ГРАФИТИ СУБКУЛТУРАТА – ИЗКУСТВО, КОЕТО НЯМА АНАЛОГ
Кристина Пайташева
Всеки един от нас, разхождайки се по улиците, минавайки през подлезите, е забелязвал т. нар. явление „графити”. Преди години, когато за първи път ги забелязах, бях много заинтригувана и основния въпрос, който си задавах бе кой и кога си сътворява. Задавах си този въпрос поради простата причина, че никога не бях виждала човек, който да рисува графити. А дори и не си помислях колко интересна история имат те и какви дълбоки послания съдържат в себе си. Нека им обърнем внимание.
Произход
Преглеждайки различни източници за произхода на думата “графити” стигам до извода, че няма точни данни откъде произлиза тя. Някои познавачи твърдят, че думата “графити” произлиза от гръцката дума “graphein”, която означава “пиша”. В последствие се развива и преминава в латинската дума “graffito”. Според други изследователи думата “графити” идва от италианската дума “graffiare”. Като цяло може да се каже, че графити е рисунка, драскане или писане върху плоска повърхност.
През годините
Графитите са били и винаги ще останат едно от най-интересните и атрактивни изкуства на ХХ век. Те са особено привлекателни и поради факта, че авторът обикновено запазва своята анонимност. Графитите са неразделна част от градската култура, а защо не и субкултура. Те заемат огромно място в живота на градския човек поради простата причина, че той несъзнателно се вглежда в тях и не се замисля по какъв начин му влияят те. Обикновено графити-територията е територия на младежките субкултури, тъй като чрез тях те се отъждествяват и намират своето място в обществото. Графитите са един вид вик, протест срещу постановените норми, социален отдушник на младите, чрез които те се самоидентифицират и опитват да запазят себе си, провъзгласявайки своите послания по стени, гаражи, подлези и т.н.
Историята на графитите тръгва от Бронкс и Бруклин и те бързо се разпространяват в Ню Йорк през 70-те години на ХХ век. Тогава графити културата се явява протест срещу младите богаташи, които ръсят пари безразборно, а в същото време съществуват много бедни хора в крайните квартали на Ню Йорк, които изнемогват и поради тази причина се прехранват с нечисти сделки. Чрез графитите тези банди „маркират” територията си, за да могат „богаташчетата” да знаят с кого биха могли да си имат работа.
Графитите се обвързват най-вече с рапа и хип-хопа от 70-те и 80-те години на ХХ век, а това е субкултурата за онова време, която предпочита да живее на ръба и с опасност за живота си. Разбира се, графити субкултурата не подминава и Европа. Точно обратното – в много от европейските градове графитите заемат почетно място по всички улични места. Особено разпространени са във Франция, Испания, Великобритания и т.н. В България графитите започват своето явно развитие преди около 10-тина години. У нас, за разлика от САЩ, графитите означават преди всичко себеизява и желание за творене, докато в Америка те са преди всичко социален протест. В България с графити може да се занимава всеки – от човек, завършил Художествената академия до този, който просто има желание да рисува по стените, да остави своето послание и своя вик.
Началото – 1971-1974 г.
Един от първите графитаджии в САЩ е TAKI 183 (такъв бил номерът на улицата, където живеел). Работното му място било на магистралата и използвал стените на тунелите и колите, за да изразява себе си. Той не е първият графитаджия, но все пак е един от създателите на този тип ъндърграунд култура. Дори по онова време вестник “Times” публикува статия за него.
В Бруклин един от първите „творци” е FRIENDLY FREDDY. По-голямата част от графитите по това време са тагове поради стремежа да се напръскат колкото може повече коли и влакове. Но това не продължава дълго. Драскачите забелязват, че в депото на влаковете и на последните спирки могат да се надраскат повече и по-качествени графити с доста по-малки шансове да ги хванат. Така се заражда понятието и методът BOMB.
Разцветът – 1975-1977 г.
С течение на времето се наблюдава и развитие на графити културата. Започва голямата BOMB-андировка в графити историята. Започват да се рисуват цели камиони и това става всеобща практика. Като цяло BOMB-ите са в стил THROW UP или BUBBLE UP. THROW UP е бързо надраскан надпис с проста схема и леки запълвания, BUBBLE UP е като THROW UP, който сякаш е залепен върху дъвка. Двата стила се използват най-често за имена. Пионерите на тези стилове са INDs и BMT, някои банди като POG, 3yb, BYB TC и TOP допринасят за утвърждаването на основите. Драскачите стават все по-добри, разпространяват се и състезанията, за да се види кой драска най-добре и най-бързо. През 1975-1977 THROW UP стилът е заклеймен от обществото, след като са издраскани цели камиони, рейсове и влакове.
Развитие на графити културата – 1978-1981 г.
Досегашните графитаджии поемат в нови и различни посоки и стиловете графити започват постепенно да разширяват своя диапазон. През 1980 г. различните графити стилове започват нещо като състезание за това кой повече места ще надраска. Но по това време общините започват по-често да чистят обществените места. Много графитаджии започват да предпочитат все повече и повече работата на обикновения художник, отколкото заниманието на драскача по стените. Графитаджиите, които остават с призванието си на такива, сформират международно графити движение и започват да се събират на определени специализирани места.
Приспособяване към закона – 1982-1985 г.
Точно този период е може би най-критичният за графити историята. Започва масово да се влошава културата на писането. Надписи като FUCK и други с такава тематика започват да заливат обществените места. Увеличава се търговията с наркотици и оръжия и това също дава сила на графитаджиите да изливат душите си по стените на градовете. Започват крути мерки срещу продажбата на спрейове, глобите за драскане по стените се увеличават, увеличава се охраната по магисталите, поощрява се движението „Антиграфити”. Повечето места, където досега се е драскало стават недостъпни и добре охранявани. Изграждат се и огради, които в случай на повреда от графитаджиите, после могат лесно да се поправят. Поради засилените мерки за сигурност, много от драскачите започват да напускат Ню Йорк.
Смъртта на графитите – 1985-1989 г.
През тези години количеството изписани графити силно намалява. Драскачите започват да използват повече маркера като изписват инициалите си и се подписват. Днес Лондон е европейската столица на графитите и в Европа по принцип към графити рисунките се подхожда либерално. Но като цяло тези години за Ню Йорк се оказват последни за развитието на този тип творчество.
Професия “графитаджия”
Да си графитаджия се оказва, че не е нещо леко. Това е също работа като всяка една друга, изисква също толкова старание и стриктност и най-вече – увереност в своите възможности. Според един автор съществуват няколко признака, по които един графитаджия да бъде разпознат. Той можел да бъде разпознат по ”кървавите очи от токсичното въздействие на спрейовете или някакъв вид наркотик, или от безсънните нощи”. Също така графитаджията е обут в торбести гащи, които да скриват маркерите. Освен това той е покрит с “петна от спрей или маркер по ръцете, под ноктите или по обувките”.
Фестивали и конкурси
Основният терен за изява на графитаджиите се явяват фестивалите и конкурсите, където те срещат предизвикателството да се съревновават с много техни конкуренти и професионални партньори. Истинско удоволствие е човек да може да участва на подобен вид мероприятия, тъй като това е не само състезание, а възможност да видиш какво правят другите по света в твоята сфера на развитие и по този начин да се развиваш и ти самият като графитаджия. На тези конкурси и фестивали специалистите по рисуването върху стени се състезават в различни категории и стилове рисунък. Журито обикновено е в състав от хора на изкуството и нестандартни медийни лица. Обикновено тези конкурси се придружават от изпълненията на различни DJ-и, които с уменията си провокират художниците да дадат най-доброто от себе си и да се представят подобаващо. Много често към музикалния съпровод се включват и изпълнения по брейкденс и скейтборд.
Графити субкултурата в Интернет
Темата за графитите се обсъжда непрекъснато в Интернет пространството. На повечето хора графитите като цяло им допадат, но повечето от тях не харесват таговете по улиците – т.е. инициалите на райтърите, изписани със спей или маркер. Съществуват и много блогове с акцент върху графитите, които обаче не са достатъчно разработени и имат нужда от повече информация и снимков материал.
Антиграфитите
Графити темата е както много обичана, така и много мразена. Противоречиви са мненията относно това дали графитите са изкуство или хулиганска проява. Много са сайтовете, в които антиграфити темата е засегната. Това говори за факта, че за някои държави графитите се превръщат в социален проблем.
В българските сайтове, зачеркващи графити изкуството, се говори за тях като за криминално престъпление, дори като за „тероризъм в стадий на ларва”. Според някои автори няма нищо артистично във вандализма. Обвинява се държавата, че дава пари за почистването им и за организиране на графити конкурси и фестивали, вместо тези пари да бъдат давани за други цели.
„Пострадалите” от графити нашествието собственици на сгради, изправени пред невъзможността да направят каквото и да било, търсят начини да се справят с проблема си. Дълго време те са опитвали всякакви начини за премахване на нежеланите драсканици, но неуспешно. Повечето препарати, които се използват за почистване на стени рушат повърхността и вместо да помогнат, те вредят на сградата. Но сега има нов препарат, от който
собствениците на сградите са доволни. Дори го рекламират. В новото стоителство вече се използват антиграфити покрития, за да не може да остава по стените следа от графити.
В Сан Франциско например се организират антиграфити кампании с цел намаляване на таговете по стените и с водещо послание „Изчистете таговете от квартала си, преди да са се размножили навсякъде”. Кампанията е придружена от постери, които показват как уличните надписи ще влезнат в домовете на хората.
Интересното е, че дори в САЩ, където би трябвало хората да са по-отворени към новите форми на изкуство и там съществува закостенялост на мисленето и все още тази субкултура не се възприема като вид изкуство. Но в крайна сметка индивидите са различни и всеки има нужда от своето лично пространство, както и има правото да се негодува срещу подобен вид изземане на личното пространство, принадлежащо по право на всекиго.
В заключение
Култура, мода, изкуство или движение – графитите могат да бъдат квалифицирани, типологизирани и дефинирани с много различни названия. Но най-важното за графитите е, че те се правят от свободомислещи хора, които имат усет към красивото и нетрадиционното. Тяхното разбиране за живота е, че той би могъл да стане по-весел и колоритен благодарение именно на графитите. Лошото е, че градската среда е за всеки, а не всеки разбира графитите като вид изкуство. Графити културата започва да приема образа на проблем, с който хората трябва по някакъв начин да се справят. Става обаче така, че графитите се превръщат в нещо като фон на градската реалност, на нещо неизбежно и логично, но което не ни засяга. Ето това е тъжната истина, пред която сме изправени и която няма как да променим, освен ако не се измисли ефективен начин на действие и взимане на конкретно решение. Само ако не опитаме бихме могли да кажем, че не сме могли да извоюваме промяна на ситуацията. Затова трябва да се мисли и действа бързо, за да може градът ни да остане красиво място, където да нямат власт разногласията и конфликтите, а само разбирателството и уютът на съвременната европейска столица.
СНИМКИ:
1-6. Графити
Фото: © http://www.exterior.bg/article.php?e=5&id=47
Фото: © http://www.createdinbirmingham.com/category/graffiti/
Фото: © http://photo-cult.com/showpic.php?id=76891
Фото: © http://www.createdinbirmingham.com/category/graffiti/
Фото: © http://www.exterior.bg/article.php?e=5&id=47
Фото: © http://www.bganzeige.de/blog/2007/08/22/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%82%D0%B8
7-8. Графити, участвали в конкурси
Фото: © http://www.slovesa.net/index.php?id=628
Фото: © http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=20248
9. Пример за таг
Фото: © http://www.exterior.bg/article.php?e=5&id=47
10-12. Визия от антиграфити кампания в Сан Франциско
Фото: © http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=20248
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. http://www.exterior.bg/article.php?e=5&id=47
2. http://enterthewu.com/forum/index.php?showtopic=141
3. http://www.graphilla.com/viewtopic.php?t=15830
4. http://www.infotourism.net/news.php?newsid=9457
5. http://www.ka6tata.com/articles.php?artid=126&magazine=20&the=%C3%81%C3%B0%C3%AE%C3%A9%2006/2007
6. http://tataf.blogspot.com/2007/12/blog-post.html
7. http://izrod4eta.dir.bg/_wm/basic/?df=134949&GDirId=fd92d06a6fcc4e56430d66eaad804afc
8. http://www.slovesa.net/index.php?id=628
9. http://forum.graffart.eu/viewtopic.php?t=109&sid=5e1d1afef191073418efedcc9c66bbff
10. http://www.kritikabg.com/LINKS/data/DATAAPLIEDART/ki4.htm
11. http://www.bganzeige.de/blog/2007/08/22/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%82%D0%B8
12. http://chobo.20.forumer.com/viewtopic.php?t=336
13. http://ezine.hit.bg/art/artists/basquiat
14. http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=2c713c70-c5e9-11d8-a93a-0080c85959d8&articleId=bd3a3ed1-c5f5-11d8-a93a-0080c85959d8
15. http://big.bg/modules/news03/article.php?storyid=20248
16. http://stroiteli.elmedia.net/?magazine=smi&rid=74&stype=1&story=346
17. http://www.online.bg/kultura/my_html/2097/c_sub.htm
18. http://avtora.com/news/nowini/nacionalen_festiwal_graffiti_battle_2004_pred_ndk
19. http://photo-cult.com/showpic.php?id=76891
20. http://www.capital.bg/show.php?storyid=342829
21. http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=graffitti&Number=1939284254&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
22. http://www.photoshop-bg.com/forum/index.php?showtopic=24537
23. http://hip-hop-style.dir.bg/_wm/library/?df=324671&GDirId=8ecfafeceff2d65ac5ab1630a99cffe3
ВИДЕО:
Филм за таговете
Филм за графитите
Филм за графитите
Прочетено: 22082 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 8, Март 2008
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 7: ЧЕРНО-БЯЛАТА ЯМАЙСКА ДУШЕВНОСТ, ВЪПЛЪТЕНА В СКА СУБКУЛТУРАТА
БРОЙ 6: ПРЕДРЕШЕНИЯТ САТАНА В ЛИЦЕТО НА БЛЕК МЕТЪЛ СУБКУЛТУРАТА
БРОЙ 5: НЕО МЕТЪЛЪТ – РАП, МЕТЪЛ ИЛИ ПРОСТО ЕДНА УБИЙСТВЕНА КОМБИНАЦИЯ
БРОЙ 4: ХАРДКОР СУБКУЛТУРАТА – СПАСЕНИЕ ОТ РЕАЛНОСТТА ИЛИ РЕАЛНОСТ В СПАСЕНИЕТО
БРОЙ 4: Млади и чисти – Стрейт Едж (Straight Edge) субкултурата
