Най-добрите и отбрани професионалисти и експерти в сферата на бизнеса и политиката, изкуството и поп-културата, спорта и в другите зони с право попадат в  категорията „елит”. Това важи също за личностите, които са допринесли за възхода на обществото, за преодоляването на трудности и бедствия, за утвърждаването на истината и добродетелите. Елитът е тази селектирана общност от достойни и велики хора, която „тегли” останалите напред и разполага със стратегия и потенциал за справяне с критичните ситуации. Истинският елит се познава най-добре в условията на криза, когато с нестандартни решения трябва да се справи с бедата. Не става дума, обаче, само за интелектуалния елит; преди всичко иде реч за управленския, за политическия, за бизнес елита... Не става дума и за мъдреци с дълги бради, а за водачи – с морал и с отговорност пред нацията...

Не е вярно, че в България няма елит. Има, но в повечето случаи той е потиснат, смачкан, без самочувствие и без адекватно медийно пространство. Защо истинският ни елит не е във фокуса на прожекторите; защо не е начело на народа ни; защо е изместен от самоуверени простаци, парвенюта и самозабравили се типове? Проблемът не е, че има простаци; проблемът не е, че са самоуверени... Най-жалкото е, че опростачването се превърна в стил на държавния и обществения мениджмънт и че доминира по един абсурден начин! Отделна и много голяма тема е темата за задграничният ни елит, за завръщането на талантливите българи в родината си. Може да се каже и по друг начин – „за обръщането на способните българи, живеещи в чужбина, към отечеството си”. В това отношение апелът "На ползу роду" действа с пълна сила. Задграничният ни елит трябва да престане да бъде "задграничен" и "чуждоземен", а да даде своята лепта – духовна и материална, интелектуална и мениджърска за оправянето на окаяната ни държавица... Ако не го стори, ще престане да бъде елит и ще се свие до обикновено имигрантство...

Това, което липсва на нашия елит, е хармонията между поведение и култура, между духовно богатство и висок полет на мисълта. Много често тук е налице конфликт между социална отговорност и личен, егоистичен интерес... Ако трябва да причисляваме съвременния български елит (или преобладаващата негова част) към естетически категории, ще откроим три негови разновидности: политически, артистичен и бизнес елит. Първият е смешно-трагичен, вторият – трагично-комичен, а третият – мелодраматичен. Привилегия да бъде извинен има само артистичният елит, който притежава усета и вкуса, но няма финансовите средства, за да покрие очакванията за модерно и елегантно облекло, за свеж и атрактивен стил.