ЖИВИ КУКЛИ – В ТЪРСЕНЕ НА ПЛАСТМАСОВО СЪВЪРШЕНСТВО
Ивана Стоянова
През 1997 г. поп-групата „Аква“ направи хитовата песен Barbie girl, която достигна върха на класациите. Кой би помислил, че години след това текстът на песента ще се разиграе в реалността?
Субкултурата „Живи кукли” се състои от хора, които споделят странна мания по съвършенство във външния си вид и отделят огромни суми пари и време за непрекъснати козметични и хирургични режими, с цел да изглеждат като пластмасови кукли. Благодарение на интернет, тази тенденция става все по-полулярна с всеки изминал ден и това да си „жива кукла” се превръща в много доходоносна „професия”.
За представителите на субкултурата перфектният външен вид обикновено се постига по два начина: с костюми, маски и грим, което е по-разпространено или по-драстичният метод – преминаване през почти безкраен цикъл от пластични операции. В някои случаи, когато и това не е достатъчно, те прибягват до редовна хипнотерапия, с цел да постигнат свободният ум на кукла. На Запад винаги се е смятало, че японските жени приличат на кукли, заради което дълго време японските медии призоваваха за борба срещу този образ.
Днес обаче това твърдение придобива нов смисъл сред младите жени, които всъщност вече се стремят да приличат на кукли. Героини от анимета и манги са главната причина за растящата популярност на субкултурата, която в момента е най-широко разпространена именно в Япония. Там масово „живите кукли” постигат перфектния си вид чрез гримове, а пластичната хирургия остава на заден план.
Маскирането също е сред набора от средства, с които представителите на субкултурата си служат. Един от най-интересните компоненти се нарича Masker. „Маскиращите“ са мъже, които се обличат в т.нар. Fem Skin („женска кожа”), която представлява силиконов костюм и поставят маски с женски лик в опит да олицетворят идеала си за жена. На пръв поглед изглежда като транссексуалност, но „маскиращите” обикновено не се самоопределят като жени. Изглежда също така, че има елементи на сексуален фетишизъм, но мотивацията като цяло не винаги е сексуална, а по-скоро с цел бягане от реалността. Някои мъже харчат хиляди долари за поръчкови маски, костюми и аксесоари. Въпросът защо го правят разбуди любопитството на широката общественост, което дори доведе до заснемане на филм – “Тайните на живите кукли”.
Колкото до постигане на трансформация чрез пластична хирургия – не е лесно или бързо. Обикновено се изискват много хирургични намеси и средства. Визията на "живата кукла" включва малки устни, извити бедра, щръкнали гърди и перфектен нос. При мъжете е характерно да се поставят импланти в седалището, ръцете, гърдите и прасците. В допълнение към ринопластиката, други пластични хирургични операции на лицето са промяна на формата му и тази на брадичката. Някои „живи кукли“ са известни с това, че дори имат ребро или две по-малко. Понякога представителите на тази субкултура се наричат „човешки Барбита“, защото копнеят да изглеждат като действителната кукла на Барби, която обикновено се свързва с безупречна женска красота и перфектни пропорции.
Валерия Лукянова (най-известната последователка на тази субкултура) е стигнала до крайност с пластична хирургия и множество диети, в стремежа си да постигне тази визия, което й е струвало 500 000 долара. За разлика от Валерия, която отрича за повечето си операции, Джъстин Джедлика – по-известен като човешкият Кен – признава, че е похарчил над 100 000 долара и е претърпял повече от 100 операции, за да се превърне в перфектната кукла. Подобно на Джъстин, 35-годишният Родриго Алвес плаща 883 000 долара за 57 болезнени операции – включително десет на носа, лифтинги на лицето, мускулни импланти, ръчно боядисани сини очи и отстраняване на четири ребрата. Лицето на Родриго предизвиква интерес в световен мащаб и той печели хиляди от медийните си изяви, с които финансира още от операциите си. Но достатъчно за тях. Какво говори това за нас? Ако това са просто единични случаи, примери за тежките последствия на един екстремен порив към криворазбрано съвършенство, на какво се дължи тяхната популярност? Би било лесно да пренебрегнем многобройните последователи и медийни изяви на тези „единични случаи“, но истината е, че ние сме тези, които слагат скалпела в ръцете им и насърчават всяка тяхна следваща стъпка към недостижимия им идеал. Не е ли тази субкултура едно цирково представление, ръководено от самите нас?
Снимки:
1. Кукла Барби и кукла Кен.
Фото: Courtesy: Mattel /
https://money.cnn.com/2011/01/27/
2. Блогърката Вийнъс Палермо.
Фото: Courtesy: Venus Palermo /
https://www.facebook.com/venusangelic/
3. – 4. Представители на „маскиращите се”.
Фото: © Barcroft / https://www.mirror.co.uk/news/
5. Човешките Барби и Кен – Валерия Лукянова и Джъстин Джедлика.
Фото: © Inside Edition / https://www.dailymail.co.uk/femail/article-2272066
6. – 9. Валерия Лукянова – живото Барби.
10. – 12. Анастасия Шпагина
Фото: https://zlyka.com/devushki-barbi-foto/
13. – 14. Джъстин Джедлика
Фото: https://morphoman.blogspot.com/; © Caters New Agency /
https://www.dailymail.co.uk
15. Родриго Алвес по време на интервю за телевизия ITV.
Фото: © ITV / https://www.thesun.co.uk/tvandshowbiz/5405678/
16. Родриго Алвес
17. Родриго и Джъстин.
Фото: http://tyisho.com/
Източници:
https://steemit.com/subculture/@lpfaust/ ; https://www.nytimes.com/2010/;
https://www.medicalbag.com/body-modification/ ; https://hyperallergic.com/57313/living-dolls/;
https://tpenfoldperez.wordpress.com/ ; https://www.news.com.au/lifestyle/
Прочетено: 3944 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 99, Януари 2019
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 76: Субкултурата „Скинхедс“
БРОЙ 75: Субкултурата „Модс” – Дръзка, смела и горда
БРОЙ 72: Стиймпънк субкултурата – с усет към детайла
БРОЙ 69: Tomboy look: мъжкараната в действие
БРОЙ 65: ХАРЛЕМ ШЕЙК – ЛУДИЯТ ТАНЦ ПРЕВЪРНА ХОРАТА В ОБЩНОСТ
