“Човек никога не знае какво му е отредил животът. Ако преди една година някой ми беше казал, че днес ще обикалям света, нямаше да му повярвам”. Това ми сподели моя приятелка – Галина Наскова, докато ми описваше своите приключения в Шри Ланка. Още чувам пленителния й разказ, който звучи повече като приказка, отколкото като реално случило се събитие. Уверете се сами.
***
“Поредната ми дестинация е Коломбо, Шри Ланка. Преди да пристигна знаех само, че това е остров, близо до Дубай, с екзотичен климат и девствена природа. Очакванията ми бяха неясни, както и представите ми за тази непозната земя. Затова реших да опозная Шри Ланка не от странични източници, а направо от посещението си… и не сгреших. Нито една статия за природата или нравите не би могла да опише това, което почувствах по време на престоя си там, докато яздих слон, возих се на местното такси-триколка, пробвах релаксиращ масаж и разгледах произведеното от труда на местните.
Още докато пътувахме към хотела, с вдъхновение наблюдавах издигащите се гигантски палми, които нарекох „дубайските небостъргачи”, въпреки, че не бяха направени от нас, хората. Това беше първото нещо, което съпоставих и което ми подсказа, че тук преимуществото се пада на природата и запазената специфична култура. Хората се трудят упорито, отглеждат традиционните за Шри Ланка кокос, червени банани, какао, алое. Многобройни са малките природни „аптечки”, предлагащи най-добрия природен цяр – билките. Като бивша британска колония, в Шри Ланка и до ден днешен се пие чай. След като го опитах, дори си купих, за да ми напомня за това място.
Хората са изключително дружелюбни и вежливи, дори по детски наивни. Постоянно се обръщаха към мен с „мадам, мадам”. За тях туристите са преди всичко техни гости. Нещо повече, чувстват се щастливи и значими, когато им обърнеш малко внимание. Никога няма да забравя учудването им, когато ги помолих да им направя снимка. Освен културата, исках да запечатам и тяхното неуморно и скромно старание да творят красота. По време на обиколката си посетих една от техните работилници за рисуване върху коприна. Тази техника, при която се използва восък, за да се рисува върху тъкани, се нарича батик.
Едно от най-вълнуващите ми изживявания до момента е приключението ми със слон. Оказа се, че точно по време на престоя ми в Коломбо, там се провежда турнир за слонове. Това беше и най-голямата жива атракция за посетителите на острова. Направи ми впечатление, че хората, които се грижат за слоновете, са запазили бита си непроменен във времето – такъв, какъвто е бил в миналото. Това личи особено от дрехите им, те не говорят друг език освен своя местен, а всички средства, събрани от слоновете, те използват единствено и само за тяхното отглеждане. Срещу няколко шрилански рупи не се поколебах да се кача върху слона за една бурна, но живописна разходка с неочакван край… неусетно се озовахме край едно поточе, а за слона беше време за баня. Толкова ми беше приятно да бъда близо до него, че реших и аз да участвам в банята. А придружителят ми ме попита: „Искаш ли сега и той да те изкъпе?” Нямах други дрехи в момента, но кимнах одобрително за „да” и последва обилна и жизнена струя хладка вода.
Имах усещане за дъжд… Десет бани и още десет вани не могат да ми дадат това, което ми предаде слонът! Тогава през съзнанието ми мина споменът за филма „Слонът, моят приятел”, а оттам и мисълта за най-близките ми приятели. Скъпоценните ми! Само те ми липсваха в този мoмент, за да бъде щастието ми пълно…
Шри Ланка не е място за влюбени като Верона, Париж. Тук е по-скоро място за усамотение и размисъл, съзерцание и релакс. Няма ги забавленията, нито нощния живот на супер развитите столици и световни икономически средища. Tук има само едно чувство: усещаш се естествен човек сред природата, дишаш чистия въздух, топъл и влажен, няма миризма на сажди и сган човешка. Мислиш единствено и само за себе си. Най-добре е да си само с приятелки. През главата ти минават много ведри мисли за спокойствие и релакс. Позитивизъм струи от всякъде. За … мъже дори не се и сещаш! Те са някъде далеч, важна си единствено ти и твоята хармония. Пречистваш и тялото, и душата си от всяка негативност.
Не мога да не спомена и шриланската кухня. Освен да разглеждам местата, които посещавам, винаги се наслаждавам и на националната кухня. Тук ястията са доста пикантни. Яде се предимно ориз и риба, а също и телешко, приготвени по различни начини, но винаги лютиви. За разлика от нашия пипер, техният расте по дърветата. В нито един ресторант в Коломбо няма да видите хората да използват прибори. Тук всички се хранят с ръцете и го намират за съвсем естествено.
По време на първите ми два престоя в Коломбо се возих на слон, разгледах уникалния растителен свят, опитах от почти всички плодове и от великолепния им чай. Но винаги си поставям по една цел за всяко следващо идване. Какво си оставих за третия път ли – да изкача високия хълм близо до Коломбо!
Снимки:
1.Гигантските палми в Коломбо.
2.– 3. Работилница за рисуване с восък върху тъкани
4.Дървета с пипер..
5.Местните работят на полето.
6.Турнир за слонове.
7.Слонът, мой приятел.
8.Потокът, в който къпят слоновете.
9.Шри Ланка съчетава девствена природа и модерен лукс.
10.Какаови зърна, от които след изсушаване и преработка се прави какаото.
Снимки: личен архив Галина Наскова
