Примитивност, нахалство, бабаитлък и тарикатлък са само част от проявите на вездесъщата българска простащина. Да, да – българска! Без и най-малко съмнение за национален нихилизъм, трябва да признаем безспорния принос на страната ни и на голяма част от нейните жители към тържеството на световната простащина. Не че в нашата народопсихология нямаме такъв феномен и такава традиция, но на фона на днешните просташки прояви Бай Ганьо на Алеко Константинов е истински светец! Безочливостта, арогантността,„неомутренският” стил и огромният културен дефицит са характерови черти, качества и „ценности”, които са издигнати в култ и се толерират в държавата и обществото като пример за поведение на редица политици, публични фигури, а и въобще индивиди в различните сфери.  За подрастващите и младежта предпоставки за успех вече са не толкова учението, знанието и високата култура, колкото тъпата, но упорита амбиция да се постигат целите на всяка цена - с брутални и нецивилизовани средства, намахано държане, самоуверено поведение и самовлюбен език на говорене. В нашата интелигенция, а и в читавите хора отечествената простащина буди тъга и болка, както от принудата да се живее в такава нездравословна, неестетична и безнравствена среда, така и от ужасната репутация, която българските простаци ни създават зад граница.

Логичен е въпросът „Какво да се прави?”. Не е логично, обаче, да се издигат ретро лозунги от рода „Да ликвидираме простащината!”. Простащината не може да бъде ликвидирана, простаци винаги е имало и ще има, но обществото и неговата културна и естетическа енергия могат да ограничат силно периметъра на просташките проявления. От нас зависи да не правим компромис с простаците. От нас зависи дали ще ги изолираме или пък култивираме. От нас зависи да осуетяваме техните нездрави амбиции към властта (разбира се, не само в политически смисъл), към вулгарното доминиране в нравствен и поведенчески план. В този смисъл сме длъжни да кажем: „Антипростаци, обединявайте се!”