На пресконференция днес в БТА бе обявено, че след 9-годишно прекъсване се възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на българската нация – Роженският събор. От 17 до 19 юли 2015 г. на красивите роженски поляни в Родопа планина ще се проведе Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Иновативното културно събитие, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен”, се организира от Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата. То ще е под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.
Свързанипубликации
Симеон Караколев – изпълнителен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ разказа за идеята да се възроди съборът и за новия му формат. Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ 2015 ще съчетае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Г-н Караколев сподели, че за официалното откриване на мащабното културно събитие внушителен декор ще бъде българският трикольор с размери 5400 кв. м. (300 м. дължина и 18 м. ширина). Симеон Караколев отбеляза също така, че цел на тазгодишния Роженски събор е не да поставя рекорди, а да бъде „апогей на българщината“.
В пресконференцията участваха също Николай Мелемов – кмет на община Смолян, актьорът Васил Михайлов – гласът на Рожен 2015, както и Валя Балканска заедно с гайдаря Петър Янев, които пренесоха за кратко всички присъстващи на роженските поляни и им помогнаха да се докоснат до магията на Родопите с прекрасните си изпълнения на песните: „Абре юначе каматно“ и „Адно се лудо изрука“. Водещ на пресконференцията беше проф. д.н. Любомир Стойков.
По време на пресконференцията стана ясно че в трите дни на Рожен на 3 сцени ще се проведе Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор от всички етнографски области на страната. До момента около 3000 певци, свирачи, танцьори, сладкодумци – 190 групи и ансамбли и 140 индивидуални изпълнители от Родопите, Пиринско, Добруджа, Тракия, Шоплука и т.н. са заявили участие. Заявки се събират до 15 юни.
В мобилни експозиции ще бъдат подредени музейни изложби за скотовъдството по нашите земи, историята на Роженския събор и етнографски сбирки от региона. Ще се представят различни видове традиционни занаяти, местни обичайни ястия и печива. Посетителите на Събора ще видят породисти овце, кози, кучета, говеда и биволи, млечни и месни храни от фермата, селскостопанска техника и оборудване в специализирани изложения. В програмата на събитието са включени фермерски състезания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народни борби, шоу с кучета. На Рожен школа „Багатур“ ще демонстрира конни и бойни умения, мрежа „Хлебни къщи“ ще покаже „Театър на трохите“, а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби.
За първи път на Роженския събор ще бъдат показани в специално ревю автентични носии от цяла България. Те са от колекцията на Ангел Низамски, която е събирана в продължение на 32 години. Сред костюмите, които ще могат да се видят на събора ще има литаци от Трънския и Брезнишки край, саи от Кюстендилско, сукмани от Самоковско, Шоплука, Сливенския, Ямболския, Старозагорския край, северняшки носии, носии от Скопска Блатия, Източните Родопи, Видинско, булченски костюм от Симеоновград (Източна Тракия) и още много други. Това ще е първото представяне на цялата сбирка на Низамски, в която само автентичните престилки са над 350.
Организаторите подготвят и национален фотоконкурс “Рожен – наследство в бъдещето“, като ще има и специална категория за деца.
Очаква се Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ да бъде посетен от над 350 000 души. В тази връзка г-н Симеон Караколев даде допълнителна информация относно организацията и осигуряване безопасността на участници и посетители: предвидени са необходимите медицински пунктове, водоноски, полеви мивки, химически тоалетни и условия за палаткови лагери, оборудвани и с бани. Ще има някои ограничения за пътния трафик и обособени паркозони, както и охрана, която да следи за спазването на реда и сигурността по време на събора.
РОЖЕНСКИЯТ СЪБОР
От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен става място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Изминават 63 години и през август 1961 г. се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна, за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.
Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.
Снимки:
1. Всички участници в пресконференцията: Петър Янев, Васил Михайлов, Валя Балканска, Симеон Караколев, проф. д.н. Любомир Стойков и Николай Мелемов (от ляво на дясно).
2. Симеон Караколев – изпълнителен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето”
3. Проф. д.н. Любомир Стойков, Николай Мелемов – кмет на община Смолян и Валя Балканска (от ляво на дясно).
Фото: © Хайлайф
4. Eдна от първите снимки на Роженския събор от 1898 г., направена от Христо Попконстантинов и публикувана в „Илюстрована седмица“.
5. Съборът през 1906 г. Литография на чешкия художник В. Найберт..
6. Родът Шишкови на Рожен през 1908 година.
7. Комитата Тодор Хвойнев (седнал в средата с бастуна) сред приятели и съмишленици на Рожен на 27 юли 1909. Снимка: Крум Савов
8. Хорото на Рожен през 1911 година.
9. Хорото на Рожен през 1911 година.
10. Рожен през 1921 година.
11. Рожен през 1922 година.
12. Апостол Кисьов и неговите 100 каба гайди на събора през 1964 година.
13. На роженските поляни през 1967 година.
14. Гайдарите на Апостол Кисьов на Рожен през 1969 година.
15. Съборът през 1971 година.
16. 1971 година. Първият детски гайдарски състав.
17. Участници в събора наблюдават изпълнителите през 1972 г.
18. Хоро от 1974 година.
Фото: Архивните кадри на Роженския събор са предоставени от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.
