История
Произходът на грима датира още от най-древни времена, когато е бил използван като предпазно и профилактично средство повече, отколкото като продукт за разкрасяване. По-късно е бил употребяван в качеството си на разкрасяващ продукт. Още в праисторически времена хората са се възползвали от свойствата му, което е доказано от археологическите разкопки на египетските гробове още преди 3000 години пр. н. е. Те ни разкриват най-ранните следи от използването на очната линия, която първо е била в зелен цвят, а по-късно в черен. Египтяните приготвяли гримовете си по специални технологии, включващи в състава им цветя, билки и изцяло натурални продукти, които да предпазват очите от различни инфекции и слънчевите лъчи. За очертаване на очите се използвали смеси от олово, мед, изгорени бадеми, сажди и други съставки.
Търговците пренасят грима от Египет в Римската империя, където от най-ранните й дни до разцвета й гримът е бил считан за елемент на лукса. В Индия е било задължително жената да е красива и привлекателна. Кама сутра насърчавала жените да учат за оцветяването на тялото, лицето косите, та дори и зъбите си. Целта е била да са достатъчно пленителни за мъжете, и по този начин да показват своето потекло и положение в обществото. В Индия гримът имал ритуален характер. Още през IV век индийките използвали грим, наречен Хена. Използвали го за боядисване на коса (къна), както и за изпълнение на изкуството Mehndi. При него със сложни дизайни се изрисуват ръцете, лицето и краката. Ритуалът се извършва предимно преди сватбата.
В Средновековна Европа, гримът е бил пренесен от Кръстоносците от Близкият Изто
к, където той вече е бил общоприет. Куртизанките на Луи XVI – Кралят-слънце, използвали цветен прашец, за да разкрасяват лицата си. Скоро след това Франция е била разглеждана като водеща сила в изкуството на грима. През XVIII –ти век в Европа мъжете и жените отишли твърде далеч в стремежа си да изглеждат красиви. Те силно избелвали лицата си, тъй като бялата кожа се е считала за белег на аристократичност и красота. А за да изглежда кожата фина и прозрачна, използвали дори и бледо синя пудра, за да подчертаят линиите на вените си или да изрисуват такива ако нямат. По този начин кожата изглеждала много тънка и оставяла усещане за нежност и извисеност. Причина за това е фактът, че по това време работниците били на полето, където хващали загар, а хората с елитно потекло имали достатъчно свободно време, което прекарвали в затворени помещения. Продуктите, които били използвани тогава, за да избелват кожата, били всъщност опасни, защото съдържали арсен. Най-опасните средства за разкрасяване през това време били оловото и живакът. Те не само съсипвали кожата, но и водели до загуба на коса, проблеми със стомаха, треперене, като се стигало дори до смъртни случаи.
Изкуствените бенки от кадифе или черна коприна, които били първоначално измислени да скриват белезите от едрата шарка, започнали да се използват все по-често, като се уголемявали и придобивали най-различни форми. Значението на бенката не е било само естетическо. Според мястото, на което е била поставена, се разбирало желанието на човека, който я носи. Примерно, ако е на лявата буза – търся си компания за вечерта, ако е на дясната – свободна съм и т.н. По този начин на баловете организирани в кралският двор, аристокрацията се е наслаждавала единствено и само на плътски удоволствия, което е било и приоритет на тогавашното време.
Началото на козметичната индустрия, такава, каквато я познаваме днес, е поставено в началото на XX век. В помощ на това са средствата за масова комуникация, телевизията, киното и транспорта. През първите години на XX век гримът става мода в САЩ и Европа, въпреки че по това време все още е популярно убеждението, че бледата кожа е свързана с богатия живот и свободното време. Еманципираната жена на Америка обаче започва да показва независимостта си чрез свободното използване на червено червило. До 1930 година гримът вече е на разположение на всички социални класи. Модели за подражание по това време са актрисите от Холивуд – Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Процъфтява козметиката на гиганти като “Макс Фактор”, “Елизабет Арден”, “Ревлон”, “Ланком”.
След края на Втората световна война и с нововъзникващия икономически бум, идва и растежа на козметичната индустрия. По телевизията вече вървят реклами на червила и спирала за мигли. Тенденцията на силно гримираните очи продължава и през 70-те и 80-те години на миналия век с широка гама от цветове сенки за очи. По това време се появява и движението за анти-козметика. Повлияни от феминизма, много жени от западния свят не слагат абсолютно никаква козметика. Те смятали, че гримът ги прави хора със статут на втора класа или секс обекти, които си губят времето с козметика.
Актрисата Гладис Купър олицетворява идеала за красота в периода от 1901 – 1910 година, през които в Англия управлява крал Едуард VII – бледа кожа, плътни вежди и румени устни. За да постигнат такава бледа кожа, жените по онова време използвали оризова или перлена пудра. За оцветяването на устните си използвали листа от ален здравец и мак.
Теда Бара – една от най-впечатляващите икони на красотата на 20-тото столетие, е първата дама, осмелила се да наложи една особено „вампирска“ визия – бледа кожа, тежък грим на очите (вдъхновен от техниките за гримиране от Средния Изток) и тъмночервени устни.
През това десетилетие се създава и първата спирала за мигли, която носи името „Мейбълин” (създателят на спиралата Уилиямс я кръщава на сестра си Мейбъл). Легендата разказва, че Мейбъл правила собственоръчно спирала от нагорещена оцветена вакса и именно това вдъхновило брат ѝ, който доразвил идеята в масов търговски продукт. През същото това десетилетие се появяват и първите сенки за очи, направени от екстракт от къна. Създателят им бил Макс Фактор.
Икона на красотата за десетилетието след 1920 година: Луис Брукс. С нейната млечно бяла кожа, изписани устни, характерна подстрижка и предизвикателен стил Луис Брукс се превръща в истинска икона на красотата и стила в началото на 20-ти век. Модата в грима тогава повелявала дамите да изписват до съвършенство горните си устни, да използват черен молив върху клепачите и да подчертават миглите си със спирала.
Икона на красотата за десетилетието след 1940 година: Рита Хейуърт. Рита Хайуърт е една от най-съблазнителните жени на 20-ти век. Тя е и първата, която издига в култ секси красотата на перфектната жена, а именно Pin-Up модела. Характерни за тази визия са плътните и съвършено подчертани вежди, дълбочина на очите, постигната със сенки в по-тъмен натурален цвят, очна линия и спирала. Ярко червените и пухкави устни пък са основният акцент върху лицето.
Икона на красотата за десетилетието след 1950 година: Мерилин Монро – вечна, неразбрана и незабравима. Такава е Мерилин в представите на съвременниците си и в тези на поколенията след нея. Монро съвместява модата от предходните 40-те и доразвива pin-up визията по свой начин – чиста, млечно бяла кожа, силно подчертани очи (най-характерната част от грима им е дебелата очна линия) и съблазнително червено червило, озарено с гланц.
Икона на красотата за десетилетието след 1960 година: Джийн Шримптън Моделът Джийн Шримптън създава една нова мода в красотата и схващането за перфектна жена, а именно „жената от плаката“. Тогава за първи път се налага визията на бледите и естествени устни и силно подчертаните очи и вежди.
Икона на красотата за десетилетието след 1970 година: Фара Фосет. Тя олицетворява идеята за „новата“ жена на 70-те – стегнато и поддържано тяло, лице с подчертани посредством бляскав грим линии.
Икона на красотата за десетилетието след 1980 година: Мадона. Една от най-оспорваните, но все пак забележителни икони на красотата през 80-те. Стилът на Мадона е „хамелеон“, но преди 30 години тя илюстрирала всичко онова, което се смятало за модерно и красиво – тежък грим, силен руж, цветни сенки и нокти в неонови и ярки цветове.
Икона на красотата за десетилетието след 1990 година: Синди Крауфорд .Синди и до днес е олицетворение на идеалната жена – естествената. С изгряването ѝ на модния небосклон се променят рязко и представите за женска красота – натруфените прически и диско грим се изтриват в името на косата с естествен цвят, матираният и неутрален грим, устни във всички тонове на кафявото.
Днес
Значението на грима в съвременната мода е огромно. Дизайнерите украсяват колекциите си с всевъзможни решения- от най-семпли до ярко ексцентрични и авангардни. Там, където намираме най-новите тенденции в облеклото, могат да се открият и още любопитни подробности. Дизайнерите имат нестандартни концепции за грим и прическа, що се отнася до представянето на цялостни визии. Най-често видяното на модния подиум вдъхновява цяла поредица тенденции, които обикалят планетата няколко пъти, още преди да е стартирал сезонът. Седмиците на модата, различните издания и фото сесии са местата, където висшите владетели на грима демонстрират таланта си. Резултат от тяхната креативна работа са екстравагантни и впечатляващи грим визии, които са част от цялото излъчване.
И макар че гримьорите са обикновено зад кулисите и често остават анонимни, все пак в света на модата има няколко души, които се занимават с това от десетилетия и на чието неуморно въображение, експерименти и смелост дължим опушения грим, матовите червила, цветните очни линии, безукорния естествен грим.
Списание „Вог“ нарича Пат Макграт „най-влиятелния гримьор в света”. Израснала без баща, Пат е абсолютно самоука, като дете тя нямала възможност за добро образование, но наследява от майка си огромната любов към хубавите дрехи и грима. В момента Пат отговаря за декоративната козметика на Procter&Gamble, чието портфолио включва марки като „Макс Фактор”, CoverGirl, SK-II. Лично Пат е създала изцяло декоративната козметика на „Армани” и „Долче и Габана”. За седмицата на модата тя пътува с между 30 и 50 чанти, пълни с козметика, всякакви четки, но също и с книги по изкуство. Трите най-важни продукта за нея са – хубава спирала, коректор за тъмни кръгове под очите и червено червило. Модните къщи, за които работи по време на седмиците на модата са много: „Прада“, „Миу Миу”, „Луи Вюитон”, „Баленсиага”, „Кристиан Диор“, „Джон Галиано”, „Келвин Клайн”, „Ботега Венета”, „Версаче“, „Валентино“, „Долче и Габана”, „Ланвен”, Стела МакКартни, „Йожи Ямамото”, „Виктор и Ролф” и много други.
Питър Филипс е прочут с това, че добавя към продуктите за грим какви ли не интересни елементи – пера, пайети, дантели – всички необичайни решения на ревютата на „Шанел“ са негово дело. Не е чудно, че той работи и за авангардни марки като Dries Van Noten и „Аликзандър Макуиин”.
Даяна Кендъл изобщо не се гримира. Въпреки това вече повече от три десетилетия тя е едно от най-големите имена в модата. Кариерата й започва като театрален гримьор, но скоро след това Даяна открива света на модния грим и започва да работи с „Бог“ – сътрудничество, което продължава и до днес. Тя е консултант на някои от най-големите имена в декоративната козметика като M.A.C. и NARS. Британка по рождение, в момента Даяна живее в Ню Йорк и работи за всички големи американски имена на седмицата на модата, между които Александър Уанг, Каролина Ерера, Томи Хилфигер, Джейсън Ву и други. Нейната тайна е, че слага хидратантен крем не само под, но и върху фондьотена – за блясък. А разгримирането обезателно е с розова вода – любимият продукт на Даяна.
Снимки:
1. Гримът се използва в древни времена от епохата на Нефертити.
Фото: https://www.mysciencework.com
2. Красиви рисувани ръце в Индия.
Фото: http://www.stylehoster.com
3. Актуална е била модата с избелени лица.
Фото: http://www.perrysjewelry.com
4. Грета Гарбо
Фото: Photo Credit: Fine Art America ; http://eragem.com
5. Марлене Дитрих
Фото: Copyright © AFP/ Collection Roger-Viollet – Marlene Dietrich ;
http://catwalkyourself.com
6. Гладис Купър
Фото: http://weheartit.com/entry/group/38344663
7. Теда Бара
Фото: http://www.becomegorgeous.com
8. Луис Брукс
Фото: http://www.listal.com
9. Рита Хейуърд
Фото: http://www.becomegorgeous.com
10. Мерилин Монро
Фото: http://vintageeveryday.wordpress.com
11. Джийн Шримптън
Фото: http://beautybanter.com/inspirationjeanshrimpton
12. Фара Фосет
Фото: http://laurapalmerwalkswithme.tumblr.com
13. Мадона през 80-те години като модна икона.
Фото: http://www.instyle.com
14. Синди Крауфорд.
Фото: http://bollywoodwallpapers2013.blogspot.com
15. Пат Макграт „най-влиятелния гримьор в света”.
Фото: http://fashionableshenanigans.blogspot.com
16. Атрактивен и екстравагантен грим от Пат Макграт.
Фото: http://www.stylenoir.co.uk
17. Скици на Елвира Томалевска, вдъхновени от грима.
Фото: Личен архив
Източници:
https://www.fashion-lifestyle.bg/history_broi33
; http://en.wikipedia.org/wiki/Cosmetics_in_Ancient_Rome;
http://www.cosmeticsandskin.com/companies/maybelline.php
http://www.rr-magazine.com
http://www.momichetataotgrada.com
http://online.wsj.com
Бележка: Текстът е от проект-презентация „Грим, икони и вдъхновения” на Елвира Томалевска, специалност – „Мода” в НХА, 1 курс магистър, с ръководител на проекта – проф. д-р. Любомир Стойков.