фигури водят началото си от Кепитъл Хил.
Погледнато в исторически план, през годините общественото мнение е отъждествявало подходящият стил на обличане като средство за изразяване, демонстриращо политически убеждения и позиции. От горенето на сутиени до надяването на Че Гевара тениски, модата постоянно показва съпричастност към бунтарското и олицетворява революции. „Модата не вирее във вакуум”, твърди Ан Бисонет, доктор на науките, уредник на Университетския музей в Кент – живо свидетелство за една от най-известните резки политически и социални промени в историята на Америка през XX-и век. „Модата е движение”, казва Бисонет (http://www.costumes.org/computer/1pages/CostumeSites1.htm). Тази гледна точка макар и вярна, не ни помага да оценим по достойнство ролята която по подразбиране се смята, че принадлежи на първата дама. Тя представя по префинената страна от САЩ. Ако президентът Джордж Буш диктува политиката, философията и икономиката, то на Лора Буш е отредено да е гласът на изтънчеността, благоприличното поведение, етикета и естетиката.
Със сигурност тази й роля сякаш принадлежи на други времена, но американците настояват, че тя е в резултат на следването на традиците. Да имаш мнение е добре. Интелигентността е предимство. Силата е изискване. Но стилът е единственото нещо което може да бъде бързо разпознато когато тя се изправи до съпруга си, усмихната и помахваща с ръка. Може и да чете уединено Достоевски в Белия Дом, но когато е пред камерите позираща в светлините на прожекторите с новото си кученце Барни, никой не иска да я вижда зле облечена, без прическа и грим. Ричард Мартин (http://www.iht.com/articles/2001/03/16/rtexas.php), последният управител на „Института по облекло” в Ню Йоркския Метрoполитън музей на изкуствата казва, че модерните гласоподаватели искат тяхната първа лейди да им предлага модна съпричастност. Те не са политически заинтересовани от нея като моден представител. Те не искат тя да се облича толкова скъпо или модно, че да изглежда недостъпна. Те искат тя да бъде лицето на Америка, с което всички да се гордеят.
Не е нужно да си твърде дълго във Вашингтон преди да осъзнаеш, че принципът на обличане в елита е сходен с основното докторско предназначение: преди всичко – да не наранява. Първата дама трябва да е проницателна и умна жена, за да се възползва от средствата на модата и да ги превърне в нейно предимство. Брилятнен пример за това е Джаки Кенеди – изключително стилна и изразителна, тя превръща гардероба си в елегантен трактат на Американска култура и нейното интернационално значение.
Нанси Рейгън обичала модата и истински й се наслаждавала, но често провокирала общественото мнение със скъпите си костюми с марка „Джеймс Галанос”, демонстриращи висок обществен статус и очевидно консуматорство. Барбара Буш имала по – скромен гардероб и дрехи с по – сдържани, дори старомодни кройки, но и тя понякога (макар и рядко) провокирала общественото мнение с шикозни дрехи, направени специално за нея от Арнолд Скаси. В тези случаи, положението спасявали перлените огърлици, които затвърждавали имиджа й на грижовна майка и баба и смекчавали твърде високомерния й външен вид.
В първите месеци от мандата си като първа дама, Хилари Клинтън не блести с особен стил. Тя се лута между различни кройки, модели и стилове и някои от тогавашните й тоалети завинаги ще останат в графата „грозно”. След това обаче, нещата си идват по местата, когато екип от няколко стилисти и лично Донатела Версаче се заемат с външния вид на Хилари. Тази еволюция достига своята своеобраза кулминация в края на 1998г., тъкмо след като е отшумял скандалът с Моника Люински. Тогава първата дама се появява на корицата на декемврийския брой на списание „Вог”, изглеждаща по – добре от всякога, облечена в стилна черна рокля на Оскар Де Ла Рента. В настоящия момент, вече с опит повече от десетилетие в политиката, Хилари не си позволява волности в начина на обличане. Дрехите й са стилни, изчистени, подчертаващи, но не твърде много женствеността на фигурата й.
Според модните критици, днешната първа дама на Съединените щати – Лора Буш е нарицателно за стил. Тя е почитателка на класически изчистените линии и по – убитите цветове, оставаща вярна на максимата – «Малкото е повече ». За разлика от останалите нейни предшественички – (Нанси Рейгън, която се увлича от шикозните и скъпи тоалети, Барбара Буш – която никога не успява да преодолее в себе си прекалената простота и провициалност, Хилари Клинтън – която в началото на своя мандат като първа дама критиците заклеймяват като безвкусно облечена и без грам стил жена), Лора Буш притежава вроден усет към красивото. Без да е сляпа последователка на модните тенденции, първата дама – за разлика от своя съпруг – държи винаги да е облечена стилно и да има прическа.
Освен чантите, бижутата са другата слабост на първите дами на Съединените щати, и в частност на изследваните четири. За последните 40 години, името на дизайнера на бижута Кенет Джей Лейн (Kenneth Jay Lane) се е превърнало в символ на класа. „Най- горещият бижутер”, както го наричат критиците, създава уникални творения, с които са се окичвали както филмови звезди, така и представители на висшия елит, включително няколко американски първи дами. Именно Кенет Джей Лейн е създателят на най – любимата огърлица на бившата първа дама Барбара Буш. Трите реда изкуствени перли, които тя съчетава както със строго официалните си дрехи, така и със спортно облекло, и които се превръщат в нейна запазена марка – са негово творение.
Дизайнерите, на които нежната половина от сегашното президентско семейство Буш доверява изработката и избора на бижута за важни поводи са тексасци. Антъни Камарго (Anthony Camargo) и Дейвид Накард Армстронг (David Nakard Armstrong), собственици на бижутерска къща „Антъни – Нак„(Anthony-Nak) са автори на бижутата, които първата дама Лора Буш носи по време на церемонията по встъпване в длъжност на нейния съпруг. Двамата тексаски дизайнери са и автори на бижутата, които носят двете дъщери Буш – Барбара и Джена. За самата церемония, за първата дама бил направен комплект от златно колие, гривна и обици с рубини от Мианмар, а за официалната вечеря преди церемонията – комплект колие и обици от перли с цвят шампанско. Двамата дизайнери признават, че семейство Буш им е оказало огромна чест, поръчвайки им бижута за толкова важен повод. Камарго и Армстронг са правили бижута и за известни hоливудски знаменитости – актрисите Камерън Диаз, Сандра Бълок, Луси Лиу; певиците Шер и Сара Маклоклън.
Анализ на снимките от мандата на Лора Буш като първа дама, води до заключението, че подобно Нанси Рейгън, тя притежава вроден усет за начина, по който трябва да се облича, за да изглежда добре. За разлика от Нанси обаче, която има особен афинитет към бляскавите, разкошни и скъпи тоалети, Лора, която идва от Тексас и е работила като учител и библиотекар харесва по – изчистените кройки и по-скромния стил на обличане. Тя залага предимно на костюмите от две части, с пола или панталон. Линията е елегантна, първата дама изглежда свежо и модерно. Прави впечатление, че по време на мандата си, Лора е сменила прическата си и е изсветлила косата си – за сравнение снимката й от 1990г., където е заедно със съпруга си и двете близначки Джена и Барбара, снимката й от 1997г. с двамата президенти от фамилия Буш – тъста и съпруга й и снимките й от 2005 година насам. В различна светлина виждаме сегашната първа дама по време на официалния бал след встъпването във втори президентски мандат на нейния съпруг. Той носи черен смокинг, а тя прилепнала леко прозрачна сива рокля, с втъкани в нея брокатени нишки. Това придава на външния вид на първата дама изисканост. Впечатление на снимките на Лора Буш прави яркото й червило, което контрастира на изсветлената й коса и й придава по- свеж и младежки вид. Бижутата, на първата лейди, които се виждат на подбраните 4 снимки, са малки и ненатрапчиви –изработени предимно от бели перли.
Добре известна и тъжна закономерност е, че за мандата си от четири години, колкото и интересни да са били по време на предизборната си кампания, президентите на Америка се превръщат в скучни, изтощени мъже. За първата дама обаче това е различно. За нея тези четири години са преминали в пълна публичност и достъп до услугите на най – добрите дизайнери на Седмо авеню. Това от своя страна е довело до забележителна трансформация в нейния имидж. Първата дама Лора Буш изглежда все по – добре и по – добре в сравнение с момента, в който е прекрачила прага на Белия дом. Към днешна дата излъчването и поведението й може да бъде с лека ръка окачествено като царествено, дори величествено. Стилът и от скован е станал динамичен. Тя напълно е сменила марките и дизайнерите, които е харесвала преди мандата си на първа дама, защото вместо от дрехи които само тя смята, че й стоят добре, мисис Буш се нуждае от стил и финес. Най – впечатляващите тоалети от гардероба й по време на втория й мандат като първа дама са дело на далаския дизайнер Майкъл Феърклот и на ню – йоркския моден гуру – Оскар Де Ла Рента.
Както и при Хилари, трансформацията в стила и външния вид на Лора Буш е осезаема. Забелязват го както обикновените хора, така и медиите. Първата дама не крие, че е отслабнала, защото се е подложила на специален хранителен режим и тренировки. Част от изключителната й харизма е винаги ведрата й усмивка, която не слиза от лицето й. Лора Буш се облича стилно и изчистено и може да бъде модел за подражание както за бизнесдамите, така и за обикновените жени.
* Поредицата на Лиляна Боянова е част от нейната магистърска теза „Стил и публичен образ на първата дама на САЩ и нейното медийно присъствие (Нанси Рейгън, Барбара Буш, Хилари Клинтън, Лора Буш)”, защитена през 2008 година с отличен успех и грамота във Факултета по журналистика и масова комуникация. Научен ръководител проф. д-р Любомир Стойков, рецензент проф.дфн Милко Петров.
Снимки на Лора Буш в различни тоалети:
 | Лора и Джордж Буш с техните дъщери Джена и Барбара, семеен портрет 1990г. |
 | Лора Буш със своя съпруг Джордж,по време на неговия мандат като гувернатор и своя тъст – Джордж Буш – старши, Президентска библиотека, 1997г. |
 | Румънски деца поздравяват американския президент и неговата съпруга, Букурещ , 2002г. |
 | Лора Буш по време на клетвата на своя съпруг за втори президентски мандат, 20 януари, 2005г.. |
 | Президентската двойка след официалния бал по случай встъпването в длъжност за втори президентски мандат на Джордж Буш, януари, 2005г. |
 | Лора Буш на посещение в училище, Айова, 2005г. |
 | Лора Буш, февруари, 2006г. |
 | Президентската двойка, 19 декември, 2006г. |
 | Семейство Буш, Белия дом, април, 2008г. |
 | Първата дама Лора Буш, 18май, 2008г. |
