Карл Лагерфелд е емблематична фигура в модния свят. Ексцентричността му е парадоксална така, както и всичко свързано с него. Но в противоречията той съзира истината за нещата. Роден е през далечната 1933 година, в Хамбург, Германия, в заможно семейство, успява да получи добро образование, а животът му предлага възможност да намери себе си чрез местата, на които живее, както и чрез езиците, които научава(немски, френски, английски, латински) и чрез които намира израз на разноликата си, но единна същност.Стилът му е непроменен от дете. Заявява, че не се променя и това е очевидно. Но той инспирира промени в модата, които правят оглавяваните от него Chanel и Fendi, най-големите и влиятелни брандове в индустрията. През 1998 г. създава и едноименната марка Lagerfeld Gallery, която продава през 2005 г. на Томи Хилфилгер (Tommy Hilfiger), като обаче продължава да участва в творческия процес.Карл Лагерфелд е лесно разпознаваем с бялата си коса, привързана в опашка до тила, черните очила, високата яка, прикриваща изцяло врата му, както и с черните кожени ръкавици без пръсти. Освен с гениалният си моден усет, Лагерфелд се характеризира също и с фотографско око, страстен читател е, музикален любител и като всеки гений проявява чудатости. Обича да се изолира в собствения си свят на усамотение,спокойствие и хармония, където мислите и впечатленията му се синхронизират, за да излязат на бял свят под формата на изящни новаторски модни идеи. Не обича деца, дебели жени и нови технологии. Същевременно обаче асимилира влиянията от заобикалящата го среда, улавя духа на времето, и успява да ги претвори в изкуството си. По-долу ви предлагаме едно емблематично интервю на Bruce LaBruce за Vice. Изразяваме своята огромна благодарност на Vice Media Inc.
Автор на встъпителната бележка и превод на интервюто: Камелия Димова
Интервю на BRUCE LaBRUCE за Vice
Когато през миналия месец получих неочакваното предложение от Vice да летя до Париж, за да интервюирам самият Кайзер, Карл Лагерфелд – творчески директор на оценената на 10 млрд. долара модна империя Шанел (Chanel), както и на собствената му едноименна модна къща Fendi, побързах да се възползвам от възможността. Трябва да призная, че не бях запознат с биографията на този важен за модната индустрия човек, за който Vice ми възложиха да пиша, като не знаех , че среща с него по значимост е еквивалентна на среща на хомосексуалист с Папата. Съответно бях развълнуван да срещна човека зад ветрилото, което, оказа се, отдавна е било заменено от характерната за него яка, гуруто зад черните очила, и да се опитам да разгранича истината за него от разпространените слухове.
След като срещнах този човек и имах възможността да прекараме известно време заедно, успях да разбера, че всичко за него е преувеличено. Всъщност той успява по някакъв начин да проправи път на модната си къща и да мултиплицира успеха й, като превръща обикновената шивашка макара в спирала към постигането на истинското творчество. Лагерфелд е проучване в постоянно развитие, той неуморно се устремява към нови творчески начинания, поглъщайки както историята, така и мимолетното и не във всички случаи трайно настояще, улавяйки духа на времето. Като страстен читател и наблюдател на живота, от книгите и популярната култура, той извлича вдъхновение, компилирайки впечатления като суперкомпютър за дизайна на дрехите, които създава. Той не отрече предположението ми, че вероятно страда от рядко срещана форма на аутизъм, така нареченият синдром на Аспергер, или обсесивно компулсивно разстройство, което може да се изразява в желание всичко да бъде подредено в строго определен ред и да се подчинява на съвършена симетрия, което може да се разчете и като проява на гениалност.
Това, което ми направи най-силно впечатление докато правех своето проучване за Лагерфелд, бе колко сходни са убежденията ни. Ако пренебрегнем фактът, че е притежател на частен самолет и множество луксозни жилища, той остава нематериално настроен, неподвластен на материалните си придобивки, като това се затвърждава с годините, с придобиването на зрялост. За разлика от повечето хора, които дават ниска оценка на това, което може да бъде обобщено като нискокачествен начин на живот, а именно – проституция и безразборен секс, то той не проявява такава критичност и в това отношение категорично се възприема за небуржоазно настроен. Същевременно, въпреки принципната си нереакционна позиция, продължава да изпитва отвращение от идеята за гей браковете.
При срещата си с него реших да разчупя атмосферата за по-продуктивен диалог, излагайки лист с десет от убежденията , които споделяме. Още от самото начало той беше приветлив и общителен. Не мога да отрека, че той ме омагьоса. За прекараните четири часа и половина заедно се почувствах като в сън или хипнотизиран – успокоен и прехласнат, дори изпаднал в своеобразно блаженство. Така че намирам основателни причини да заявя, че Лагерфелд е истински гуру и може да бъде възприеман като такъв не само в модните среди.
Vice: Както обикновенно си много зает.
Карл Лагерфелд: Аз винаги съм зает, но сега е наистина натоварен период. Харесвам такива времена.
На същото мнение съм. Гледах няколко документални филма за теб. Придобивайки все по-добра представа за личността ти, бях изненадан да науча,че житейската ти философия е станала много изчистена.
Земна.
Да, много опростена,земна.
Изтънчено опростена.
Това е парадоксално, но разбираемо за мен.
Аз обичам противоречията.
Аз също. Мисля, че всичко е в парадоксите. Повечето хора не го разбират, считат, че си противоречив, но всъщност две противоположности могат и съществуват в единство. В това няма нищо учудващо.
Истината е въпрос на гледна точка.
Допада ми фактът, че категорично отказваш да бъдеш фотографиран или сниман без очила. Аз съм на същата позиция.
Те са моята бурка.
Точно така. Бурка за прикриване на очите.
Бурка за мъже. Аз съм късоглед, а когато си късоглед и свалиш очилата си придобиваш изражение на малко сладко куче, което би искало да бъде осиновено.
Аз пък съм късоглед с едното и далекоглед с другото око.
Не можеш да работиш по този начин изобщо?
Не. Всъщност ми казаха, че никога няма да имам нужда от очила, тъй като имам едно око за далечно и едно за близко виждане.
Не е ли перфектно това? Бих искал да си остана късоглед или ще ми се наложи да нося очила за четене. Не бих искал да нося очила, тъй като рисувам. Правя всичко без очила, изключение правя, когато разговарям с непознати и особено, когато те самите са с очила.
Дразня се, когато фотографите ме питат дали не бих могъл да си сваля очилата. Защо да го правя? Не е ли достатъчно това, което виждат?
Веднъж давах интервю на една немска журналистка – ужасна, грозна жена. Беше в първите дни след разпадането на социалистическия строй – навярно седмица след това – и тя носеше жълт полупрозрачен пуловер. Имаше огромен бюст, беше с черен сутиен. Обърна се към мен и каза: „Неуважително е, свалете си очилата“, а аз й отвърнах: „А аз мога ли да ви помоля да си свалите сутиена?“
Трябва да си внимателен, когато искаш нещо. Нещо, което ти правиш и аз се стремя към същото в своето изкуство, е да третирам еднакво всички творчески аспекти. Мода, фотография, книги, без значение – всичко има един и същ произход.
Да, точно така. Всичко е плод на човешкия ум. Трите най-любими неща в живота ми са модата, фотографията и книгите. Съществуват и много други неща, които харесвам, но не съм надарен с възможността да ги правя. Нямам музикален талант. Не мога да пея. Не обичам да играя, така или иначе моят живот наподобява пантомима.
Е, очевидно това, с което си надарен, ти служи добре.
Безкрайно щастлив съм с това, още по- хубавото е, че мога да правя всичко точно, както искам. Нямам никакъв проблем с начинания от каквото и да е естество. Мога да правя всякакви неща и всичко, което правя го правя по възможно най-добрият начин. Модният ми бизнес, Шанел (Chanel), е най-големият бранд за прет-а-порте де лукс (луксозна конфекция) в света. Фенди (Fendi) е част от LVMH, която също е лидер на пазара.
Ти си известен от доста време, но напоследък, през последните години, цялото съсловие от знаменитости драстично се промени.
Това е в реда на нещата, част от живота и културата ни.
Не ти ли се струва, че се превърна в нещо като зараза?
Да, но не можеш да се противопоставяш на хода на събитията. Съществува цена, с която трябва да заплатиш славата си, и тези хора, които не желаят да го направят е възможно да попаднат в беда. Аз възприемам идеята за популярността, има френска поговорка, която казва следното: „Не можеш едновременно да имаш маслото и парите за маслото“.
Това ми допада. Трябва да избереш едното или другото.
И сега не мога да пресека улицата необезпокояван. Не мога да отида никъде сам.
Но ти нямаш нищо против да си сам и изолиран?
Имам телохранители, както и големи автомобили.
Пътуваш ли с телохранителите си?
О, да. Но аз не пътувам до комерсиални дестинации. Където и да пътувам по света, летя с чартърни частни самолети.
Какво се случва, когато посетиш нощен клуб или нещо от този род?
Аз не посещавам такива места. Никога не ходя по такива места, дори и в Quai Voltaire, където живея. Никога и при никакви обстоятелства. Хората обикновено ме чакат пред моя дом.
Откога се случва това с феновете пред входната врата?
От последните десет години. Преди това всичко беше наред. И когато бях по-млад, хората не ме разпознаваха. Имах своето време да изживея младините си без да бъда обезпокояван от подобни неща.
Сега ставаме свидетели как младите звезди минават буквално през месомелачката, което е тъжно само по себе си. Но ако трябва да съм честен, не това, което ме безпокои най-много. Не се тревожа за звездите. По-скоро съм притеснен за средностатистическия човек, който прекарва прекалено много време, мислейки за звездите.
Ако бях превзет, бих казал, че аз не съм средностатистически човек. Но наистина, знам за какво говориш.
Да, предполагам, че е така. Знам, че те е грижа, тъй като проявяваш интерес както към ниската, така и към високата култура.
Това е така, поради причината, че съществува една-единствена култура.
Съществува една всеобхватна култура и всичко останало се проявява като нейн аспект.
Обичам да знам всичко, както и да бъда добре информиран. Не съм претенциозен. Говоря няколко езика. Мога да чета на какъвто и да е език.
„Претенциозен“ често се изполва в лошия смисъл на думата, но не мисля че е непременно лошо, когато проявяваш завишена взискателност. Стана ясно, че си работохолик. Това е още едно от нещата, по които си приличаме. Мразя ваканциите. Не мога просто да отида някъде и да лежа на плажа.
Едно време прекарвах много време на плажа.
Това са били младежките ти години. Сподели, че си научил много за живота в този период. Какво правеше тогава?
Всичко, което всеки би правил, за да разбера какъв живот желае за себе си, в това число какво му допада, какво не и с какво може да направи компромис. Бързо разбрах, че някои неща не са за мен, същевременно обаче нямам нищо против тях. Не ме засягат. Не съдя по принцип.
Едва ли ще сгреша ако кажа,че живееш като монах, имайки предвид твоя работохолизъм?
Да работиш усърдно и неуморно е като да си политически коректен. Бъдете политически коректни, но не обезпокоявайте другите, говорейки за това, защото това проваля всичко. Не искате да доскучаете никому, нали? Бъдете коректни в разговорите, които провеждате, не демагогствайте.
Какво за теб означава да си политически коректен?
Когато говорите за благотворителност, правете го, дарителствайте, но не насочвайте разговора към нещо странично, защото така ще доскучате до смърт на тези, които ви слушат. Крайно неприятно е. Така или иначе не излизам често, съответно не се представям особено много пред хора.
Проблем ли е за теб да се изолираш от светския живот?
Нямам никакъв проблем с това. Това е чудото в живота ми. За мен няма проблеми – има само решения – добри или лоши.
Обявяваш се против гей браковете. Аз подкрепям твоята позиция.
Да, аз съм против тях поради една проста причина. През 60-те години всички се обявиха в подкрепа на правото да бъдеш различен, а сега изведнъж, искат буржоазен живот.
Това вече се приема за нормално.
За мен е трудно да си представя как единият баща ще ходи на работа, а в това време другият ще гледа бебето? Как ще се отрази това на детето? Нямам представа. По-лесно мога да си представя оженени лесбийки, отколкото омъжени гейове с деца. Още повече, че според мен връзката между майката и детето е по-силна от тази между бащата и детето.
Да разбирам, че не искаш да имаш деца.
Ако бях заинтересован от това да имам деца, по всяка вероятност щях да съм кръстник или кръстница. Не ми допада идеята да изваждам някого извън контекста на неговото съществуване- начин на живот и заобикаляща го среда. Бих се опитал да намеря семейство за някое дете, да го подпомогна със средства за обучението му и за живота му като цяло.
Какво ще кажеш за известните артисти Франсис Бейкън или Вилхелм фон Глоеден, които са гейове? И двамата имаха сериозни връзки, които наподобяваха бракове.
Познавах Франсис Бейкън, той беше най-симпатичният мъж на света, приличаше на английска дама на средна възраст с вдигнат пръст, пиеща чай в Монте Карло. Моят най-близък приятел, който вече е мъртъв, беше в близки отношения с Бейкън. Пилееха пари и пиеха заедно.
Имаше ли Бейкън протеже, или му беше любовник?
Мисля, че вече беше починал – известният беше вече починал.
Ах, Джордж Дайер (George Dyer)…
Виждал съм Бейкън единствено с моя приятел да пият и да се забавляват заедно.
Твоят най-добър приятел е…
Той също е мъртъв.
Какво се случи с него?
СПИН. Случи се преди 20 години.
Как се справи с този период? Сигурен съм, че си познавал много величия, които са станали жертва на СПИН-а?
Не искам да се връщам назад. В онези времена това беше безнадежден случай.
Било е смъртоносна присъда.
Може би си прекалено млад, за да си спомняш какво е било. Беше ужасно, повече от страшно.
Покоси модния свят.
Уби цяло поколение хора.
Предполагам знаеш, Фран Лебовиц (Fran Lebowitz) каза, че СПИН-ът е убил всички готини хора?
Да, именно.
С това аз напълно се съгласявам, защото то засегна именно тези хора, които водеха динамичен и експериментаторски начин на живот.
Предполагам всичко тогава стигна прекалено далеч. Но сега те заявяват желание да живеят по – буржоазно.
Все едно всичко се връща обратно. Аз просто не разбирам буржоазната идея на гейовете да искат да водят традиционен семеен живот. Равносилно е да се каже,че потиснатите стават потисници.
В известен смисъл – да. Това е точно така.
Искат да станат като тези хора, които винаги са презирали.
Като бях дете, попитах майка си за какво се отнася хомосексуалността и тя ми отвърна, „Това нещо е като цвета. Не е от значение. Някои хора са с руса, а други – с тъмна коса. Това не е определящо.“Изложеното отношение беше много правилно. Имай предвид, че това е било преди много време в Германия, и тя беше много отворена и осведомена за нещата жена.
В това отношение ти си късметлия.
Някой хора драматизират повече, отколкото е необходимо. Дори не разбирам защо. Не е проблем. Никога не е съществувал за мен такъв. Не е тема на разговор. За мен никога не е била.
Какъв беше като дете?
По-скоро приличах на възрастен. Имам снимки като дете, на които нося вратовръзка и изглеждам по същия начин. С поведението си привличах вниманието на по-възрастните. Знаех за педофилията още като десетгодишен.
И ти съзнателно привличаше вниманието им?
Е, не бих си позволил да стигна прекалено далеч. Беше невъзможно да позволя на някого да ме докосне. В мига, в който това се случеше, щях да дотичам при майка си и да й кажа, както когато това стана с един от братята на зет ми… Разбира се нищо не се случи, но майка ми каза: „Знаеш, мили, че вината е изцяло твоя. Трябва да внимаваш как се държиш.“
Някога всъщност правил ли си секс с някой по-възрастен от теб?
Не. Никога не съм си позволявал.
Комедиантът Крис Рок (Chris Rock) веднъж спомена, че всеки път когато с неговото семейство са излизали на пикник или нещо подобно, един от неговите братовчеди или чичовци се е опитвал да го закача. В такива случаи той отивал при майка си и й казвал какво е станало, а тя му отвръщала, „Не си въобразявай, просто го подмини.“
Това обяснение не е толкова изискано, каквото беше това на майка ми. Затова в днешния модерен свят е необходимо тези неща да се обсъждат. Децата трябва да бъдат запознати.
А какво е отношението ти към цялото политическо гей движение?
Нямам нищо общо. Това просто е част от ежедневния живот. Имам предвид, че 20 или повече процента, които са с такава ориентация, направени от Бога или от когото и да е, са такива, каквито единствено могат да бъдат. Така че какъв е проблемът?
Доводът би бил, че колкото по-организирани и политизирани стават, толкова по-лесно биха могли да отстояват правата си и да се изправят срещу хомофобското насилие.
Никога в живота ми не се е случвало нищо подобно. Имах презастрахован живот. За какво бих могъл да се боря? Не знам какво да правя. Никога не ми се е случвало, както и не познавам някой, който да се е сблъсквал с това.
Както Мариане Фейтфул (Marianne Faithfull) казва, „За какво се борите? Това не е моята реалност.“
Именно. Аз я обожавам. Тя е страхотна.
Чудех се дали някога гей партия се е опитвала да ви привлече.
Да, но аз никога не съм гласувал през целия си живот – за каквато и да е политика.
Нито пък аз.
Аз съм чужденец тук – чужденец в Германия. Само преминавам оттук.
Политиката е толкова бизнес ориентирана.
Аз съм в модата. Политиката не е моя работа. Не гласувам във Франция, въпреки че в тази страна чужденците биха могли да го правят. Никога няма да гласувам през живота си.
Моята позиция е също такава.
Чудесно. Бих гласувал за себе си, тъй като се познавам добре. Мога да излъжа всеки, но не мога да излъжа себе си. Майка ми казваше: „Ако наистина си честен и имаш добро образование, то ще знаеш както въпроса, така и отговора.“
Работил ли си с Карла Бруни докато е била модел. Тя сега е първа дама на Франция…
О, да. Тя беше един от десетте супермодела.
Аз бях като обсебен от нея, изрязвах нейни снимки от списания. Когато през ранните 90 режисирах филм, се взирах в нейните снимки, които бях окачил на стената си. Не знам поради каква причина правех това. В нея имаше нещо.
Тя има добро образование и говори много езици. Перфектно подготвена е да изпълнява функциите на една първа дама. Аз дори съм я фотографирал гола.
Отнеха ли ви тези фотография, когато тя стана първа дама?
Да, но го направиха деликатно, като тя нямаше нищо против това. Нямаше за какво да се тревожи. В това отношение тя е много уравновесена и разбрана. Снимката е красива. Мога да ти покажа гола фотография с нея, която направих за Visionaire през 1998. Всички знаят как е устроено женското / мъжкото тяло, както и всеки е ходил на плаж, така че не намирам нищо скандално или проблемно в това.
Това предполагам означава,че нямаш нищо против порното.
Аз се възхищавам на порното.
Това е още едно от нещата, по които си приличаме.
Аз лично харесвам само висококласните придружителки. Не харесвам да спя с хора, които наистина обичам…Не искам да спя с тях, тъй като сексуалното привличане не може да трае вечно, същото не е в сила за привързаността. Мисля,че това е здравословно. Пък и за начина, по който богатите живеят, е възможно. За останалата част от света мисля, че имат нужда от порно. Освен това мисля, че е далеч по-трудно да изпълняваш ролята си в порно, отколкото да фалшифицираш някакви емоции на лицето си като актьор.
Да, тази мисъл е точно ваша за това как е по-трудно да направиш свирка, докато те снимат, отколкото да изиграеш някакви емоции, за които лесно можеш да се престориш. Напълно съгласен съм. Мисля, че хората не оценяват достатъчно порно актьорите. Не е лесно това, което правят.
Аз се възхищавам на порно актьорите.
Аз също, както и на проститутките. В това, което правят те, има изкуство.
Неудовлетворението поражда криминална нагласа, така че престъпленията биха би ли много повече, ако не съществуваха проституцията и порно филмите.
Навлякохте си проблеми, когато решихте да включите порно актриса в едно от модните си събития през 90-те.
На кого му пука?
На Анна Уинтър (Anna Wintour).
Да, и въпреки това имам чудесни отношения с нея.
По отношение на порното съществува страшно лицемерие. Толкова много хора гледат порно, а същевременно проявяват непочтително отношение към въвлечените в порно индустрията.
Сега тези филмови театри не съществуват, за разлика от 70-те.
Останал е един в Торонто, откъдето съм аз.
Никога не съм посещавал нещо такова. Мисля си, че е доста мръснишко.
Има своя чар.
Не съм сигурен, че бих искал да бъда очарован по този начин.
Да вземем предвид женската форма: Бет Дито (Beth Ditto) от Клюкарката (the Gossip)?Какво мислиш за нейния образ?
Тя е много добра. Познавам я добре. Гениална е. Нейният образ не се ограничава само в това шоу. Тя притежава богата самоличност.
Наскоро гледах Клюкарката (The Gossip) и тя беше просто удивителна. Има остра критика по отношение на модата и изтощеното тяло като цяло, но ти очевдино си привърженик на пищността.
Да, абсолютно.
Хайде да говорим за кожа. Израснах във ферма. Баща ми беше ловец и залагаше капани.
Аз също израснах в такава среда. Моят баща не беше точно ловец, но имах възможност да прекарам достатъчно време в провинцията, така че съм наясно с този живот.
Моят баща улавяше норки, ондатри, както и бобри.
Там няма какво друго да уловиш в капан.
Това представляваше част от доходите му.
Затова винаги съм казвал по отношение на тези, които се обявяват против използването на животинска кожа: „Достатъчно богати ли сте, за да изкарвате прехраната на хората на Север, които живеят от ловуването? От какво предлагате тези хора да се издържат, след като в тези райони няма какво друго да се прави?“
Поради тази причина винаги съм намирал всичко това с обявяването против използването на кожа за странно. Това беше част от начина, по който моето семейство изкарваше прехраната си.
Всъщност фермерите са тези, които се отнасят подобаващо с кравите и свинете, а после ги убиват. Това дори е още по-лицемерно в сравнение с това, което ловците правят. Ловците поне не заблуждават животните с добро отношение. Все още помня как заклаха едно прасе, когато бях малък. Квиченето му все още отеква в ушите ми.
Вегетарианец ли си?
Не съвсем. Трябва да ям месо веднъж седмично по препоръка на доктора ми, но предпочитам то да е рибешко. Не съм почитател на това, че хората колят животни, но и не харесвам, когато хора колят хора, което както изглежда е разпространено в света, в който живеем.
Като че ли не се отнасяш много почтително към животинската кожа?
Ако не можеш да си я позволиш, просто забрави за нея. Не използвай подобна скъпо струваща придобивка, за да покажеш на хората колко си богат. Носи я все едно е евтина трикотажна стока. Все едно е да имаш голям камък. Щастливец си, ако можеш да го имаш, но ако се окаже, че притежанието на такъв ти създава проблеми, просто се отърви от него.
Това е друг парадокс, който харесвам в теб. А именно,че няма нищо очебийно що се отнася до начина, по който правиш нещата.
Ако можеш да си го позволиш, ок. Но, ако го възприемаш само като инвестиция, то по- добре не го прави.
Да кажем,че имаш странна връзка с технологиите.
Ами, да, мразя мобилни телефони. Предпочитам факсовете, защото обичам да пиша.
На кого изпращаш факсове? Никой вече не използва факс. Ти, като че ли си единственият човек с факс машина.
Хората, с които поддържам наистина приятелски взаимоотношения имат факсове. Ана Уинтър (Anna Wintour) има факс. Комуникираме си чрез факсове. В Париж изпращам писма.
Това е изгубено изкуство.
Имам си човек, който всеки ден доставя писмата ми до всеки получател.
Изпращате предупредителни бележки.
Да, изпращам.
Това е много викторианско.
Да, но няма нищо във викторианството, което може да понесе укор. Спореде мен цивилизованият начин на живот трябва да е точно такъв. Аз не съм камериерка, която може да бъде привиквана по всяко време. В днешно време, предполагам ви е направило впечатление, всички се държат така, все едно работят на резервация в хотел.
Цялата култура на лични телефони, текстови съобщения, както и мигновени съобщения е много безлична, както и много разрушителна.
Аз не работя в рапределително бюро. Трябва да мога да се концентрирам върху това, което правя. Номерата на малкото хора, записани в телефона ми, са вече дори прекалено много.Когато ми се налага да говоря по телефона, го правя, но в интерес на истината ми се иска в това време да съм сам и да скицирам, да работя, както и да чета. Чета като луд, тъй като искам да знам всичко.
Мисля, че е възможно да страдаш от синдрома на Аспергер. Знаеш ли в какво се изразява той? Представлява разновидност на аутизма. Нещо като високообразован идиот.
Това мисля, че ме описва точно. Като дете исках да съм възрастен. Исках да знам всичко, но не за да говоря за това, което знам. Ненавиждам интелектуалните разговори, тъй като ме интересува само и единствено моето мнение, въпреки че ми допада да разчитам абстрактните конструкции на съзнанието. Много е странно.
Това е характерно за синдрома на Аспергер. Има едно 20-годишно момче, можеш да го видиш в YouTube. То никога не е виждало Париж, преди да лети с хеликоптер над града. Веднага след като слиза на земята, го отвеждат в студио, където той прави детайлна скица на града – сграда по сграда, улица по улица.
Мога да направя същото със света на антична Елада.
Така разбрах и аз.
Ако трябваше да направя друг избор, бих предпочел да уча езици и древни цивилизации.
Учил ли си латински някога?
Да, за немско говорещ е лесно. Граматиката е същата, както и произношението. За френско говорещите е малко по-трудно. Когато бях на 10 или 12 години умеех да говоря латински, както говоря английски. Но не мога да говоря латински с французите. Произношението им прави разбирането невъзможно. Според мен, те не произнасят правилно думите. Но аз обичам мъртви езици. Една от първите книги, която прочетох, в самото начало, когато се учех да чета, беше на Омир. На мнение съм, че Илиадата все още е една от най-великите книги в света.
Ти каза, че материалните придобивки са тежест и че не трябва да им робуваш и да си им подвластен, тъй като това би те вкарало в капан.
Хубаво е да можеш да си позволиш нещо, но в мига, в който то те обладае и му станеш жертва, трябва да се отървеш от него.
След като ти самият казваш подобно нещо, някой биха помислили, че влизаш в сериозно противоречие.
Същото е както, когато хората казват, че не харесват парите. Трябва да си богат на първо време и чак тогава можеш да знаеш със сигурност, че не харесваш парите. Ако никога не си имал пари, не можеш да знаеш какво е да ги имаш. Ако пък си богат, отърви се от тях. Много е лесно.
С лекота.
Да, за мен най-важното нещо е лекотата. Нищо претрупано, където и да е. Нито върху тялото, нито в съзнанието.
Това отново е проява на определено обособяване.
Да, напълно. Роден съм да бъда откъснат, отделен. Не можеш да вземеш нищо със себе си в отвъдното. Има нещо, което можеш да вземеш, но то определено не е някаква материална придобивка.
Йогата е много популярна днес. Всички богаташи практикуват йога. Бях чул за един йога учител, който работел за жена, която притежавала много богатства и пари. Той бил в имението й и се разхождал наоколо и в това време взел една ваза, която изпуснал на земята, съответно тя се строшила на парчета. Жената полудяла. Това бил първият й урок, да не става подвластна на вещите, на нищо от материалния свят.
Това е възможно най-добрият урок, който може да бъде предаден по йога, тъй като аз не вярвам много в нея. Представлява друга култура. Не е моята култура.
Хората я възприемат като физически упражнения. Не гледат на нея от гледна точка на духовното й измерение.
Да, наясно съм. Един от моите приятели практикува йога постоянно. Йогата не е за мен, просто защото нямам достатъчно време, за да й се отдам.
Което ни дърпа назад. Мисля, че трябва да преодолеем разсейването, плод на дигиталната ера.
Не мога да си представя как изобщо хората успяват да се концентрират върху това, което вършат, след като през цялото време личните им телефони прегряват от звънене. Предпочитам да прекарвам времето си с музика, книги, скицирайки и мислейки за разни неща. Да наредя мислите в главата си и да пиша писма. Никога не съм се усещал самотен. За мен самотата идва, когато остарееш, разболееш се, останеш без пари и не е останал никой, който да се навърта наоколо. Но ако не си съвсем неизвестен и не чак толкова беден, то това е върха на лукса.
Трудно ли ти е да намериш време за себе си?
Трябва да се боря за своето усамотение, но имам нужда от презареждане на батериите си. За мен най-важно е да мечтаеш. Би било кошмарно, ако не мечтаех.
Музиката е толкова важна за теб, и аз се опитах да убедя асистента ти, че би трябвало да започнеш да се подвизаваш като DJ в клубовете.
Случи се веднъж с DJ Мишел Гобер (Michel Gaubert).
Допадна ли ти?
Да, но не е точно моето призвание. Предпочитам да слушам музика. За мен това е прекалено много работа.
Можеш да наемеш някой да върши тази работа вместо теб. Цялата работа е да подбереш песните.
Склонен съм да издавам компакт дискове. Харесва ми да си купувам такива и да си правя своя собствена селекция и после да си я слушам на iPod-a.
В това се заключава цялото диджействане, подобно на правенето на iPod лист с песни. Въпреки че се изисква нещо повече, да се изправиш пред публиката и да успееш да я накараш да танцува.
За мен това е сложно, и причината не е защото не го одобрявам, но аз не пия, нито вземам наркотици, дори не съм палил цигара през целия си живот.
Някога правил ли си някои от тези неща?
Не.
Никога не си пробвал каквито и да е наркотици?
Никога.
Никога дори не си проявявал любопитство?
Не. Имаше известен човек, който беше писал за мухите и насекомите, аз съм от тези, които харесват да наблюдават насекомите. Предпочитам да гледам как наркотиците се отразяват на другите. А и не пуша цигари. Ръката ми е нужна за нещо друго, не да държи цигарата. Когато бях на 14 години исках да пуша, тъй като майка ми пушеше постоянно. Исках да пуша, за да изглеждам пораснал. Но майка ми ми каза: „Ти не трябва да пушиш. Ръцете ти не са толкова хубави и това си личи, когато пушиш.”
Което задълго те отказа от идеята за пушенето.
Да, никога не пропуших, слава Богу. Трябва да съм й благодарен. Тя пушеше като обезумяла и когато цигарите й свършех, а и не се намираха никакви наоколо, изпадаше в лошо настроение. Правехме какво ли не, за да й набавим цигари.Понякога тя се опитваше да не пуши, траеше само три дни.
Какви бяха взаимоотношенията между майка ти и баща ти?
За нито един от двамата не беше първи брак. Борили са се много. Майка ми няколко пъти се е отказвала; баща ми беше много мил мъж, но малко скучен. Той беше по-стар, а майка ми беше малко по-трудна, но с чувство за хумор, така че прекара целия си живот, шегувайки се с него, на негов гръб. Родил съм се, когато баща ми е бил на 60, а майка ми на 42. Не мисля, че знам всичко за живота на родителите си, пък и не съм сигурен, че е необходимо.
Това предполагам е друга форма на изолиране.
Да, но аз знаех, че ме обичат. Техният личен живот не беше моя работа.
Не разбирам хората, които прекарват целия си живот, търсейки одобрението на родителите си. Същото се отнася и до гейовете, които търсят одобрението на обществото.
Никога не съм срещал неодобрение. Не бих могъл да си го представя. Баща ми казваше, „Кажи ми какво искаш, но не пред майка си, тъй като тя ще те подиграе.”. Той винаги казваше „Да” за всичко, което поисках. Той ми даде спортни коли, когато бях на 20 и други подобни неща, глезеше ме. Ако някога питах за нещо майка си, тя винаги ми казваше: „Питай баща си."
Да поговорим за секс. Не знам дали си я чел, наскоро имаше публикция за Анди Уорхол (Andy Warhol) в New Yorker, написана от Луис Менанд (Louis Menand).
Да, харесах тази статия.
Беше добра. Разказваше за сексуалния живот на Уорхол. Бях в известна степен шокиран, след като разбрах,че през 60-те му се е носела слава и на добър любовник.
Едва ли някой си спомня за това.
Следователно воайорството му не е било проява на анти сексуалност. Като че ли e бил по-заинтересован от публичния секс.
Беше нещо ново тогава. Това, което той направи, може да е било считано за порно, но сега то е изкуство, тъй като светът го разчита като еротично изкуство. Не знам какво различава порното от еротичното изкуство. Погледнете характеристиките ; трябва да имате много набито око, за да откриете разграничителната линия помежду им. Знаете ли, участвал съм във филм на Уорхол. Казваше се L’Amour (Любов). Познавах него, както и всички в обкръжението му. Да правиш подобно нещо тогава беше модерно и забавно.
Кои други участваха в този филм?
Пати Дербанвил (Patti D’Arbanville), Джейн Форт (Jane Forth), аз, и Пол Мориси (Paul Morrissey). Спомням си по-добре момичетата.
Какво прави с момичетата?
Трябваше да целуна Пати Дербанвил (Patti D’Arbanville).
И това е всичко?
Не, имаше и много други неща.
Бяха ли без горнища?
Да, момичета бяха голи.
А ти беше ли съблечен?
Понякога. Да кажем,че не бях навлечен.
Трябва да намерим този филм.
Не мога да си се представя като това същество с дълги коси там.
Имаш ли копие от филма?
Не.
Не мисля, че може да бъде взет под наем или намерен някъде.
Тогава беше забавно да правиш нещо такова. За човек в модата е нормално, не съм светец.
Какви бяха взаимоотношенията ти с Уорхол (Warhol)? Бяхте ли приятели?
Не мисля, че някой някога е бил наистина приятел с Анди (Andy). Той беше много приятен и приветлив човек. Но аз самият не живеех подобен живот, какъвто той водеше. Не вземах каквито и да е наркотици.
Нито пък той е взимал.
Да, но склоняваше другите да го правят. Това не беше за мен, бях по-опитен и не ми се струваше изтънчено, като че ли бях повече чужд за тази среда. Никога не съм искал да имам портрет от Анду Уорхол, тъй като не се вълнувам особено от портрети. Имам достатъчно, като се започне от Хелмут Нютън (Helmut Newton) до Ървинг Пен (Irving Penn). Имам ги всичките, но пазя най-вече анимациите. Мисля, че те са далеч по-забавни. Но Анди беше много приятен човек, такъв беше и Фред Юджис (Fred Huges), който умря по ужасен начин. Драмата е там, че Анди беше посредствен илюстратор, който се превърна във велик артист, докато например един много по-надарен в занаята човек като Антонио Лопез (Antonio Lopez), се опита да пробие, но не успя.
Когато Уорхол направи Брило кутиите ( Brillo – популярна марка сапуни през 60-те), той всъщност копира работата на Джеймс Харви (James Harvey), художник, който се занимаваше с рекламни илюстрации.
Да, но Джеймс Харви не се справяше с PR-а си, докато Анди беше перфектен в това. Филмът, в който участвах беше на Пол Мориси(Pail Morrissey), който сега е много стар и болен. Хората казват, че филма не е на Уорхол, а на Пол Мориси, но не би бил факт без Анди. И двамата участваха.
Добре,специфичното за филмите на Пол Мориси…
Какво биха били неговите филми без Анди?
Той направи Племенникът на Бетовен(Beethoven’s Nephew).
Не мисля,че е шедьовър. Харесвам го, тъй като съм почитател на нямото кино. Аз съм познавач на немското нямо кино, и мога да кажа, че е добре запознат как се прави. Бихме могли да поговорим на тази тема.
Той направи Forty Deuce, в който се разказва за компаньоните. Беше доста добър. Кевин Бейкън(Kevin Bacon) играеше в него.
Да. Тези не са толкова известни, колкото онези, които направи с Анди, като например Flesh, Trash, Heat (Плът, Бедност,Гняв).
Като че ли в тези филми Мориси е хулиганствал, все едно се е забавлявал на гърба на транссексуалните. Но те пък от своя страна бяха превъзходни, толкова забавни и остроумни.
И аз бих казал същото, но физически той беше доста отблъскващ.
Кой?
Анди.
В статията на New Yorker се предполагаше,че може би е бил малко по–сексуално привлекателен, когато е бил по-млад.
Той не беше привлекателен.
Но се справяше добре. Наскоро гледах филмите Lagerfeld Confidential(Поверително за Лагерфелд ) и Karl Lagerfeld Is Never Happy Anyway(Карл Лагерфелд никога не е щастлив така или иначе).
Хората ме харесват в тази перспектива на самотник. Има и друг филм наречен Un Roi Seul [A Lonely King] (Самотният Крал). Всъщност е много добър, макар заглавието му да е тъпо.
Цялата ти трансформация ме очарова, след като те видях преди да отслабнеш, когато отново си носел ветрило.
В своят младост бях изключително слаб.
Теглото ти се е променяло, нали?
Започнах да наедрявам, когато бях на 35. Започнах да следя за теглото си и това ме отегчи.
Умори се да се поддържаш?
Спортувах, когато бях млад, но изведнъж, един ден, се отегчих до смърт от всичко това. Поддържах се много преди всички останали да започнат да го правят. Правех го през 60-те и късните 50.
И кога все пак се раздели с наднормено си тегло, какво те накара все пак да го направиш?
На мода дойде новата линия на Еди Слиман за Диор (Hedi Slimane at Dior), която изискваше да си слаб, за да можеш да я носиш. Казваше се: „Ако ги искаш, отслабни до кожа и кости.” И така се разделих с наднорменото си тегло. Изгубих 40 килограма и никога не ги възстанових обратно.
Беше трансформация и за стила ти също.
Да, но ако погледнеш старите ми снимки като дете, ще видиш че съм се обличал точно както и сега. Никога не се променям.
Единият от документалните филми беше на немски, а другия на френски. Има нещо интересно в начина, по който говориш френски.
Друг човек съм. Трима различни човека. Когато говоря английски съм един, когато говоря немски – друг, а когато говоря френски – трети. Радвам се, че си разкодирал посланието.
Твоята философия по някакъв начин, като че ли е по-разбираема на френски.
Аз не съм Киркегор ( Kierkegaard). Не го наричай по този начин.
Но всеки си има философия, това е моята философия.
Да, но аз, като че ли по-скоро съм последовател на Спиноза(Spinoza).
Допада ми, че наподобяваш Маркузе (Marcuse) в Поверитено за Лагерфелд (Lagerfeld Confidential). Той казваше нещо такова, „Щастието и задоволеният живот са неприлични”.
В някаква степен са, ако ги демонстрираш прекалено много.
Какво е мнението ти за комунизма?
Ако погледнете в историята, ще видите колко жертви на този строй има. Немските нацисти, които бяха най-лошото на света, са като прохождащи в сравнение с комунистите, които убиха повече от 30 милиона човека.
Говориш за Съветския съюз.
Да, за Съветския съюз и другите страни, които не спомена, но които все още съществуват. Като например Северна Корея и други подобни. Така че какво очакваш да мисля за тях?
Комунизмът е бил на мода във Франция в различни периоди от време, по-често сред интелектуалците.
Във Франция, след войната, комунизмът представляваше проява на превзетост от страна на интелектуалците, които не бяха презадоволени с богатства.
Наричаме ги Champagne Socialists (термин, назоваващ самоопределилите се социалисти, принадлежащи към високия слой на средната класа, чиито статус е несъвместим с политическите им убеждения).
Не, това идва по-късно. Аз говоря за това, което французите наричат gauche caviar или за тези, които твърдят, че са социалисти, а живеят по начин, който противоречи на социалистическите ценности. По- смекчаващо е.
Беше ли нещо като тенденция?
Да, беше нещо като мода. Съжалявам, но нито един от тях не живееше така, както прокламираше, че трява да се живее. Имаше един философ отпреди войната на име Симон Вайл (Simone Weil). Тя беше дъщеря на богат банкер. Раздаде парите си и живя като бедните комунисти, които защитаваше. В резултат на това умря, разболя се от туберкулоза(болестта на бедните) в следствие на лошите условия, в които живееше.
Била е нещо като мъченица.
Да. Като се има предвид, че междувременно буржоата задоволително си хапват и пийват и претендират, че „променят света”…
Лицемерно е.
Да. Много съжалявам, това не е за мен. Аз не съм така устроен. Трябва да живееш живота си.
Ако ще говориш за нещо, то ще трябва да го преживееш първо.
Раздай си парите и живей живота, за който се бориш. Така трябва да е. Не навиждам богатите хора, когато се опитват да бъдат комунисти или социалисти. Струва ми се крайно неприлично.
Причината, поради която вмъкнах Бейкън по-рано в нашия разговор, е заради това, че мъжки компаньон се превърна в негово вдъхновение и в синовен заместител.
И на всичкото отгоре фон Глоден (von Gloeden) платил на тези момчета, за да се снимат. Това е скандално.
Той имал асистент на име Ил Моро (Il Moro), който е бил негов любовник.
Но ако се загледате, ще видите, че тези снимки не са изобщо сексуално атрактивни. Момчетата имат грозни зъби и мисля, че са облечени отблъскващо. Може би настроението, което илюстрират, би представлявало интерес.
Той фотографираше селяни.
Хора, които не бяха облечени подходящо, с големи кореми и грозни зъби.
Значи не си почитател на фотографиите на фон Глоден (von Gloeden)?
Рзбирам внушението им, но никога не бих си окачил негова снимка на стената си.
Той по своеобразен начин може да се счита за основател на секс туризма, тъй като хората го посещаваха в Таормина, където живя в Сицилия.
Посещавал ли си някога Таормина? Считам го за много депресиращо място.
Такова е. Мисля, че се пренасели, има прекалено много туристи.
Разболях се от грип, докато бях там, така че прекарах две седмици на легло в хотелската си стая. След преживяното нямаше как да харесвам това място.
Някога имал ли си връзка, подобно на Бейкън, с някого, когото си възприемал като муза?
Да, но те не бяха проститутки или компаньони, а професионални модели.
Добре. Спомена Спиноза. Чия негова мисъл най-много ти приляга?
Спиноза казва, и ще трябва да го преведа, „Всяко решение е окончателен отказ”. Живея с това.
Снимки:
1. Автопортрет портрет на Карл Лагерфелд
© Фото: Vice
2. Карл Лагерфелд и Брус ЛаБрус(Bruce LaBruce)
© Фото: Vice
3. Комикс на Johnny Ryan
© Фото: Vice
4. Карл във филма L’Amour, 1973. (Снимка от филмите на Пол Мориси от Maurice Yacowar, Cambridge University Press, 1993)
© Фото: Vice
5. Модел от колекция пролет 2012г. на Fendi, дефилира Дафне Грьоневелд (Daphne Groeneveld)
© Фото: style.com
6.Модел от колекция пролет 2012г. на Fendi, дефилира Брит Марен (Britt Maren)
© Фото: style.com
7.Модел от колекция пролет 2012г. на Fendi, дефилира Наташа Поли (Natasha Poly)
© Фото: style.com
8.Модел от колекция пролет 2012г. на Chanel, дефилира Сара Бломквист (Sara Blomqvist)
© Фото: style.com
9.Модел от колекция пролет 2012г. на Chanel, дефилира Жаклин Яблонски (Jacquelyn Jablonski)
© Фото: style.com
10. Модел от колекция пролет 2012г. на Chanel, дефилира Ашли Смит (Ashley Smith).
© Фото: style.com
Източник: © 2011 Vice Media Inc.
