Наричат го "гуру на авангардната мода", "алтернативен стилист", "вечен експериментатор", "мистик", "окултист", "краен аскет", но също така и “шарлатанин” и “лъжепророк”. Изкуството му не подтиква толкова към консуматорство и преклонение пред лукса, колкото към изумление пред неограничените възможности на творческото въображение.
Трудно е да се повярва как е възможно един такъв огромен талант, суперавторитет в съвременната мода, да бъде заедно с това толкова семпъл, толкова земен в общуването си с хората. Продавачите в неговия бутик, както и един от служителите му – г-н Мишел Будо, подсилват автентичността на тези впечатления с думите: "Пако Рабан е много добър човек. Той нито за миг не се е възгордял. Сам търси контакт с обикновените хора, помага им и ги изслушва. Много често може да го видите да се вози в автобус или метро…"
КАК АРХИТЕКТЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В СТИЛИСТ?
На 18 февруари 1934 година в Сан Себастиан – Испания, се ражда Франческо Рабанеда, който десетилетия по-късно ще стане прочут в целия свят с името Пако Рабан. Едва петгодишно дете, той емигрира от страната на баските във Франция, където през 1952 година започва да учи архитектура. Шивашкият талант на майка му (тя е работила при именития испански стилист Кристобал Баленсиага) се предава и на сина. Още като студент Пако Рабан, за да се издържа започва да изработва аксесоари за Баленсиага, Диор, Сен Лоран, Шанел, Карден…От началото на 60-те години започват неговите изяви с нестандартни материали. Днес той е прочут в целия свят със своята дамска и мъжка мода, аксесоари и парфюми. Ароматните течности започва да лансира от края на шейсетте – респ. ”Каландър”, ”Пако Рабан” за мъже, ”Метал”, ”Спорт”, ”Пако”, ”Ексес” и др.
Гостува в България със сборна колекция, която показва на ревю в НДК на 3 юни 1996 година. 140 негови лицензи са разпространени в пет континента. Кавалер е на Почетния легион (1989) и е носител на ордена “Исабел Католическа (1989 г. Носител е на най-престижни награди и отличия, сред които “Златен напръстник” за 1990 година. Живее и твори в световната столица на модата – Париж.
Първата ми среща с него в ателието му на ул."Шерш Миди" в Париж продължи два часа и половина. Тя се състоя преди десет години – на 7 септември 1993 година . Пако Рабан бе облечен в обичайната си семпла дреха със затворена яка. Имах чувството, че пред мен седи свещенник от най-висок ранг – внимателни, фини движения, топли очи, спокойствие и душевен уют – ето първото впечатление, което оставя у събеседника маестрото.
Нашият разговор започна в неголемия му кабинет /състоящ се от писалище, три стола, етажерка с книги и картини/, прехвърли се в голямата приемна, където той ми показа на видео последните си колекции "от кутюр" и приключи в едно от работните помещения. Тогава научих много неизвестни за мен, а и за българската публика неща – за влиянието на майка му, за преклонението му пред българския философ Петър Дънов, както и за концепцията му за модата и модния дизайн. По-надолу са синтезирани впечатленията ми и от другите срещи с него – още три в Париж – през 1994, 1995, 1999, в София през 1996 и др.
МАМА МИ КАЗВАШЕ: ”НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА КОПИРАШ ДРУГИТЕ!”
През 1920 година майката на Пако Рабан е работела за Баленсиага – смятан за най-големия моден стилист през 40-те и 50-те години на ХХ век. След това тя е става партиен секретар на комунистическата партия на баските. Баща й – дядото на Пако Рабан е основател на Социалистиеската партия в Испания. Това обяснява защо като млад бъдещият дизайнер е пътувал много често на Изток. Дори се е срещнал и със Сталин в ролята си на син на комунистическа лидерка. За една от най-авторитарните личности на всички времена Пако Рабан си спомня, че е изключително харизматична персона и, че притежавал много силен магнетизъм.
Сред главните уроци на майка му е било предупреждението да не подражава на останалите. Спомням си как при една от срещите ни прочутият стилист си спомни: ”Да, мама винаги ми казваше:"Не се опитвай да копираш другите. Опитай се да имаш свой, собствен стил". Тя ми казваше също:"Един създател на мода трябва да има свободата за всичко, освен за едно – той няма правото да унищожи образа на една жена". Майката на Пако Рабан го е учила да прави жената още по-красива, още по-хубава, още по-великолепна.
СКАНДАЛНОТО В МОДАТА НА ПАКО РАБАН
Когато започва да прави своите първи колекции през 1954 година, той знае, че по време на големите епохи на човешката цивилизация всичките изкуства са били в хармония – архитектурата, скулпурата, музиката и облеклото. През 1964 година архитектурата на Запад се промени. И музиката се промени. Тя става додекафонична и вече изобщо не беше хармонична. Всичко се променя – в т.ч. и изобразителното изкуство. Само облеклата – не. Дрехите на големите модисти си оставаха класически. Тогава дизайнерът пожелава да демонстрира новото в модата и представя дванадесет рокли в съвременни материи и материали. Това са рокли от алуминий и от родоид – вид пластмаса. Всички творци – художници, скулптори вече са изоставили класическите материи. Стилистът решаа да направи същото и в модата. Моят опит беше един философски опит. Става ужасен скандал. До шейсетте години големите стилисти са представяли своите модели на тишина, само с номера, които манекените носят в ръцете си. А Пако Рабан решава да използва музика, кара момичетата да танцуват, кани да участват тъмнокожи манекенки (подобно нещо се прави за пръв път във висшата мода) и те представят рокли от метал и пластмаса, което наистина предизвиква ужасен скандал! Коко Шанел публично упреква Пако Рабан, наричайки го не висш стилист, а висш металургист!…
Пако Рабан се озовава в епицентъра и на други скандали. Както писаха медиите, прочутият дизайнер е известен с интереса си към мистиката, паранормалните явления, преражданията, окултизма и пр. През 1999 г. той публично обяви тревожното и стресиращо предсказание, че руската космическа станция “Мир” ще се стовари върху Париж и ще го изпепели. За журналистите този случай остана в историята с ироничното наименование “Паколипсис” (тогава те направиха езикова връзка между “Пако” и “апокалипсис” и създадоха този неологизъм). Когато това не се случи, модният творец бе принуден да се извини за допуснатата от него грешка.
ПОКЛОННИК И УЧЕНИК НА ПЕТЪР ДЪНОВ
Не кой да е, а големия български философ и религиозен мислител Петър Дънов е повлиял най-властно и трайно върху изграждането на мирогледа и като цяло – духовната култура на Пако Рабан. Самият той твърди, че е голям поклонник“ на един от най-великите философи от времето на Водолея” . В своята библиотека той е подредил много негови книги. Как се запознава с неговото учение? Пако Рабан се занимава с философия от седемгодишна възраст и се интересувал от всички философски книги, в които се разказвало за ерата на Водолея. В една книжарница в Париж открива екземпляр от книга на Петър Дънов. Там се запознах с една възрастна жена, която започна да му говори за него. Купува неговата книга "Ерата на Водолея" и остава възхитен. След това изкупува всичките излезли книги от Дънов.
Любопитно е да се знае кое го привлича във възгледите на Петър Дънов? Когато се запознава с неговото учение, вече е прочел всичките книги по алхимия от ХIV, ХV и ХVI век. Петър Дънов е първият философ за Пако Рабан, който пише на един много достъпен език с едно изключително схващане и с един чудесен начин на излагане на възгледите. Контактът с творчесвото на Дънов е позитивен и с това, че предлага едно модерно изложение на живота и нравите, при това – поднесено по оригинален и свеж начин. Тази област от философските изследвания повлиява много върху творчеството на Пако Рабан и по-точно – върху символиката на неговата работа.От него той научава, че всяко нещо в материята е символ и, че всяко нещо има значение – цветовете, формите, езикът и т.н. Благодарение на него дизайнерът разбира, че в материята нищо не съществува без значение.
Когато веднъж попитах Пако Рабан, дали учението на Петър Дънов не е своеобразна семиотична теория, той се съгласи с мен и сподели: “Петър Дънов учи, че думата, глаголът е символ на една универсална семантика /Тогава Пако Рабан донесе една графика с туш, рисувана от френски египтолог / – Ето, това е моето име. Всеки символ означава нещо – Па-Ко-Ра-Бан. Един мой познат – египтолог, нарисува името ми след като прочете моята книгата. Последният символ означава, че съм човек. “
ЕСТЕТИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ ЗА МОДАТА
Модата, според дизайнерът, е един точен символ, знак на даден тип цивилизация. В една буржоазна цивилизация хората се обличат буржоазно. В един пролетарска цивилизация – както беше в Източна Европа – пролетарски. 
Например твърди Пако Рабан, по времето на Мао Дзе Дун, когато той искал селското стопанство да получи предимство пред културата и индустрията – са премахнати половите различия в облеклата; ликвидирани са социалните различия в дрехите. И той облича всички хора в едно и също синьо работническо облекло. За да няма борба между класите и, за да няма борба между половете. И той успява, смята Рабан. Т.е. да засили развитието на агрикултурата, която по онова време е на много ниско ниво. Стилистът прави уговорката, че си служи с такъв пример, за да покаже колко е важно облеклото за тази или онази цивилизация.
Пако Рабан твърди, че е открил закономерността за смяната на облеклото. Искал е да разбере и да знае защо облеклото се скъсява или удължава. Без стилистите да се споразумяват и предварително да се уговарят, в един момент всички те правят едно и също нещо. Защо? Ето какво открива дизайнерът: “Модата е къса, когато икономиката е във възход. Роклята се удължава, когато времената стават тежки. Например коланът. Той е по-стегнат и подчертава талията, когато се навлиза в една пуританска епоха. Роклята е права, когато има свобода в сексуалните нрави. В епоха на мир рамото е закръглено. А правото рамо е типично за военното време. Когато прическите на жените увеличават обемите си, политическите режими падат.”
Висшата мода, според стилиста, е лаборатория за открития. Тя дава шанс за откриването на новите материи. При нея отсъстват правилата и ограниченията на конфекцията. Уникалната и скъпа мода – т.нар. от кутюр, предоставя възможност за експерименти с нови материи, техники и форми. Модата, в частност модата, която създава дизайнерът, се опитва да изрази своята епоха, т.е. времето днес. Типът цивилизация определя модата. Типът на облеклото се сменя, когато се сменя и типът на цивилизацията. Както всички ние имаме едни и същи житейски жестове, така и модата притежава своята епидермическа страна – цветът, материята и детайли като дължината, коланите. Ако ние сменим типа на цивилизацията, тотално ще се промени и формата на облеклото, отбелязва мъдро Пако Рабан.
ТВОРЕЦ С МНОГО ЛИЦА
Неговият творчески профил е с много лица. Преди няколко години в Москва (2005 г.) и в Санкт Петербург (2007 г.) Пако Рабан изложи свои графични произведения. В отговор на въпроси на руски вестник за прототипите на неговите произведения той сподели: „През цялото време рисувам лица. Първо си мислех, че са различни. След това разбрах, че не са, че е едно и също лице. Това е мистика! На вас, руснаците, които изповядвате православната вяра, ви е трудно да разберете представата ми за света. Познавам всеки свой предишен живот и се опитвам ги рисувам. Аз съм този, за когото в Библията пише: създаден от земя човек. И на това лице, което е мое и чуждо едновременно, е отразен вселенският разум. С негова помощ задавам вечни въпроси и сам им отговарям. "Защо сме дошли на този свят? Как ще си отидем от него? Накъде сме се запътили?". Любопитно е да се знае, че не кой да е, а самият Салвадор Дали е „разрешил” на Пако Рабан да рисува – поне така твърди самият дизайнер.
* * *
Независимо от нееднозначните оценки на творчеството и особено – на спиритическите занимания на този изключително популярен творец, той е сред несъмнените колоси на модния дизайн през ХХ и началото на ХХІ век. Скромен, земен и достъпен, Пако Рабан заедно с това не изневерява на изконната мисия на дизайнера: да провокира, да изненадва и да тласка напред развитието на модното творчество. Тъкмо в смесването на материалното и духовното /така както в детството му са се кръстосали силното религиозно чувство и безкомпромисния марксизъм/ и в неговата дълбоко човечна природа може да открием отговора на въпроса: “Защо милиони по света – даже без да се интересуват от мода – се вълнуват от мислите на Пако Рабан; четат и препрочитат неговите книги?”…
Снимки:
1. Пако Рабан – 1999 година
Фото: © Любомир Стойков
2. Пако Рабан показва графиката със своето име, написано от френски египтолог – 1993 година – Париж
Фото : © Личен архив на Любомир Стойков
3. Пако Рабан показва своята лична карта от парижкото метро като доказателство, че няма собствена лека кола и се вози с градския транспорт – септември 1994 година – Париж
Фото : © Личен архив на Любомир Стойков
4. Рокля металик на Пако Рабан – 1974 година
Фото: © Paco Rabanne
5. Вечерен ансамбъл металик на Пако Рабан, пролет-лято 1970 година
Фото: © G. Petit
6. Пако Рабан държи металната рокля, с която е дефилирала през 60-те години Силви Вартан – 1993 година – Париж
Фотo: © Личен архив на Любомир Стойков
7. Модел на Пако Рабан – 1966 година
Фото: © David Montgomery
8. Рокля от метал и пластмаса на Пако Рабан -1968 година
Фото: © MMC
9. Любомир Стойков интервюира Пако Рабан – октомври 1995 година в Париж
Фотo: © Личен архив на Любомир Стойков
10. Пако Рабан заедно със своите двама асистенти – Кристоф Декарнен / вдясно / и Орелиен Трембло в края на ревюто на колекцията прет-а-порте на Пако Рабан, пролет-лято 1999 година.
Фотo: © Michel Bechet
11. Модели висша мода на Пако рабан, есен-зима 1993 – 1994 година
Фото : © Guy Marineau
12. Модел висша мода на Пако Рабан, пролет-лято 1994 година
Фото : © Guy Marineau
13. Модел висша мода на Пако Рабан, пролет-лято 1994 година
Фото : © Guy Marineau
14. Модел прет-а-порте на Пако Рабан, пролет-лято 1999 година
Фотo: © Michel Bechet
15. Модел на Пако Рабан, прет-а-порте пролет-лято 2006
Фотo: © www.vogue.co.uk
16. Пако Рабан на финала на ревю есен-зима 1999-2000 година
Фото : © Guy Marineau
