Що е човек? Същество на два крака и неблагодарно (Достоевски) ! Навярно всеки е изпитвал ужасното разочарование и гняв от срещата с неблагодарни хора. Хора, които приемат помощта, която им се оказва и жестът, който се прави към тях, като нещо най-нормално и дори задължително от страна на другите. В замяна на това липсва грам благодарност и нотка признателност... Не става дума за търговски и лихварски пресметната реципрочност, при която човек следва да върне услугата или пък помощта, която му е оказана едва ли не в същия размер, вид и количество. Става дума най-вече за чисто ритуалното изразяване на благодарността с най-нормални човешки начини, символизиращи уважение и почит.

Неблагодарният индивид несъмнено е егоист, меркантилен, малокултурен, формен простак или най-малкото недосетлив кретен. Защото нищо не струва да засвидетелстваш някому респект и поклон – публично или лично. Но за това са необходими морал, интелигентност и – защо не – добро възпитание. Неблагодарният индивид въобще не оценява това, че го допускаш близо до себе си, че му доверяваш ценни неща, че му помагаш всеотдайно – материално и духовно. Неблагодарният индивид смята, че това му се полага и, че другите са му длъжни. На помощта и услугата, които получава, оперираният от признателност човек гледа като на нещо, което другите правят поради наивност и някаква мисионерска доброта. Той се опиянява от факта, че получава нещо наготово и не само, че е склонен да забрави за всякаква благодарност, но и стига до уродлива крайност, при която може вреди и да нанася щети – преки или косвени, на своя благодетел. Не случайно хората казват, че няма ненаказано добро...

Ето защо нека да не забравяме онези, които са ни помогнали в труден момент... Дълг на всеки е да изразява подобаващо своята благодарност към тези, които са му сторили добро!