ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ

С предизвикателните си стъпки те водят мъжката фантазия до непознати територии, а за една жена са сред най- ценните съкровища, които притежава. Те са фини, изтънчени и елегентни, притежават силуета на страстта и безспорно омагьосват със своя чар.

Не е тайна, че женските обувки с висок ток са сред 10-те най-еротични облекла и всички знаем защо. Нужно е много малко – само чифт обувки, за да се превърне “Тя” от Пепеляшка в принцеса. Вълшебните обувки само за секунди придават атрактивност и най-вече – женственост. Никои други обувки нямат символика както за сексуалност, така и за съвършенство толкова, колкото обувките на висок ток. За да стигнат до нас обаче, токовете са извървяли милиони стъпки и то пеша…

Започнали са пътя си още от древен Египет. Повечето от египтяните от по-ниската класа ходели боси. Стенописите датиращи от 3500 г. пр. Хр. обаче изобразяват ранна версия на обувки, носени най-вече от по-високите слоеве. Те са били кожени парчета, държани заедно с шнур и често наподобявали символ, който представлява живота. Съществуват също така и данни за мъже и жени от по- горен социален клас, носещи токчета, вероятно за церемониални цели.

В Китай най- вероятните предци на токчетата са обувките, които са носели гейшите. Те са били на изключително висока платформа, която изисквала дори обучение за ходене на нея. Е да, трудно, но все пак предизвикателно.

В древна Гърция и Рим предците на днешните овувки са били също платформа с високи дървени или коркови подметки. Били са особено популярни сред актьорите в Гърция, които носели обувки на различна височина , показаща съответно различен социален статус. В древен Рим секс търговията съвсем не е била незаконна. Така, за по-лесно идентифициране, жриците на любовта носели високи обувки, предшествали днешните високи токчета.

Своята разходка във времето обувките на висок ток извървяват и в Средновековието, когато и мъже, и жени носели налъми с дървени подметки. През 1400-та година обувки с дебела подметка са създадени и в Турция и стават популярни в цяла Европа до средата на 1600-та. Те са били с корк или дървесина и високи седем до осем и дори 30 инча, което изисквало жените да използват бастуни или служители, които да им помогнат да ходят.

Венецианците също направили от обувката с висока подметка символ на висок статус при жените. Един посетител на романтичния град дори отбелязал, че те са "изобретени от съпрузите, които се надяват, че тромавите движения на жените им ще доведат по-трудно до незаконни връзки". Колкото и смешно да звучи, туристът съвсем не грешал. В действителност, китайските наложници и турските жени в харема носели високи обувки не само по естетически причини. Целта била и така да се предотврати бягство на жените.

Популярността на високите токове нараснала през 1500-та година от ездачите, тъй като този тип обувки предпазвали от подхлъзване. Официално високите токчета прохождат в света на модата благодарение на Катерина Медичи. Тъй като не била особено висока, тя потърсила начин да заслепи френската нация и да компенсира височината си. Така намерила решението именно във високите токчета, които й придавали по-внушителен вид и телосложение. Не на заден план било и съблазнителното полюшкване на тялото й докато ходи.

До 1580-та година токчета са модерни и популярни за двата пола и най-вече за тези, които били по-заможни. В началото на 1700-та кралят на Франция Луи XIV често носел токчета, украсени с миниатюрни сцени на битка.

Постепенно започнало да се счита, че подобно на корсета, високите токчета оформят тялото, за да го правят по-аристократично и желано. И това довело до тяхната присъда. Масачузетската колония приема закон, забраняващ на жените носенето на високи токчета. Считало се , че така те омагьосват мъжете. По силата на този закон жените с токчета били съдени като вещици.

Френската революция бележи и бунтът срещу високите токчета. Забележителен е обаче фактът, че въпреки Наполеоновия кодекс срещу високите токчета, през 1793 г. Мария Антоанета пристъпва с две инчови токчета към мястото, където да бъде изпълнена присъдата й.

Възкръсването на токчетата се случва през далечната 1860-та. Тогава токчета стават модни и популярни отново, а шевните машини предполагат и още по- голямо разнообразие в модела им.

Викторианското изкуство считало, че високият ток подчертава свода на ходилото. Този свод от своя страна наподобявал извивката на жена. С това обаче отново се връща и критиката към високите токчета. Противниците им считали, че токчетата създават повече сексуално агресивна походка, която сравнявали с "отровна кука", която хваща непредпазливия мъж.

В по-ново време популярността на токчетата е сякаш ту стъпка напред, ту стъпка назад. Макар че високите токчета се радват на широко популярност в края на деветнадесети век, в началото на ХХ век жените изискват по-удобни обувки. По време на Голямата депресия през 30-те години, модерни стават по-ниски и широки токчета на обувките.

Холивуд обаче отново ги изкачва на върха. Звездите придават на обувките още по-елегантен вид, като така оспорват дори влиянието на френските модни обувки на запад.

Възраждането на висшата мода в следвоенната 1950-та е водено от френския дизайнер Кристиан Диор и неговото сътрудничество с дизайнера на обувки Роджър Вивие. Заедно те разработват ниско нарязана част от обувката, която покрива палеца и предната част на стъпалото. Когато обаче феминисткото движение натрупва инерция, високите токчета са заклеймени като сервилност и сексуален стереотип. Те са определени още като обекти, буквално участващи в осакатяването на жените. Токчетата се разглеждали още като сравним наследник на корсета. Следствие от поредното заклеймяване на високите токчета било намаляването на височината и удебеляването им.

По-късно през 1960 г. се заражда хипи-културата, която отново съживява платформата на обувката. В пост-модерния контекст на 80-те феминисткото отхвърляне на модата започва да губи голяма част от масовата си подкрепа. Идеята, че модата, и особено секси обувките съвсем не са били потиснически, се възражда. И докато по-ниски токчета са предпочитани през 60-те и 70-те години, по-високите токчета се връщат през 80-те и началото на 90-те години с идеята, че така жените са по- женствени.

През 21-ви век жените вече имат много по голям избор за обувки, отколкото когато и да било. Могат да изберат да носят това, което те искат, дори и хибридни обувки като "ток" тенис обувки и флип флопс. И сто процента е сигурно, че днес токчетата са на висота. Тази, която винаги им се е полагала.

Източник: www.randomhistory.com