Д-Р ДИЯНА БОГЕВА СПЕЧЕЛИ ГАСТРОНОМИЧЕСКИ ОСКАР
проф. д-р Минка Златева
Авторитетното жури на Международния конкурс „Гурманд” (Gourmаnd Awards) обяви победителите за 2019 година. За академчна книга №1 в света във вегетарианската литерпатура е отличена книгата „Екологични, здравословни и бизнес възможности на пазара за хранителни алтернативи” (“Environmental, health and business opportunities in the new meat alternatives’ market “) с автори д-р Дияна Богева, проф. д-р Дора Маринова и д-р Талия Рафаели от Университета Къртин в Пърт и д-р Курт Шмидингер от Виенския университет.
По този повод се свързахме с д-р Дияна Богева, випускник на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, която от 20 години работи и живее със семейството си в Сидни. Тя е известна сред журналистическата колегия като Дияна Копринкова – репортер и редактор на предаването „Неделя 150“ в екип с Величко Конакчиев и на „Нещо повече” на програма „Хоризонт” на БНР. През 2018 година успешно защитава дисертация и става доктор по социален маркетинг на Университета Къртин в Австралия. Помолихме я да представи изследванията, включени в наградената научна публикация.
Честита световна награда, Дияна, на Вас и съавторите Ви! Какво представлява конкурсът, в който вашата книга е успяла да спечели високото отличие?
- Благодаря сърдечно за поздравлението от София! Наградите „Гурманд” (Gourmand World Cookbook Awards) съществуват от 1995 г. и се присъждат вече 25 години. Международният конкурс е сред най-големите в света и е посветен на готварски книги и кулинарни издания. През последните няколко години в него започват да се включват и научни книги с определена хранителна тематика. Наградите му имат славата на Оскари в гастрономията. Историята на състезанието започва във Франкфурт, после в Париж, а през последните четири години се провежда в Китай – в Янтай. Председател на журито и основател на конкурса е Едуард Коантро – наследник на прочутата фамилия Коантро, свързана с производството на известния френски ликьор. Той е новният двигател на организацията. От уебсайта на конкурса разбрахме, че годишно от журито му се преглеждат около 100 000 книги на различни езици от цял свят. То се състои от различни по специалност експерти. Една част от тях се занимават само с храна и издателска дейност – дизайн, фотография, писане на рецепти и др. А другата част са представители на научните среди и оценяват академичните книги на хранителна тематика, каквато е нашата книга, отличена в категорията за научни книги Е-6, раздел „Вегетарианство”.
Как се появи идеята за създаването на вашата книга?
- Стана спонтанно и беше логично продължение на предишната ни работа, свързана с устойчивостта на консумацията на храна. Преди се фокусирахме върху социалния маркетинг и се опитвахме да повлияем на потребителското поведение. Но след това осъзнахме, че хората се нуждаят от нови алтернативи на установените предпочитания, свързани с вкуса на животинските продукти и в частност с месото. Лесно беше да се реши какво точно да обхване книгата, като се имат предвид настоящия бум, който вече се случва в алтернативните хранителни продукти, като например аналози на месото на растителна основа, in vitro / култивирани / отглеждани в лаборатория / чисто месо, насекоми, водорасли, както и други етични и философски промени, настъпващи във взаимоотношенията между хората и животните.
Напоследък хората все по-често преоценяват своите ценности и проявяват по-голям интерес към това как се произвежда храната, какъв е екологичният й отпечатък и у мнозина от тях тези проблеми предизвикват опасения относно хуманното отношение към животните и към източника на храната, която консумират. Това става, защото, от една страна, имаме категорични и непрестанно увеличаващи се доказателства за отрицателното въздействие на храните от животински произход, специално на червеното месо върху човешкото здраве, по-специално за болестта рак и други незаразни болести (като сърдечни заболявания, диабет и пр.). От друга страна, има много проучвания, които моделират въздействието върху здравето и околната среда от намаляването на консумацията на храни от животински произход.
Затова ние искахме да създадем книга, предлагаща теми за размисъл и описваща какви са алтернативите на храните от животински произход, между които хората могат да направят своя избор. Сами бяхме изненадани колко много неща се случват в тази област. Всички автори в книгата предоставиха своите експертни доказателства и становища в различни аспекти, обхващащи алтернативите на храните от животински произход. Например, консумацията на инсекти, насекоми, която сама по себе си звучи доста авангардно, но в същото време идеята да се консумират инсекти и различни видове насекоми умело съчетава вековната традиция, все още практикувана от 2 милиарда хора по света, с иновациите.
Каква е връзката между темата на книгата и защитения от Вас в дисертацята Модел за маркетинг на устойчивото развитие с включения в него 4S маркетингов микс?
- Социалният маркетинг за устойчиво развитие може да помогне за създаването на социална среда за подкрепа на доброволни действия към по-голямо социално благо, особено свързано с избора на храна. Това изисква нов маркетингов подход и този, който предлагам в модела Sustainability Social Marketing, използва по-различен маркетингов микс. Обикновено традиционният маркетингов микс е 4P (Product, Place, Price, Promotion), а моделът ми, свързан с устойчивото развитие, е 4S (Sustainability, Strength, Self-confidence and Sharing) или устойчиво развитие, сила, самочувствие и споделяне. Ето какво е неговото съдържание:
Sustainability – Устойчивото развитие – това е по-голямото обществено благо за настоящите и бъдещите поколения. По-благоприятният за околната среда избор на храни, който има по-ниско въздействие върху околната среда, допринася за стабилността на климата и ограничава използването на земята на сегашните обработваеми площи, ще бъде полезен за човешкото здраве, а е и по-добър за биофизическата среда.
Strength – Сила – това изпраща положително послание към всекиго, че хората имат силата и възможността да преобърнат климатичните промени, да се предпазят от зоонотични болести и да подобрят екологичното здраве на планетата. Силата на всеки индивид се насърчава чрез изграждането на вяра в силата на потребителя да промени нещата с по-добрия си избор на храна.
Self-confidence – Самоувереност – трябва да създаде индивидуално овластяване за устойчиво развитие чрез увереност, че действията на всеки отделен човек са от значение. Индивидуалното доброволно желание да намали консумацията на месо или да го замести с друг вид по-здравословни и щадящи околната среда варианти на храни, предлагани на пазара, се оценява и може да повиши самочувствието на потребителя, че той самият може да промени света към по-добро.
Sharing – Споделяне – планетата и нейните ресурси са тук, за да бъдат споделени не само между всички живи видове днес, но и тези, които ще съществуват в бъдеще. Доброволната солидарност в процеса на споделянето на храна е правилния път за подобряване на шансовете за оцеляване на хората за настоящите и бъдещите поколения, като същевременно зачитаме всички останали видове, с които споделяме планетата, и техните естествени местообитания.
Как успявате да съчетавате научните си изследвания с журналистическата си дейност,тъй като в момента сте едновременно постдокторант в Университета Къртин в Пърт, мениджър в Центъра за Advanced Food Enginomics при Университета в Сидни и програмен продуцент на предаването за българте в Австралия в радио SBS в Сидни?
- Най-напред след пристигането ми в Австралия в центъра на ангажиментите ми беше журналистическата дейност. От 2001-ва до 2005-та година бях кореспондент на BBC в Сидни. След това станах първо репортер и кореспондент на предаването за българите в Австралия на радио SBS, а от 2009 г. досега съм и програмен продуцент на това предаване.
От времето на подготовката на дисертацията си сложих акцента в дейността си върху научните изследваня. След защитата на дисертацията си съм постдокторант в Унверситета Къртин и в рамките на този свой ангажимент съм мениджър в Центъра за модерни инженерни технологии при Университета в Сидни, където се занимавам с мениджмънта на маркетинговата част на един проект, свързан с алтернативите на месото. Този Център се занимава с производство на модерни храни с помощта на инженерни технологии и други подобни, например изкуствено месо инвитро или нови видове мляко, към което има добавки, за да се подобрят нутриентите, т.е питателните му вещества.
Как коментирате в съвместната си статия, публикувана сравнително наскоро на български език в сп. „Наука” с Вашия научен ръководител проф. д-р Дора Маринова, темата за „месото, мъжествеността и месните алтернативи” ?
Мъжете не са готови да се откажат от своята привързаност към месото. Това е изцяло исторически, културно и социално обосновано. Мъжете са ловували с цел осигуряване на месо, което е било много трудоемка и не винаги успешна дейност. Когато са успявали да уловят особено по-голям дивеч, това е било знак и награда за тяхната борбеност, умения и за тяхната мъжественост. На мъжете още от древността им се е давало най-доброто парче месо. Тези възприятия за мъжествеността – да се консумира месо формират, разделението на мъжки храни (месо) и женски храни (зеленчуци и плодове), което се е запазило до ден днешен и е предавано от поколение на поколение. Любовтта към месото е и най-голямата пречка, която стои пред мъжете и в отношението им към месните алтернативи. Както каза един от мъжете, които ние интервюирахме в едно от нашите изследвания:„Инсектите не можеш да си ги опечеш на барбекюто, като мръвката“, а друг пък обобщи: „Истинските мъже ядат месо, не инсекти“.
А какво представлява съвременното „култивирано месо”?
Култивираното от клетки или още наречено лабораторно, инвитро месо е създадено по химичен път. Тази разработка се налага в търсене на алтернативни източници на месото поради климатичното въздействие на консумацията на месо и особено от факта, че около една четвърт от парниковите газове в света са продукт на селското стопанство, особено от отглеждането на животни (крави, говеда и отделянето на метан и азотен оксид). Допълнителни газове се отделят и от останалите селскостопански дейности като наторяването на почвата, обработването на земята за пасища, използването на водата и производството на храни за животните. Процесът за създаването на култивирано месо представлява събиране на стволови клетки от животинска тъкан и развитието на клетките чрез лабораторно насочване към образуването на мускулни влакна, които после биват развити и отгледани до достигане на достатъчна мускулна маса или тъкан, която може да бъде обособена като месо.
Производството на култивирано месо е по-екологично, защото допринася за намаляване на въглеродните емисии от животновъдството. То е и по-етично, защото не се налага нехуманно отглеждане на животни и убиването им за храна на хората. Аз лично мисля, че култивираното месо е също и по-здравословно, тъй като е създадено по изкуствен път, силно обработено, за да се предизвика целия този процес на нарастване на мускулна тъкан, маса до изграждане на крайния продукт, наподобяващ месо. Според мен хората ще са много по-добре здравословно, ако се върнат например към традиционната българска кухня, в която 200 дни в годината са се консумирали храни от растителен произход, а само в останалата част и храни от месен произход.
Много актуална заради коронавируса е темата за „зоонотичните заболявания”. Каква е Вашата гледна точка по този въпрос?
Мисля, че настоящата пандемия на коронавируса отвлича вниманието ни от други глобални проблеми, като например измененията в климата, загубата на биологично разнообразие и преобразуването на земеползването. Въпреки че до голяма степен това може да бъде оправдано, поради ситуацията с коронавируса, ние трябва винаги да се опитваме да разглеждаме нещата в перспектива. На първо място, независимо от това какъв точно е каналът за предаване на заразата, произходът на COVID-19 е зоонотичен. Второ, други зоонотични болести могат пряко да бъдат проследени в консумацията на месо, тъй като освен коронавируса днес, епидемията от свински грип през 2009 г. е започнала от свиневъдните ферми в САЩ, а епидемията от птичи грип – от фермите за пилета в Азия през 2004 г. и оттогава се е превърнала в редовно годишно явление в различни части на света.
Това са примери за новите възникващи заболявания, чиито причини са антропогенни и които са свързани с предпочитанията и любовта на хората към месото и месните продукти. Те също отразяват и променящите се взаимоотношения между хората и животните, проявени чрез интензивното промишлено животновъдство и унищожаването на естествените местообитания на много животински видове поради изсичане на гори, разчистване на терени за целите на животновъдството и за задоволяване на човешкия апетит за месо.
Ако искаме ефективно да се справим със заплахата от подобни зоонотични заболявания, според мен, трябва да се съсредоточим върху първичната превенция, а именно – върху премахването на причините за тяхното възникване, а не само върху вторичната превенция, свързана с ранна диагностика, карантина, самоизолация и социално дистанциране, каквато днес се налага всички ние да следваме. По ирония на съдбата едни и същи фактори, които предизвикват страшните изблици на зоонотични болести, са до голяма степен отговорни и за изменението на климата, загубата на биологичното разнообразие, прекомерното използване на прясната вода и преобразуването на земята за производство на животни. Необходима е много повече работа, за да се повлияе на хранителните предпочитания и навици на хората и вместо да обвиняваме определени нации или да създаваме „конспиративни теории” за коронавирусната пандемия, които може и да имат почва, хората трябва да проучват собствения си избор на храна и да се опитват да правят умен и обоснован избор с оглед на тяхното собствено здраве и здравето на околната природа.
На базата ва Вашите изследвания, какви са основните послания на вашата наградена с гастрономическия Оскар книга?
Първото е, че начинът, по който разчитаме на животните за производство на храни, скоро е на път да приключи заради високата цена, която плащаме за нашия апетит по отношение на околната среда, биологичното разнообразие, водата и използването на земята. Трябва да спрем да прогнозираме безкрайни увеличения на производството и потреблението на месо. Трябва да се вгледаме в алтернативите на месото. Второто послание е, че пазарът на алтернативи на месото се разраства и места, като напрмер Силиконовата долина, вече се превърнаха в център на иновациите на продуктите без месо и с култивирано месо. Всичко това неимоверно разнообразява пазара и предоставя по-голям избор на потребителите. Третото послание е, че ползите за здравето от намаляването на консумацията на месо и увеличаване на консумацията на повече храни от растителна основа са добре установени и всъщност са необходими за противодействие на епидемиите от затлъстяване и незаразни болести, от които човечеството страда. Днес светът се бори с пандемията на коронавируса, въпреки че този вирус не е изрично свързан с добитъка, но е зоонозна болест. Други зоонотични заболявания, които са възникнали в резултат от животновъдството, са вируси като тези, причиняващи свински грип и птичи грип. Ако не намалим консумацията на животински продукти и не променим условията, при които животните се отглеждат за консумация на храна, ще наблюдаваме все повече такива нови глобални епидемии.
От 2008 г. досега отличието за тази книга ще бъде Вашата 13-та награда за научни и журналистически публикации. Кога се очаква провеждането на церемонята за награждаването?
Тя трябваше да се състои през април, но беше пренасрочена и се очаква да бъде проведена в Париж, Франция или в Янтай, Китай в края на годината, през ноември или декември съобразено със световната обстановка. Органиизаторите си запазиха правото да ни съобщят допълнително за събитието.
Пожелавам щастлива съдба на вашата книга и на бъдещите Ви изследвания!
Интервюто взе проф. д-р Минка Златева
Снимки:
1. Д-р Дияна Богева
2. Корица на книгата „Екологични, здравословни и бизнес възможности на пазара за хранителни алтернативи”
Фото: Личен архив
Прочетено: 3501 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 106, Май 2020
ИРЕНА ВЕЛКОВСКА: „РОКЛЯТА Е СЛОЖЕН, ПОЧТИ АРХИТЕКТУРЕН ПРОЕКТ”
* Дизайнерката създава модна къща Estrella Couture след 25 години опит в работата със световни брандове
Ирена Велковска е дипломиран юрист, създател и главен дизайнер на модна къща „Естрела Котюр” (Estrella Couture). Независимо от правното си образование, тя следва мечтата си да се занимава с мода и в продължение на 25 години работи за световни брандове. Трупа безценен опит и точно преди една година създава своята модна къща, за да представя авторски творения. През месец февруари Ирена Велковска направи самостоятелно представяне на актуалните колекции официални и булчински облекла на модна къща Estrella Couture. А малко след това участва със самостоятелно ревю в престижния гала-спектакъл за годишните награди на Академията за мода „Златна игла 2020”. Сред известните дами, които се доверяват на Ирена Велковска за своята визия, е певицата Кристина Димитрова, която беше и специален гост на дефилето на Estrella Couture по време на „Златна игла 2020”.
Как започнахте да се занимавате с моден дизайн?
– Модата е моята детска детска мечта, която никога не съм подозирала, че ще сбъдна. Времената бяха различни, системата затворена и на артистично ориентираните хора не се гледаше сериозно. Така, модата развих като свое хоби, а всъщност съм дипломиран юрист. Междувременно настъпиха промените, което позволи да се заема с моята страст – модата. Първият ми допир с професията беше в колаборация с дизайнера на мебели Мария Стоева и нейния английски партньор, като аз се занимавах с дизайна на домашния текстил. Постепенно фирмата, която създадох набра скорост и популярност сред редица известни и не толкова известни световни брандове. Работата ни беше изключително творческа и креативна. Това да създаваш нещо различно всеки ден, да имаш свободата да твориш, е толкова омагюсващо чувство, магия, която ме направи пленник за цял живот.
Какво бихте откроила като най-ценно познание и опит от работата ви за световни брандове през последните 25 години?
– Перфекционизъм – това е моето мото. Да се изпипа констукцията, да се прецени най-добрата техника за изработка, да се подберат най-правилните материали – всичко това е безценен опит, който аз и моят екип натрупахме през тези 25 години. Този опит, наред с достъпа до едни от най-ексклузивните производители на платове направи възможно създаването на „Естрела Котюр” (Estrella Couture). В модната къща заедно с моя екип обръщаме специално внимание на конструкцията на всяка дреха и си служим с най-модерна професионална техника, която позволява тялото да бъде облечено предварително като 4D и 5D изображение.
Как избрахте името на модна къща „Естрела Котюр” и с какво е различна модата, която предлага?
– Всяка жена иска на събитията, за които са предназначени нашите рокли, да блесне като звезда. Това е причината за първата част от името на бранда, а „Котюр” – това са материите, с които работим – ексклузивни, красиви и различни. В модната къща пренесох ексклузивния достъп до платове, произвеждани от световноизвестни наложили се компании. Затова голяма част от материите, с които работим, могат да бъдат намерени само в колекциите на „Естрела Котюр”.
Какво е характерно за вашия дизайнерски стил?
– Носими рокли. Рокли с елегантен и изчистен силует, с комфортни и леки материи и кройки. За мен сътворяването на една рокля е сложен, почти архитектурен проект, защото красотата и съвършенството са въпрос на пропорции, прецизност, подбор на материи и стил. Освен официалните и булчински облекла, с екипа на модната къща разработваме и нова елегантна кежуъл линия.
Откъде черпите вдъхновение?
– Моята втора страст са пътешествията. Пътувайки по света, се срещам с различната красота, усещам я, виждам я – в цветовете, в хората, в очите и традициите им, в природата, в архитектурата. Понякога виждаш разтърсващи картини, които са по своя си, жесток начин красиви.
На какво залагате в своята най-нова официална колекция – материи, цветове, обеми, силуети, детайли и др.?
– Преди всичко залагам на елегантната женственост, а за да постигнеш съвършенство, задължителен елемент са красивите и качествени материи. В новата колекция официални рокли “Royal Orhid” ще откриете наелектризираща модна палитра от ефектно съчетание на ръчно бродирана френска дантела и феерична коприна, пера и кристали, перли и нежен копринен сатен. По отношение на силуетите ще забележите един нов прочит на класичесата А линия, деликатната женственост в оголените рамене, доза провокативен шик с гол гръб и V-образно деколте в роклите тип „Русалка”.
А в своята най-нова булчинска колекция?
– При булките винаги е много по-различно по отношение на стила и емоцията. Там има много финес, мекота, нежност и романтика. В същото време искам в тези рокли да откриете и дръзкия бунтарски дух на смелата, търсеща и непокорна дама с ярка индивидуалност – тази, която винаги оставя ярка следа с визия и присъствие. В колекция “White Blossom” ще откриете еклектичен подход в подбора на материи и силуети. Мисля, че създадохме една вълшебна колекция от сватбени рокли.
Какво трябва да знаят дамите за избора на официална или сватбена рокля? Какви са Вашите съвети към тях?
– Винаги съветвам нашите клиенти преди на направят своя избор да пробват различни силуети, дължини, цветове и материи. Преди всичко, роклята трябва да отговаря на конструкцията и спецификата на телосложението, да бъде съобразена с повода и най-вече с посланието, което жената иска да внуши.
Какви грешки допускат най-често жените при избора на официално облекло?
– Много често дамите правят своя избор само на база на модните тенденции към момента, което крие опасността да изглеждат нелепо с късата си рокля и дълбоко деколте на дадено събитие.
Кои водещи тенденции в официалната и булчинската мода бихте откроили?
– В булчинската мода прави впечатление навлизането на все по-нестандартни цветове – жълто, мента и дори червено и черно. Аз лично смятам, че в този тъй важен ден за всяка млада двойка бялото, негови производни и меките, нежни тонове, които символизират чистота и ново начало, са по-удачни. По отношение на официалните рокли всичко е позволено – силуетите са много разнообразни, материите богато орнаментирани, а цветовете на практика са неограничени.
На кои световни модни дизайнери се възхищавате и от кого сте се учили в модния дизайн?
– На първо място това е Коко Шанел. Но всеки дизайнер има своята подчертана индивидуалност и разглеждайки детайлно работата му, има какво да се научи. Аз лично се въхищавам на работата на Ели Сааб (Elie Saab), Зухаир Мурад (Zuhair Murad), Зиад Накад (Ziad Nakad), Жорж Хобейка (Georges Hobeika). Всичко в творчеството им е олицетворение на красота и изящество, които намират отражение в спокойни силуети, изобилни драперии, сложни комбинации от материи и деликатна гама от нюанси.
Коя световна знаменитост бихте искала да облечете с Ваш тоалет?
– Дженифър Лопес – една красива, успяла, динамична жена, жената, за която създавам моите рокли.
Какво бихте казала за Вашия личен стил на обличане, какво е характерно за него?
– Придържам се към модерна, издържана и леко ексцентрична визия. Винаги обаче, в ежадневието или по специален повод, държа на елегантността и излъчването.
С какви свои постижения се гордеете и какво е за Вас успехът?
– Смятам себе си за успяла жена, защото се занимавам с това, което обичам и ме прави щастлива – модата. Имам екип, който ме следва от над 20 години и без когото аз нямаше да съм това, което съм днес. Имам сплотено семейство, което ме подкрепя във всяко мое начинание и ме критикува безпощадно, винаги когато е необходимо. Имам всичко, за което някога съм мечтала.
Как обичате да прекарвате свободното си време?
– Обичам да бъда със семейството си, с приятели, в планината, на морето. Обожавам да пътувам и сред моите топ дестинации са модните столици Милано и Париж.
Споделете кои са някои от любимите Ви книги и филми?
– Филмът и книгата, които силно са ме разтъсвали са „Беднякът милионер” и „Шантарам”. Истории за жестокостта, бедността и нюансите им, истории, към които човек няма как да остане равнодушен.
Модната ви къща отбелязва първия си рожден ден през месец март. Какво си пожелавате и какво планирате в професионален план за развитието на „Естрела Котюр” през следващата година?
– Пожелавам си брандът да стане разпознаваем и един от водещите в станата. Иска ми се българската жена уверено да прави разлика между материите и с повече самочувствие да избира да облече дълга рокля. А в по-дългосрочен план – излизане на международни пазари.
Интервюто взе Силвия Тодорова
Снимки:
1. Ирена Велковска – главен дизайнер на модна къща Estrella Couture.
2. – 6. Избрани предложения от официална колекция Royal Orchid на модна къща Estrella Couture.
7. – 11. Избрани предложения от булчинска колекция White Blossom на модна къща
Estrella Couture.
12. – 18. Предложения на модна къща Estrella Couture представини по време на презентация в Пресклуб БТА.
19. Ирена Велковска заедно с моделите, участвали в презентацията на модния бранд Estrella Couture.
20. Дизайнерката Ирена Велковска и проф. Любомир Стойков заедно с моделите, участвали в презентацията на модния бранд Estrella Couture в Пресклуб БТА.
21. – 25. Предложения на модна къща Estrella Couture с дизайнер Ирена Велковска.
26. Ирена Велковска и певицата Кристина Димитрова – специален гост на дефилето на Estrella Couture.
Фото: © Estrella Couture: от 1 до 11
Фото: © Хайлайф / Алма комуникация: от 12 до 20, 22, 23, 24
Фото: © Антон Марков / Академия за мода: 21, 25, 26
Прочетено: 4276 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 106, Април 2020
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 102: Аспарух Карастоянов: "Между културите на България и Мароко има изумителни прилики"
БРОЙ 99: МАРИНА МЛАДЕНОВА: В НАШАТА ПРОФЕСИЯ НАЙ-ЦЕННОТО Е УСМИВКАТА НА ЧОВЕКА, КОЙТО СТАВА ОТ СТОЛА
БРОЙ 98: МАРИНА МЛАДЕНОВА: ЗА МЕН КРАСОТАТА Е РАЗЛИЧИЕ
БРОЙ 97: АЛИНА И СТЕФАН ПЛАЧКОВИ: БЪЛГАРИТЕ СА С ВИСОКА КУЛТУРА И ОТВОРЕНИ СЪРЦА ЗА ИЗКУСТВОТО
БРОЙ 96: РАДИ ЛАЗАРОВА: „ВСЯКА ЖЕНА ЗАСЛУЖАВА ДРЕХА, В КОЯТО ДА БЛЕСТИ“
