ЕНИГМАТА ЛЕВСКИ
Проф. д.н. Ивайло Христов
Вече близо век и половина интересът към личността и делото на Васил Левски не спада. Със силата на своите идеи, с мащабите на широкия си размах на организатор и политик той респектира всички: и от ляво, и от дясно, и в интелектуалните върхове, и сред непросветените обществени слоеве. В българското национално съзнание Левски е „светецът на България“, оплодяващо начало и причастие за всеки българин. Народният поет Иван Вазов го поставя редом до Спасителя, а един негов сподвижник, неизвестен по име, след залавянето му възкликва: „Нямаме втори Левски на света“. В личността на Апостола на свободата се събират най-привлекателните черти на възрожденския деец: революционна твърдост и душевна мекота; храброст и благородство; демократизъм и взискателност; нравствена сила и отдаденост на делото.
Създавайки Вътрешната революционна организация (ВРО) Левски пръв реализира идеята, че българският народ не бива да чака освобождението си отвън, а трябва да си го извоюва сам, като се вдигне на общо въстание. И сам пристъпва към осъществяването на тази цел. За него само добре организираната и подготвена революция има смисъл и шанс да успее. И само такова освободително движение би запазило България от чужди посегателства и би ни направило господари на съдбата си.
Левски безспорно е най-известната личност между българите, но в същото време е и революционен и политически деец, чийто жизнен път и дело крият и редица загадки. Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация или е само деятел-практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв начин дейността му става известна на турската полиция? Защо толкова опитен революционер се връща в Ловеч на 24 декември 1872 г. (на път за Букурещ), след като е знаел, че там е в опасност? Предаден ли е той в Къкрина или сам е попаднал в клопката на заптиетата? Погребан ли е по християнски и ако е - къде е неговият гроб? Нали такова е и предсмъртното желание на Апостола, изказано пред Никола Цвятков по пътя им от Търново към София: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко“. И най-важното питане: вярвал ли е наистина Левски, че България ще се освободи преди всичко със силите на своя народ, при положение, че е имал доста причини да е резервиран към такава перспектива: наличието на огромната и силна армия на Османската империя, липсата на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на международна подкрепа, пасивността на Русия към българското национално-освободителното движение в този период и т.н. Накъсо казано, едва ли има по-известна и същевременно по-непозната личност в нашата история от Левски. Всеки българин го носи в себе си, но кой е бил той всъщност, що за човек е този, когото „селяните прости светец го зовяха“ – никой не знае.
Без съмнение най-интересният аспект във всички тези загадки е самата личност – човекът Васил Левски! Неговият характер и душевност. Защото Левски е интересен и с историята, която създава, но и с вътрешната си драма и страдание на велика личност, надраснала своите съвременници, защото е осъзнал всичките им плюсове и минуси. Поразравящо е самообладанието на Апостола. В това отношение той е неповторим. Не защото е бил храбър, такива има много. Не и за това, че е бил голям патриот, да не би Раковски или Ботев да са по-малко от него родолюбци. А поради умението да владее съвършено своите чувства и съвест. Това е нещо изключително и не се среща при другите наши революционери. Левски влиза в паметта на своя народ с примера за саможертва, човещина и безкористност. В името на свободата на България Апостола се отказва от всички земни радости, с изключение на една – да се бори за политическа независимост на родината си. Повечето време от неговия делник е преминавал в обикаляне на градове, села, махали и манастири, в тайни срещи и събрания, в пламенни проповеди, в писане на писма и в непрестанно надхитряне и надиграване с предателите и потерите. На кон или на крак, той не е бил нито за миг в безопасност, рядко е имал свободни мигове и въпреки това никой не го е чул да се оплаква. Повечето от съвременниците му са го запомнили с лъчезарна усмивка, с меденото му слово и с бунтовните песни, които в захлас е пял дори в студ и мраз – както пише за него Христо Ботев в едно писмо и го нарича „необикновен човек“. Никой не го е видял да пуши, да пие ракия или вино, не го е чул да ругае и да изпада в кризи. Неустрашимостта на Левски е съчетана с бистър, подвижен и трезв ум, със способност за дълбоки проникновения.
Прочетено: 757 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 122, Февруари 2023
ТРАЙНА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
Германската журналистка Барбара Йортел, която добре познава България и редовно пише по теми, свързани със страната, говори в свой коментар за "Тагесцайтунг" (ТАЦ) за "политическа трагедия" и "трайна криза". А по повод задаващите се вече пети поред избори за парламент в рамките на само 2 години, тя отбелязва: "На фона на сегашното положение, участниците в тях навярно биха могли да си спестят това ново усилие".
Силно разединение в обществото
Предаването "Тагесшау" на общественоправната медийна мрежа АРД преценява като много малки шансовете на България да излезе от политическата криза. Цитирани са наблюдатели, които говорят за "задънена улица". Според тях дори новите избори на 2 април едва ли ще доведат до създаването на ясно мнозинство в парламента. Причината за това, според медията, е силното разединение в българското общество.
Вече дори се обсъжда възможността да се гласува още веднъж през есента на 2023 година, когато ще се проведат и местните избори. "ГЕРБ доминира в общините и може да се предположи, че комбинация от общински и парламентарни избори би могла да върне партията на власт", отбелязва медията. Наблюдатели смятат, че изходът е в това реформаторите в лицето на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) да обединят усилията си с консерваторите от ГЕРБ, за да се преодолее кризата.
“Политическата блокада, в която България живее вече две години, води до нарастващо разочарование от политиката и загуба на доверие от страна на избирателите. В тези условия шансовете на националистическите партии да увеличат подкрепата си също са големи", коментира на свой ред ТАЦ.
Ролята на президента Радев в политическата криза
Заради продължаващата политическа криза в страната президентът Румен Радев се превърна в лицето на България, отбелязва "Тагесшау", уточнявайки, че президентът на практика управлява страната от месец май 2021 г. Въпреки че през последната година репутацията му спадна от 51% на едва 36%, Радев все още се ползва с най-голямо доверие в България, пише германската медия.
“Под прикритието на кризата президентът Радев бавно, но сигурно разширява властта си. И това е същият човек, който беше обявил, че неговата кауза е да се бори срещу корупцията. Доколко има успех в тази насока може да се види в последния доклад на Съвета на Европа, в който на балканската държава е дадена унищожителна оценка", коментира на свой ред Барбара Йортел на страниците на ТАЦ. Тя отбелязва и това, че Радев неприкрито гледа към Москва.
На този аспект обръща внимание и германският "Зюддойче Цайтунг". Ежедневникът не пропуска да отбележи някои от проруските изказвания на Румен Радев, както и наличието на повишена активност на руската пропаганда в България в последните месеци. Ежедневникът пише и за гневната реакция на Радев по повод публикацията в "Ди Велт", според която София и правителството на Кирил Петков по заобиколни пътища са подкрепяли Украйна с муниции и гориво по-силно, отколкото е било известно.
Пречки за напредъка на България
И трите германски издания отбелязват още нещо важно - продължаващата вече две години политическа криза в България се превръща в спънка за много реформи, нужни на страната. Според ТАЦ и "Зюддойче Цайтунг" при тези обстоятелства планираното въвеждане на еврото през 2024 г. може и да си остане само неосъществена мечта. Същото се отнася и за присъединяването на България към Шенгенското пространство или реализирането на съдебни реформи. А задълбочаващото се политическо разделение означава, че България е изправена пред трудна битка, въпреки огромното парламентарно мнозинство, подкрепящо приемането на еврото, коментира и "Вашингтон Пост".
Предвид войната, чийто край засега не може да се предвиди, но която повече от всякога изисква единство в ЕС, това не са никак добри перспективи. Годината 2023 - особено за България, няма да е добра, заключва "Тагесцайтунг".
__________
Заглавието е на редакцията – б.р.
Източник: DEUTSCHE WELLE, MEDIAPOOL.BG
Прочетено: 984 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 122, Януари 2023
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 121: „КЕНСЪЛ КУЛТУРА“ – БОЙКОТ НА РАЗЛИЧНИТЕ
БРОЙ 118: В СОФИЯ ЧЕСТВАХА ВАЛЕНТИНО - ИМПЕРАТОРА НА ВИСШАТА МОДА
БРОЙ 117: НАЦИОНАЛНАТА КАМПАНИЯ `РОДИ ДЕТЕ В БЪЛГАРИЯ` С БЛАГОТВОРИТЕЛНО РЕВЮ
БРОЙ 115: НАД 100 ДЪРЖАВИ СЕ БОРЯТ СРЕЩУ ОБЕЗЛЕСЯВАНЕТО
БРОЙ 114: ЛЕСНО ЛИ СЕ МАНИПУЛИРА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ?
